---

Димитър Главчев е роден на 15 август 1963 г. в София. През 1987 г. завършва УНСС, специалност счетоводство и контрол. По професия е дипломиран експерт-счетоводител, регистриран одитор. Член на УС на ГЕРБ и заместник-председател на бюджетната комисия на Народното събрание.

---

- Г-н Главчев, дебатите в парламентарната комисия по бюджет и финанси за акциза на алкохола изненадващо разделиха мненията на депутатите от ГЕРБ. Вие и Стоян Мавродиев заехте противоположно становище от останалите си колеги. Каква е причината за това първо разединение на позициите?
- Ние с колегата Стоян Мавродиев изпаднахме в доста неудобно положение, защото защитихме позицията на Лозаро-винарската камара за засилване на контрола върху обекти за дестилация, или т. нар. селски казани. Тези предложения обаче не се възприеха от колегите и така подкрепихме идеята на РЗС. От браншовата камара настояват да се монтират уреди за измерване на алкохолното съдържание на всеки селски казан за ракия. Нарочно използвам тази терминология, защото тя не е много характерна за изказване в парламентарна комисия по бюджет и финанси. Доводите бяха, че много ще се утежни експлоатацията на тези казани и дори бе казано – нека не закачаме казаните на хората, но това са по-скоро популистки изказвания.

- Но и Бойко Борисов каза: няма да пипаме ракията на хората.
- Аз съм сериозно притеснен от това, но, от друга страна, като погледнем благородната страна на каузата - парите от увеличения акциз да отидат за онкоболните. Едва ли има човек, който не би бил съгласен с това.

- Ни ви ли „дърпаха ушите“ заради инакомислието за акциза на алкохола?
- Не знам на какво почиват подобни предположения. Ние водим различни дискусии, а Бойко Борисов се намесва само когато трябва. Има свободна изява на мнения в парламентарната група. Бойко Борисов не се е обаждал нито на мен, нито на Стоян Мавродиев, когато гласувахме по-различно от колегите от ГЕРБ. Но казусът е доста сложен за решение –трудно е да се вземе еднозначно решение на въпроса. В крайна сметка ще си изясним позициите и ще стигнем до окончателно решение.

- Финансовият министър Симеон Дянков обеща около 60 млн. лв. да постъпят в бюджета догодина, ако се приеме и в пленарната зала предложението на бюджетната комисия за увеличаване на акциза върху твърдия алкохол. Тези средства били предназначени за онкоболните. Но какво ще стане с тях, ако средствата не се съберат?
- Ние разширяваме пълномощията на Агенция „Митници“ с очакване да се повиши събираемостта на приходите. От друга страна, стои благородна кауза да помогнем на най-нуждаещите се болни.

- Председателят на Лозаро-винарската камара Пламен Моллов заяви, че има около 9000 нерегистрирани производители на алкохол. Няма ли да се увеличи техният брой след повишаването на акциза и така сивият сектор да надмине сегашните две трети от общия обем, както твърдят от браншовата камара?
- Опасността съществува, а тя се увеличава, ако не се засилят контролните функции на Агенция „Митници“. Ненапразно там се направиха сериозни реформи, като целта е да се справят със сивия сектор и контрабандата.

- От НАП заявиха, че няма да се проверяват селските казани, но всъщност наскоро разкритият цех на Цар Киро се е подвизавал точно като селски казан. Кой тогава е селски казан и кой – не?
- В Закона за виното и спиртните напитки ясно е дефинирано какво е селски казан за ракия. Там е обяснено и какви уреди трябва да се монтират на казаните за измерване на алкохолния градус. Но най-лошото е, че около казаните на хората са се навързали обръчи от нелегални играчи. Неслучайно използвам този образ, защото те ползват облекчения режим на селските казани.

- В какво се изразява този облекчен режим?
- Те плащат половината от акцизната ставка, но са задължени да варят на хората само по 30 л ракия от плодове, собствено производство. Тези хора не би трябвало да са свързани лица, но това не е записано още в закона. Според контролните органи от НАП не би могло да се провери всеки селски казан. Стигаме пак до прословутия административен капацитет. Наистина много трудно е да се съчетае съкращаване на разходите с 15% и повишаване на събираемостта на данъците. На заседанията в комисията по бюджет и финанси ние изслушваме много различни мнения за решаването на даден проблем. Затова в този случай подкрепих становището на Лозаро-винарската камара. Така се случи и с вземането на решението за повишаване акциза на цигарите. Първоначалната позиция на Министерството на финансите бе по-различно, но след това на второ четене в бюджетната комисия бе прието друго. Няколко души, сред които и г-жа Менда Стоянова, настоявахме за по-ниска ставка на цигарите. Бе изслушано мнението и на хората от цигарената индустрия. Те изложиха своето становище по въпроса и ние се съобразихме с факта, че „Булгартабак“ всъщност е българската марка, но и с това, че индустрията дава работа на много хора. Ако се въведе висок акциз на цигарите, ще се стигне до ценова война, от която ще изгуби българската индустрия.

- Казват, че ставката може да убие „Булгартабак“, но министър Дянков твърди, че компанията има резерв от 100 хил. лв., които ще й помогнат да оцелее.
- Всъщност правим преразпределение в цените на различните категории цигари,с което бе прието предложението на „Булгартабак“. С тези ценови пояси при бъдеща приватизация компанията ще запази своя пазарен дял. В крайна сметка потребителите ще започнат да употребяват цигари с по-високо качество.

- Т.е. стигаме пак до здравето на хората.
- Да, може да се каже, че това е превантивна здравна мярка. Ако така разглеждаме повишаването и акциза на алкохола...

- Но пък от Лозаро-винарската камара твърдят, че най-много алкохолни градуси се изпиват с бирата, на която пък не увеличихте акциза. Има ли лобизъм в това решение?
- Решението да не се повиши акцизът на бирата бе взето единодушно. Така че, ако имаше някакъв лобизъм, доста сериозно трябва да са лобирали от бирения бранш. Основанието да не се пипа акцизът за бирата беше, че фирмите там са изцяло в „белия сектор“ - плащат си всички данъци, създават работни места в страната. В последните години потреблението на бира се е свило с около 15% и това ги е принудило да съкращават разходите си. Следващата стъпка ще бъде да намалят работните места в сектора.

- Не става ли по-страшно при производителите на вино и твърд алкохол тогава? Там „белият сектор“, който плаща данъци, ще трябва да навакса събираемостта, като сивият в същото време ще се разширява.
- Точно това бяха аргументите ни. Трудно е да се вземе решение в този момент. От една страна, трябва да се намерят парите, обещани за здравеопазване, а от друга – да не увеличаваме дефицита, който сме заявили, че няма да допуснем да нараства. Необходимо е да се търси балансирана позиция.

- Търговията с цигари и алкохол стои в основата на контрабандата. Би трябвало с приемането на акцизи върху тях да контролирате сектора така, че после да не се налага митници и НАП силово да откриват нарушителите.
- Така е и се надявам, че с приемането на окончателните ставки ще помогнем и на митниците, и НАП да се справят по-успешно с контрабандата.

- Кога Законът за акциза на алкохола и данъчните складове ще бъде приет окончателно?
- Съществува задължително процедура от една седмица след първите дебати в парламента, ако това въобще бяха дебати, казано шеговито, за внасяне на предложения. Тези предложения се обсъждат на работна група в бюджетна комисия и след това влизат на второ четене в пленарна зала. На второ четене в пленарна зала ще се чете текст по текст, число по число, а това отнема поне 10-12 часа.

- Как си обяснявате липсата на дебати по бюджета?
- Дебати не се състояха още на първо четене, където трябваше да се вземат становищата на синдикатите и браншовите съюзи. Но ми се струва, че изпълнението на бюджет 2009 ще е по-трудно от този за следващата година, защото може да се каже, че той е копродукция. Ние изпълняваме параметри, заложени от друг. Сега разбирам защо твърдят, че всяка година се започвало от нулата. Наистина се започва отново, но има договори в дългосрочен план, по които трябва да се плаща.

- Очаквате ли опозицията да бламира на второ четене бюджет 2010?
- Ако бюджетът не се приеме, това означава, че правителството пада и трябва следващият да състави нов бюджет. Затова няма дискусия в пленарната зала сега. За нас липсата на дебат бе интересна, защото с изключение на д-р Лъчезар Иванов депутатите от ГЕРБ нямат парламентарен опит. Но мисля, че може да ни се прости, защото играем срещу „лъвове“ с 20-годишен парламентарен стаж.

Интервюто взе Лили Мирчева