Супербогаташите са имунизирани срещу топенето на световната икономика и рецесията? Помислете си отново? Повече от година след колапса на Lehman Brothers се налага те също да затегнат коланите, коментират мениджъри по управление на богатството в доклада на Ройтерс Global Wealth Management. И докато за средната класа ограничаването на разходите означава лишаване от излизания навън за вечеря, отказ от абонамент от луксозни списания или кабелни програми, новата икономическа реалност се изразява в по-различни неща за най-заможните. Някои от тях се наложи да се сбогуват със стюардесите на личните си самолети, да кажат сбогом на скъпото шампанско и дори да пуснат за продан някои от морските или планинските си вили.
„Продават самолетите си! Яхтите също!“, категоричен е Ричард Коан от PricewaterhouseCoopers. А според Кейт Уитакър от Wells Fargo богатите клиенти са свили годишните си разходи средно от 700 000 долара на 600 000 долара.
След фалита на Lehman Brothers около 30% от богаташите са продали яхтите си, за да инвестират парите си на капиталовите пазари и някой ден да закупят по-голяма яхта, пък отчита „Блумбърг“. Останалите 70% са обявили яхтите си за продажба, но за тях няма интерес. Такъв е случаят с мексиканския милиардер Карлос Пералта, който иска 143 млн. долара за своята яхта, или с 29 млн. долара по-малко от година по-рано, казва брокер на яхти.
„Суперяхтите са мъжки играчки", казва Джордж Форчън. „Някой все има по-голяма от твоята", допълва той. Бизнесът се основава на клиенти, за които световната финансова криза е най-малкият им проблем. „Те не са притиснати до стената да продават, просто искат по-голяма яхта от предходната", коментират експерти пред агенцията. Богаташите обичат да сменят яхтата си на около три години, но не купуват нищо, което е на 5- или повече годишна възраст.

„Можеш да си позволиш каквото искаш, но не можеш да имаш всичко.“

Но в същото време докладът на Ройтерс отчита, че на най-заможните – които се дефинират като хора с поне 30 милиона в активи – не им се налага да променят кой знае колко начина си на живот. Те по-скоро се сблъскват с общественото мнение, което гледа все по-критично на излишните разходи.
Според анкетираните мениджъри на дневен ред стои въпросът: „Трябва ли да си го позволя? Може да изглежда неловко в очите на останалите“. Така вместо да заминат за Азия през ваканцията си остават у дома, и вместо да си купят Mercedes или Rolls-Royce, предпочитат да разгледат нещо по-скромно като Acura (филиал на Honda за луксозни коли). „Можеш да си позволиш каквото искаш, но не можеш да имаш всичко“, разказва Робърт Елиот, директор в Bessemer Trust.
Портфолиото на супербогатите хора по света бе сериозно ударено от кризата. Средно те са загубили по около 24% от състоянието си в края на 2008 г. А тези, които притежават 1 милион долара в инвестиции, са загубили около 19,5%, показа доклад на Capgemini и Merrill Lynch.
От своя страна не само клиентите, но и мениджърите, специализирани в управление на богатството, трябваше да си вземат поука от кризата. „Най-голямото влияние на рецесията върху индустрията се изразява в резкия спад на доверие от страна на клиентите“, разказва Катрин Рилотсон от Scorpio Partnership.
Ръстът в изискванията им и нуждата от по-голяма прозрачност ще са водещи, и то в условия на все по-засилена конкуренция, разходи и консолидация, предричат мениджърите в доклада.
Частните банки ще трябва да дават повече детайли за инвестиционните планове на най-заможните и да им обясняват сложните данъчни схеми и такси в международен план.
Голяма част от заможните хора се интересуват малко от дневните колебания на състоянието си, но вече искат да знаят как точно се инвестират парите им и колко бързо биха могли да ги ликвидират, ако това се наложи.

Швейцарската UBS отстъпи първото място на Bank of America/Merrill Lynch

По-стриктната регулация, особено що се отнася до укриването на данъци, вече оказа своето влияние върху големите банкови играчи в управлението на активи. Някогашният номер 1 в менажирането на богатството – швейцарската UBS, бе принудена да отстъпи първото място на Bank of America/Merrill Lynch. Това бе продиктувано от масовото изтегляне на капитали след разразилия се скандал за разкриване на банкови данни между американското правителство и швейцарския трезор.
"Последвалият публичен дебат просто насочи вниманието към една-единствена тема - данъците!“, разказва шефът на звеното за управление на богатството в Credit Suisse
Уолтър Бърчтолд.
Следващите промени в индустрията, която се занимава с активите на най-заможните, може да се очаква от предстоящата консолидация. Най-големите финансови институции, които получиха държавна помощ, първи започнаха да продават подразделенията си. Такъв е случаят с ING, която се надява да се отърве в най-скоро време от подобни активи в Швейцария и Азия, както и Commerzbank, която продаде две свои швейцарски подразделения. Сега по-малките мениджъри могат да осъществят най-накрая своите цели за придобиване и сливане.
Координираната атака от страна на Г-20 спрямо офшорните финансови центрове направи съществуването на някои играчи на пазара доста трудно.
Банките от своя страна отместиха вниманието си от капиталите в САЩ или Европа и пренасочиха погледа си към бързоразвиващите се пазари. А институциите в офшорните зони ще трябва да се борят за все повече клиенти от местния пазар, убедени са от Бостънската консултантска група - Boston Consulting Group (BCG).

Мишена са вече все по-бедните клиенти

Частните банки започнаха да се насочват към не чак толкова заможни потребители, за да спечелят пазарен дял след финансовата криза. Дори и най-големият швейцарски консултант
Julius Baer Group се наложи да промени представите си за богат. „Вече ще обслужваме и клиенти с активи от 800 000 швейцарски франка“, признава Борис Коларди, шеф на компанията пред Ройтерс.
Докато конкурентите от Credit Suisse и UBS имат огромен дял в банковите операции въобще и обслужват клиенти с 250 000 франка, Julius Baer се фокусира върху тези с поне 1 милион.
А Енрике Маразуела от испанската BBVA разказва, че работи само с хора с поне 2 милиона долара, но банката разглежда и молбите на тези с под 1,5 млн.
В края на 2008 г. хората с повече от 1 милион долара за инвестиции намаля с 14,9 на сто спрямо 2007 г. А богатството им се сви с 19,5%, припомня Ройтерс изследването на Capgemini и Merrill Lynch. Ултрабогатите в инвестиционни активи за 30 милиона или повече са претърпели по-сериозни загуби. Тяхното състояние се е стопило средно с 24%. В крайна сметка се оказва, че клиентите със 100 000-300 000 евро са много по-доходоносни и генерират бизнес с печалба над 1% от активите под управление. За тези с над 2 млн. евро печалбата е под 1 на сто.