Заради пандемията много от държавите членки на ЕС трябваше да преразгледат и променят фискалните си позиции, за да могат да се справят с предизвикателството COVID-19. Мерките за ограничаване  на заразата обаче оказаха силен негативен ефект върху икономическото развитие в световен мащаб и породиха необходимост от адекватен фискален отговор.

Необходимостта от фискални стимули за засегнатите икономически сектори и натискът върху социалните и здравните разходи доведоха до влошаване на бюджетните показатели. Правителствата увеличиха бюджетните разходи, поеха нов държавен дълг и планираха по-големи бюджетни дефицити. На практика следването на установените фискални правила бе пречка пред провеждането на необходимата антикризисна фискална политика.

Затова през март 2020 г. Европейската комисия прие временно да се отмени спазването на строгите фискални ограничения, за да могат държавите членки да разполагат с необходимата фискална свобода да реагират гъвкаво с цел по-бързото преодоляване на негативните последици от пандемията. Беше активирана т.нар. „обща клауза за дерогация“, предвидена в Пакта за стабилност и растеж, което даде възможност на правителствата да извършват каквито е необходими публични разходи и да подпомагат икономиките си, без да се съобразяват с фискалните правила.

В навечерието на новата бюджетна 2022 г. обаче нещата изглеждат малко по-различно. Светът сякаш вече се нагоди към новата реалност, икономиките започват да се съвземат и в този контекст бюджетните правила отново се нуждаят от „освежаване“. Именно това е основният извод на Фискалния съвет, който публикува наскоро своя позиция относно дерогацията на фискалните правила. Експертите в съвета са на мнение, че ако правилата не бъдат върнати към предишния си облик, има риск от дългосрочна инфлация, а оттам и от финансови проблеми за отделни държави.

Членовете на Фискалния съвет призовават правителството да се върне към функционирането на фискалните правила, което означава или дефицит до 3%, или балансиран бюджет за 2022 г., или план-сметка с превишение.

По принцип не е фиксиран краен срок на действие на „общата клауза за дерогация“, но се предполага, че тя трябва да бъде в сила, докато се овладее пандемията и се преодолеят негативните последици от нея. Клаузата следва да бъде дезактивирана веднага след като икономиките се върнат към нормалното си развитие и отпадне необходимостта от фискална подкрепа.

Към момента индикациите са за 2023 г.

От Фискалния съвет обръщат внимание, че последните данни за икономическия растеж сочат, че реалният размер на БВП в повечето държави още тази година ще достигне предкризисните нива, а в останалите се очаква това да се случи в началото на следващата година. В позицията си експертите припомнят, че в лятната си прогноза ЕК вече очаква БВП да нарасне през 2021 г. с 4,8% (при 4,3% в пролетната прогноза) и с 4,5% през 2022 г. както в ЕС, така и в еврозоната. Предвижда се обемът на производството да се върне към нивото си отпреди кризата през последното тримесечие на 2021 г., което е с едно тримесечие по-рано от очакваното в пролетната прогноза.

Именно в този контекст Фискалният съвет подчертава, че прекалено дългото отклонение от строгите фискални правила крие риск за фискалната устойчивост на отделните държави и на ЕС като цяло. „Всяка държава би могла да продължи с експанзивната фискална политика, но в рамките на допустимия бюджетен дефицит до 3% от БВП. Ограничаването на нарастването на правителствените разходи е наложително поради опасността от дългосрочна инфлация, която не е само национален проблем. Продължителното игнориране на фискалните правила ще понижи доверието в ползите от координирането на фискалните политики на страните от ЕС“, пише в заключението на експертите.

Друг важен мотив е, че овладяването на инфлационните процеси се очертава като следващото предизвикателство пред фискалните и монетарните власти, а продължаването с експанзивна фискална политика и през 2022 г. ще създаде допълнително търсене и съответно ще засили още повече инфлационния натиск. „Неправилно адресираната фискална и/или парична политика може да доведе до прегряване на икономиката, до разочароващ икономически растеж в условия на инфлация и до реализиране на неблагоприятния сценарий за стагфлация“, коментират от Фискалния съвет.

Експертите обръщат внимание още, че липсата на ограничения за дълъг период ще увеличи правителствените дългове и ще създаде дългосрочни предизвикателства пред публичните финанси.

„Средно бюджетният дефицит за страните в ЕС се е увеличил от 0,5% през 2019 г. до 6,9% от БВП през 2020 г., а съотношението на държавния дълг към БВП се е повишило от 77% през 2019 г. до 90% през 2020 г. Всички държави в ЕС влошават степента си на задлъжнялост през 2020 г. Страните, чийто дълг превишава 100% от БВП, вече са 7 - Гърция, Италия, Португалия, Испания, Кипър, Франция и Белгия, а през 2019 г. бяха само първите три. В нарушение на ограничението за дълг до 60% от БВП са 13 държави“, уточняват експертите.

Според съвета съществува вероятност в опит да овладее инфлацията ЕЦБ да пристъпи към повишение на лихвените проценти, което крие сериозна опасност от влизането в дългова спирала на някои от големите европейски икономики (Гърция, Италия, Португалия, Испания). 

Заради всички описани по-горе проблеми Фискалният съвет препоръчва на Министерството на финансите да вземе предвид фискалните правила при планирането на Консолидираната фискална програма и съставянето на Проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. Казано с други думи, да ограничи бюджетния дефицит до 3% от БВП.

Investor.bg припомня, че към края на август брутният външен дълг (частен и държавен) на България нараства като част от брутния вътрешен продукт (БВП). Към 31 август той възлиза на 41,184 млрд. евро. Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" в края на месеца е 8,417 млрд. евро и в сравнение с година по-рано той се увеличава с 36,2%.

Досега през годината държавата емитира на вътрешните пазари нов дълг в размер на 2,5 млрд. лева. На тези пазари основни участници са банките и пенсионните фондове. Засега обаче, в навечерието на изборите, от финансовото министерство отказват да коментират излизане на външните пазари.

Заложеният в държавния бюджет таван на дълга за тази година е 4,5 млрд. лева и до края на годината на разположение остават 2 млрд. лева.

На 8 ноември БНБ ще проведе аукцион за продажба на лихвоносни съкровищни облигации със срочност пет години (1 826-дневни) от отворен тип с фиксиран лихвен процент от емисия с падеж 24 февруари 2026 г. За деветия аукцион за тази година Министерството на финансите преотваря за трети път същата емисия, която предложи на 22 март и 7 септември, като количеството ценни книжа тогава беше съответно 300 млн. лева и 200 млн. лева.

По план дефицитът в края на тази година трябваше да бъде в размер на 4,887 млрд. лв., но според актуализацията на бюджета за тази година се предвижда той да спадне с 0,3% до 4,7 млрд. лв., или 3,6% от БВП.

 автор Ралица Пейчева, редактор Десислава Попова