---

Джон Мистакидис е управляващ съдружник на Ernst&Young България от 2008 г. Той е старши съдружник с 20-годишен опит в областта на одита и консултантските бизнес услуги и един от водещите консултанти в областта на отчетността в съответствие с международните стандарти (МСФО). Преди да поеме поста в България, Мистакидис е бил партньор в Ernst&Young Атина. Работил е с големи клиенти от сферата на строителството, недвижимите имоти и комуналните услуги. Завършил е бизнес администрация със специализация в областта на финансите и счетоводството. Успяваме да открием г-н Мистакидис в софийския офис на компанията. И докато ни препоръчва туристически маршрути из Гърция за предстоящата ни отпуска, разказва за глобалните икономически тенденции, които е откроила кризата, за региона и за манталитета на хората.

---

- Г-н Мистакидис, Еrnst&Young е една от „големите четири“ консултантски компании и имате сериозен поглед върху бизнеса по света и у нас. Кога смятате, че първите сигнали на оптимизъм в Европа и в САЩ ще се усетят и в Източна Европа и конкретно в България?
- Вярно е, че вече сме свидетели на първите сигнали за възстановяване от кризата, започнала в САЩ, и тези признаци на оптимизъм са факт и в някои страни в Западна Европа. Но смятам, че все още е необходимо време, за да може реалната икономика, т.е. потребителите, бизнесът, компаниите да усетят тази положителна промяна. Когато публичните финанси проявят положителните симптоми, са нужни поне 6-9 месеца това да се пренесе и в реалната бизнес среда.
Все пак не трябва да забравяме, че в повечето западни страни правителствата предприеха масивно увеличаване на разходите, което разшири сериозно бюджетните им дефицити. Нещо различно се случи на Балканите. В Гърция и България управляващите се постараха да поддържат и ограничават в разумни граници публичните финанси, вместо да прахосват пари. Естествено това веднага доведе до различна бизнес среда в региона.
Да не говорим, че случилото се в Щатите и последвалата рецесия се прояви в България и в съседните й страни със забавяне от 6 месеца. Можем да очакваме и горе-долу същия период на закъснение при възстановяването от кризата. Така че това ще се случи най-рано през 2010 г.

- Какви бизнес тенденции за Източна Европа открои глобалната рецесия?
- Основното нещо е промяната в поведението на компаниите и търсенето на нови финансови продукти. Едно от проучванията на Ernst&Young, свързани с кризата, показа забележителен ръст на разходите за финансиране, рязък спад на приходите на корпорациите. Кредитните рейтинги на големите корпорации също се влошиха. Но не на последно място промяна или по-скоро стремеж към засилена регулация в резултат на усилията да се защити системата от подобни събития в бъдеще.

- Доколко са еднакви и доколко са различни страните в региона? Общата основа прави ли ги единен пазар?
- Балканите се характеризират както с много сходни черти, така и с много различия. Например в Гърция е налице огромен публичен дълг. Не така стоят нещата в Румъния и България. Общите характеристики между държавите в региона е забележителният ръст на икономиките им в последните години. Те имат стабилни фискални резерви и не толкова висок публичен дълг. Всичко това донякъде ги защити от случващото се по света. Географски държавите са близки, а и хората си приличат по манталитет. Но това не ги прави единен пазар, защото има и конкуренция между страните. Само един от примерите е „състезанието” между Румъния и България. Всяка по свой начин се опитва да привлича повече инвестиции чрез облекчаване на данъчните режими или административните спънки.

- С профила си на нискоразходни страни, смятате ли, че България и Румъния остават звездите на аутсорсинга в Европа?
- В последните години България и Румъния постигнаха изключителни нива на преки чуждестранни капитали. Например България привлече 5-6 млрд. евро, в Румъния бяха още повече. Смятам, че интересът на големите корпорации ще се запази в бъдеще. Те все още търсят начини да се разширяват в тази част на света и да съкращават разходите си, като използват предимствата на региона. В този смисъл положителните страни на България за инвеститорите са: все по-добра регулация, високообразована работна ръка, ниско данъчно бреме, разширяване на интернет проникването и телефонията. От друга страна, имаме не много ефективен държавен сектор, слабо развита инфраструктура и корупция.

- Споменахте корупцията. В Гърция също има подобни проблеми. Там как се справят?
- Няма особени различия между двете държави. За съжаление в Гърция можеш да усетиш корупцията ежедневно, при всеки досег с министри, държавна администрация и т.н. Много правителства бяха избрани, използвайки корупционни практики. Но процесът за изкореняване на злоупотребите е много дълъг.

- Какво мислите за идеята да се въведат диференцирани ставки на ДДС за някои стоки като мярка за справяне с финансовата криза?
- На практика подобна мярка отваря входа за данъчни измами. От техническа гледна точка създава повече административни пречки и натоварва бюрокрацията. Компаниите могат да се възползват от различната ставка на ДДС и да декларират определени стоки към тази категория продукти, която ползва по-ниския налог. Така че препоръчвам засега данъчната политика на страната да не се променя и да се избягват сериозни корекции. Като експерт не смятам, че свалянето на ДДС ще има особен положителен ефект върху икономиката и приходите на хазната. Добре е, че в средносрочната фискална рамка на правителството, която бе обявена наскоро, не се предвиждат сериозни данъчни изменения. Просто сега не е моментът.

- Изразът “заради световната криза” не се ли използва и за оправдание за някои неблагополучия на предприемачи?
- Когато дадена компания изпита сериозни затруднения и изпадне във фалит, е трудно да се определи какво точно е продиктувало събитията, дали е фактор от бизнес средата, “заради кризата” или заради грешка на мениджмънта. Освен това се твърди, че големите корпорации трябва да са готови за всякакви сътресения и трябва да могат да предвиждат събитията. Но понякога всичко се случва толкова бързо, че се оказва невъзможно да реагираш преждевременно.

- А какви мерки предприехте в Ernst&Young във връзка с кризата?
- Естествено много внимателно преценихме състоянието на пазара, възможностите за разширяване или подобряване на настоящата ситуация. Опитахме се да минем през кризата, като мобилизираме целия си капацитет.
За наша радост не се наложи да съкратим нито един служител от офиса ни в България.

- Какво показват проучванията на Ernst&Young за броя на очакваните фалити на компании?
- Основният проблем, който създаде кризата за компаниите, беше достъпът до финансовия ресурс. Така че да очакваме фалити на фирми. Има опасност те да достигнат около 200 000 за Европа. Поне това показа нашето проучване „Възможности по време на криза“. За САЩ броят може е 60 000 при само 45 000 за миналата година. Но ако имате предвид под фалит на компания, че някой от мениджмънта просто ще открадне парите и ще изчезне – не, подобна тенденция не очакваме.

- Смятате ли, че сега е дошъл моментът за консолидация и изкупуване при добра цена? Да очакваме ли вълна от сливания и придобивания в Европа и региона?
- Това, което наблюдаваме в последно време, ще се запази и в следващите месеци. А именно ръст на бизнес транзакциите, но те нямат да бъдат под формата на обединяване на капитал. Забелязваме активизиране на сделките в телекомуникационния сектор, фармацията и енергетиката. Така че тепърва ще се търсят алтернативни начини за транзакции на бизнеси, но не във финансов аспект. Ще се повторя, но най-големият проблем в момента е липсата на капитал.

- Как икономическата криза ще се отрази на измамите в световен мащаб – ще намалеят ли заради засилената регулация, или по-скоро ще се увеличат?
- Кризата предизвика сериозна дискусия за ролята и ефективността на регулацията. Оказва се, че на местно ниво тя съществува, но на глобално – не. Т.е. няма кой да координира регулацията на отделни нива или държави. Ролята на регулацията в крайна сметка е да ограничава измамите, източването на фирмени активи, но без да се задушава бизнесът. Така че в последно време международните финансови институции работят сериозно върху нова глобална система. Определено нещата ще се променят, защото и самите регулатори ще трябва да следват нови стандарти. В момента корпоративният риск е една от основните теми за всяко дружество. В тази връзка личното ми мнение е, че след като се стигне до подобна световна система, измамите не само че няма да се увеличават в следващите години, а дори напротив – ще намаляват.

Интервюто взе Диана Йосифова