Лили Мирчева
Валентин Георгиев

---

Радка Тончева е родена през 1954 г. в Търговище. Притежава магистърска степен, специалност финанси и кредит, от Университета за национално и световно стопанство в гр. София
През 1986 г. завършва следдипломна квалификация на тема „Банково обслужване на промишлеността”.През 1997 г е избрана за член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на Обединена българска банка AД (ОББ).

---

- Г-жо Тончева, как ще оцените кризата през призмата на банковия сектор в България? Засегнати ли са от нея банките у нас и в каква степен?
- Българският банков сектор, в т.ч. и международните банкови групи, към които той принадлежи в голямата си част, не бяха изложени на големи рискове и не понесоха съществени загуби от първата вълна на финансовата криза. Това е добрата новина.
Първият непосредствен ефект у нас бе рязкото поскъпване и свиване на паричното предлагане на международните пазари, което се отрази в повишаване на средната цена на ресурса за нашата банкова система. За съжаление финансовата криза бързо прерасна в световна икономическа и последствията от този факт директно се пренесоха върху българската икономика. Оттук нататък банковата ни система изцяло е зависима от рисковете, поведението и предизвикателствата на българската икономика.
Имайки предвид факта, че българският банков сектор е много добре балансиран и високо капитализиран, за мен няма съмнение, че той е в състояние безпроблемно да посрещне проблемите на своите клиенти, а и в много голяма степен да подпомогне тяхното преодоляване. Освен това е важно да се подчертае, че преобладаващата част от банките в България могат да разчитат и на подкрепата от своите банки майки, както например Националната банка на Гърция чрез ОББ е финансирала повече от 1,5 млрд. евро кредити за българската икономика.
Разбира се, че банковият ни сектор видимо усеща кризисните процеси в икономиката, което се отразява в по-свити лихвени приходи, увеличени нива на трудно или необслужвани кредити и оттам по-високи провизии, а в крайна сметка много по-ниски крайни финансови резултати в сравнение с предходните години.

- Изследване на социологическия институт на БАН показва, че едва 7% от отпуснатите банкови кредити у нас са свързани с предприемаческа активност и развитие на бизнес, най-голям е делът на потребителските заеми. Освен това цели 63% искат държавен контрол върху банковите лихви! Как ще коментирате тези цифри? Потвърждават ли се от практиката на банка ОББ?
- Първата цифра е очебийно невярна. ОББ е втора банка в България по пазарни позиции както в корпоративния бизнес, така и при кредитите за граждани, така че нашите цифри спокойно могат да опровергаят статистиката на БАН за целия банков сектор. От общо над 7 млрд. лева кредитен портфейл над 4 милиарда е текущият остатък по кредитите, предоставени на фирмите от корпоративния сектор – големи корпоративни клиенти, в малък и среден бизнес. От другите 3 милиарда кредити за домакинствата около половината са ипотечни кредити, а останалите - потребителски кредити, в т.ч. кредитни карти и микробизнес. Картината за цялата банкова система е 65% на 35% корпоративни кредити–кредити за граждани. А измерена чрез процента на насищане – съотношение кредити към БВП, 50,5% корпоративни кредити и 28,2% при кредитите за граждани, също е категорична в полза на бизнеса.
От друга страна, не е необходимо да се пояснява на социологическия институт на БАН, че активното кредитиране на населението, най-видимо при ипотечните кредити, индиректно също подпомага развитието на бизнеса и предприемачеството във всички отрасли, свързани със строителството и обзавеждането на жилища и малкия бизнес. Едва ли някой не отчита факта, че икономическият бум, на който се радвахме през последните години, се дължи до голяма степен на активното кредитиране и от страна на банките.
Втората статистика, че 63% от хората/бизнеса искат държавен контрол върху банковите лихви, дано не е вярна, защото си е направо стряскащо. Аз съм работила в банковата система и в условията на плановата икономика при т.нар. контрол на икономиката чрез лева, което беше и основната функция на БНБ - натам ли следва да се върнем, или как иначе да го разбираме?

- Доколко оправдани са оплакванията на бизнеса за затегнатите условия по кредитиране и скъпия финансов ресурс за фирмите?
- Категорично не съм съгласна, че водещата причина за влошеното финансово състояние на редица фирми от бизнеса са високите лихви или затегнатите условия за кредитиране. Защо бизнесът не си признае най-накрая, че в резултат на икономическата криза финансовите затруднения, които някои от фирмите изпитват, се дължат най-вече на драстичния спад на поръчките и продажбите, неплатежоспособност на техни партньори, прекалена пазарна експанзия, спекулативни инвестиции в недоходоносни активи като земи, недвижими имоти и т.н.
Вземете статистиката на БНБ и вижте нивото на кредитните лихви отпреди кризата и сега – разликата е по-малко от един процент, докато цената на депозитите и външното финансиране се покачи поне с повече от 2 пункта. От опита си в ОББ определено смятам, че сега банките основно работят за подпомагане на именно такива клиенти чрез масово преструктуриране на кредитите с гратисни периоди, удължаване на сроковете с цел преодоляване на затрудненията до по-добрите времена. Разбира се, че няма да се наливат свежи пари там, където ситуацията е безнадеждна.
Търсене на нови кредити също липсва и причината отново не е във високите лихви – просто сме в криза и поради свитото търсене, липсата на чужди инвестиции и т.н. Много малко са новите проекти, подходящи за банково финансиране.

- Очертава ли се вече ясна тенденция за намаляване на лихвите от страна на банките, или налице са изолирани случаи?
- Очаквам първо да започне постепенно намаляване на лихвите по депозитите, които стигнаха до доста високи и неадекватни за ситуацията нива и след това вероятно ще има и лек спад на кредитните лихви. Едва ли в средносрочен план обаче този спад ще е по-голям от 0,5–1 процента.

- Защо банките не намаляват лихвите и за по-старите клиенти, а само за новоотпускани кредити?
- Не знам сега някоя банка да намалява лихвите по своите продукти за нови или стари клиенти, като не обръщам особено внимание на някои реклами по телевизията, които едва ли имат краен съществен ефект, особено в момента. От друга страна, при нормална ситуация естествено е банките да предлагат, както и всички останали продавачи на стоки или услуги, промоционални лихви по кредити и депозити с единствената цел да привлекат нови клиенти.
Естествено е при по дългосрочните банкови кредити, каквито например са ипотечните, при съществени промени на паричния пазар банките би следвало проактивно сами да инициират намаление на лихвите заради опасността от рефинансиране на кредитите от другите банки при по-добри условия и крайна загуба на клиенти.

- Възможно ли е да се върнат обемите на кредитиране отпреди кризата, или когато тя отшуми политиката на трезорите ще бъде различна?
- Обемите да, но темповете на растеж от последните няколко години няма да се повторят в никакъв случай. Аз и за тази година очаквам общ положителен ръст на обема на кредитите, макар и малък, от един, един и половина процента при очакван спад на БВП от минус 5 процента. В рамките на шегата и тук доказваме, че банките са все пак малко по-активни от икономиката и бизнеса.

- Има ли перспективни, качествени проекти за кредитиране? Доскоро се обясняваше, че свитото кредитиране не е заради липса на ресурс, а заради липса на проекти, които да убедят кредитора, че могат да бъдат финансирани.
- Абсолютно вярно засега. Дайте ни един добър проект и обещавам, че незабавно сме готови да го разгледаме и финансираме. Твърдо условие за това обаче е инвеститорът да покрие поне 30% от разходите, респективно риска на проекта.

- Какво може да се очаква от банките в идните месеци - ще се влошат ли резултатите им? Според вас в тази ситуация какъв дял на необслужваните заеми от общия кредитен портфейл на банките би бил притеснителен?
- За много банки от Западна Европа тази година би била успешна, ако финансовият им резултат не е по малък от нула. Очаквам общо за банковия сектор значителен спад на печалбата в сравнение с миналата година, но все пак до едно прилично ниво, имайки предвид тежката икономическа среда – свити лихвени маржове, спад на нелихвените приходи и особено чувствително увеличените разходи за провизии по необслужвани кредити.

- Според вас кои са сигналите за устойчиво възстановяване на българската икономика? Има ли такива, или все още ги чакаме?
- Трудно ми е да отговоря, всички чакаме това. Засега за съжаление не виждаме сигнали за позитивно движение. Би било добре поне да сме вече на равното и догодина да потеглим обратно, макар и с бавни стъпки, нагоре.