- Г-н Велев, как ще коментирате проектобюджета за 2010 г., внесен за обсъждане и гласуване в парламента?
- Ние определихме бюджет 2010 като възможния бюджет. Той не се харесва на никого, но това са възможностите, които сега има икономиката ни в период на криза. Доброто на този бюджет е, че не предвижда увеличение на преките данъци. Има известно увеличение на косвените данъци за сметка на акциза, главно на цигарите, както и намаление на осигурителните вноски с 2- процентни пункта. Другият плюс е, че не се увеличава преразпределението на БВП, даже има известно намаление.

- За чия сметка е това намалено преразпределение на БВП?
- За сметка на съкращаване административните разходи на държавата, т. е. остават повече средства в домакинствата, в бизнеса и в гражданите.

- Кои предложения на бизнеса не бяха взети предвид от финансовото министерство в проекта, предложен за разглеждане в Народното събрание?
- Ние направихме предложения за увеличение на средствата за активни мерки на пазара на труда, които не бяха взети предвид от кабинета. Очаква се безработицата да продължи да расте и всъщност резервите на компаниите да задържат персонал са изтънели съвсем. За да запазят конкурентоспособния си потенциал за развитие след кризата, е необходимо да задържат човешките си ресурси. Те няма да могат да го направят без подкрепа от държавата. Това е практика в другите страни от Европейския съюз и ако ние не я последваме, ще загубим човешки ресурси в компаниите, оттам и възможността да се върнем на пазарите, където сме били. Ще ни изместят другите страни, които са постъпили по този начин, т.е. помогнали са на бизнеса да съхрани експортно ориентираните отрасли.

- Направихте ли друго предложение, което също не намери място в новия проект за държавни разходи през следващата година?
- Отново не бе прието предложението такса смет да се определя пропорционално на генерираните битови отпадъци, а не на балансовата стойност на активите на компаниите. Това е много стар проблем. В момента в много общини таксата смет се определя пропорционално на стойността на активите на компаниите, а тя е такса за битови отпадъци, т.е. няма никаква връзка между активите на една компания и боклуците, които генерира. То този начин определянето на таксата не стимулира по никакъв начин замърсяването и е абсолютно несправедливо. Примерно една високотехнологична компания има висока стойност на активите, но в същото време не генерира никакви битови отпадъци. Тя трябва да плаща огромни такси и те се превръщат в съществено финансово бреме. При това данък сгради се плаща отделно. Ние много разчитахме, че този проблем ще бъде решен с бюджет 2010, но той така и не намери разрешение, като отново се отлага за неопределеното бъдеще. Четвърто поредно правителство проявява разбиране по този въпрос.

- Каква е причината за отлагането му? От прекалено много средства ли ще се лиши хазната ни?
- Това не е данък, а такса. Таксите по принцип трябва да отговорят на разходите на извършването на някаква услуга. Причината предполагам е, че отново няма време да се направи реформа. Това малко или много изисква сериозни разчети, но и пак не дава обяснение на проблема.

- Какви мерки бихте искали да се предприемат за подпомагане на бизнеса?
- Споделяме философията, че трябва да се стремим към балансиран бюджет. В условията на валутен борд контролируемо увеличаване на дефицита, както КНСБ предлага, може да се превърне в неконтролируем процес, които да намали доверието към страната и към българския лев. Щетите от това биха били много по-големи, отколкото затягането на коланите, за да се съберем в приходите, които акумулира бюджетът. Разбираме много добре – не може да се правят предложения да се увеличават всички пера по разходната част, без да е ясно откъде ще дойдат приходите. Затова приемаме предложените от правителството приоритети в икономиката, реализирани в рамките на тези приходи.


Интервютo взе Лили Мирчева