---

Петър Чобанов е завършил Математическа гимназия „Атанас Радев“, гр. Ямбол. Притежава магистърска степен по макроикономика (2000 г.) и научна степен „Доктор по финанси“ (2006 г.) от УНСС. Специализирал е в областта на политиките за парична и финансова стабилност. От 2005 г. до май 2009 г. е изпълнителен директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози.

---

- Г-н Чобанов, каква е ролята на финансовия надзор в условията на криза и как той може да помогне за намаляване на ефектите от нея?
- Сегашната ситуация наистина е тежка за пазара и е първият му реален тест в условия на външни сътресения и цялостно икономическо забавяне. Българският капиталов пазар обаче е сравнително млад и има много големи възможности за бъдещо развитие. Именно тук идва и ролята на финансовия надзор – да положи основите за качествено развитие в дългосрочен план и да успее да извлече максимална полза от сегашния момент, в който развитието е на „пауза”. Ето защо се подготвяме за момента, в който инвеститорите ще започнат да се завръщат на пазара.
Един от най-важните ни проекти в момента е и създаването на нова дирекция в рамките на комисията, която да следи отблизо развитието на международните тенденции и да запълни липсващото звено между тях и финансовата стабилност в страната. Очаквам това звено да подпомогне и да подобри качеството на риск мениджмънта и да насочи в правилна посока регулацията на сектора.

- С оглед промените в световната финансова архитектура в частта й, касаеща финансовите регулации, смятате ли да инициирате промени и у нас?
- В целия свят тече активна дискусия дали след финансовата криза ще има нужда от затягане на регулаторния режим и в каква посока точно да са новите промени. Безспорно един от изводите е, че не винаги можем да разчитаме пазарът сам да открие най-добрите практики. Парадоксално е, че именно най-големите противници на правителствената намеса – големите банки от Уолстрийт, първи поискаха държавата да ги спасява, когато нещата излязоха от контрол. Вече е ясно за всички, че след глобалната криза рамката на финансовия бизнес няма да остане същата и ще продължи вечният процес по намиране на точния баланс между стриктните правила от страна на държавата и свободата на бизнеса.
Вече се оформя мнението, че би било много вредно бизнесът да се задушава с нови и по-голям брой правила и ограничения. Далеч по-важно е съществуващите регулации да станат по-качествени, а надзорът – по-стриктен. България също не прави изключение от тези процеси. Смятам, че по-голям брой регулации биха били в ущърб за един млад и развиващ се пазар.
Със сигурност една от посоките в глобален мащаб ще бъде изискването за още по-голяма информираност на непрофесионалните инвеститори по отношение на предлаганите им инвестиционни възможности. Друга посока на по-стриктна регулация ще е изискванията за качествено ново ниво на риск мениджмънт, който да отчита все по-голямата глобална зависимост и взаимосвързаност между отделните пазари. Затова считам, че е необходимо в структурата на комисията да има действащо звено, което да изготвя прогнози и анализи за това как се развиват световните пазари и отделните икономики на страните. Това е много важно за съвременния надзор. Международната практика показва, че в много от най-развитите финансови системи надзорът отделя специално място именно за такава дейност, която в момента у нас липсва.

- КФН наложи административна забрана за гласуване за безвъзмездното прехвърляне на парковете и озеленяването, алеите, тротоарите и алейното осветление на Слънчев бряг на община Несебър. А това беше предложено от Министерството на икономиката и енергетиката. Как ще се развие конфликтът и защо се намесихте?
- КФН е независим регулатор и именно това изискваше и намеса в случая, така че да се гарантират равното третиране и защитата на всички акционери в дружеството независимо кои са те. Нашите експерти и юристи видяха няколко пропуска в процедурата и дневния ред на общото събрание и затова трябваше да се намесим. Това не значи, че сме взели нечия страна, ние просто следим за спазването на правилата, които са еднакви за всички.

- Смятате ли, че държавата трябва да продаде дела си от БФБ?
- Решението за евентуална приватизация на държавния дял на борсата трябва да се вземе от принципала в лицето на Министерството на финансите. Личното ми мнение е, че една такава продажба би била полезна само ако доведе до по-голяма интеграция на борсата ни с някой от формиращите се глобални финансови центрове, каквито например са NYSE –EURONEXT, NASDAQ-OMEX, Deutsche Börse и т. н. По този начин местните инвеститори ще получат директен достъп до пълния набор от инвестиционни възможности, а емитентите – възможността за по-лесно набиране дори и на по-значителен като размер капитал от инвеститорите.

- Падащите обороти на БФБ изнервят инвеститорите. Има ли опасност от отлив на инвеститори?
- Наистина, световната финансова криза у нас се прояви първо на БФБ и на нея се наблюдаваха сериозни загуби. Първи напуснаха пазара инвеститорите с по-рисков профил, които се поддадоха на паниката и изтеглиха вложенията си. Това предизвика вълна на отлив и принуди дори най-големите институционални инвеститори да свият чувствително експозициите си на пазара, а това неминуемо намали търгуваните обеми не само в номинално изражение, но и като брой книжа. Това обаче е нормална реакция на пазара и се наблюдава дори и на най-големите фондови борси в света. Процесите достигат до нас като „под лупа” заради факта, че пазарът ни е все още развиващ се и носи всички белези за това – недостатъчна ликвидност, висока волатилност и сравнително ограничен брой инвеститори.
В момента пазарните участници взимат решенията за търговия, водени по-скоро от предпазливостта и консерватизма, а не от фундамента на публичните дружества. Това е временно състояние на нещата и не считам, че има нужда от някакви специални мерки.

- Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване обвини комисията, че приравнява здравното осигуряване с "Автокаско"? Как ще коментирате това обвинение?
- Проблемът на здравноосигурителния бранш е в липсата на ясна стратегия и рамка какво ще се прави със здравеопазването от тук нататък, но това не е в прерогативите на КФН. Предложените промени здранноосигурителните дружества да се лицензират като застрахователи по общо застраховане касае единствено капиталовата адекватност на тези дружества и респективно защитата на потребителите на здравни услуги и не може да се прави аналогия със застраховката на автомобили.

- От началото на годината топзастрахователите вдигнаха цената на “Гражданската отговорност” с над 20%. Това не е ли прекалено много?
- С колко точно ще нарасне цената на „Гражданска отговорност” ще решат самите застрахователи на база на изчисленията, които ще покажат колко реално им струва тази застраховка. КФН само следи за стабилността на сектора и платежоспособността на отделните компании. Досегашните данни показват, че за 2008 г. загубите в сектора от «Гражданска отговорност» са за около 100 млн. лева. Това показва, че има проблем с определяне на премиите. Разбира се, в условията на криза самите компании виждат, че евентуално еднакво увеличение на цената за всички шофьори ще има по-скоро негативен ефект. Затова и застрахователите, и ние като регулатор трябва да спомогнем цената не просто да стане по-висока, а по-справедлива. Всички сме съгласни, че водачите, които са по-рискови и имат повече произшествия, трябва да плащат повече от тези, които са внимателни на пътя. За едни водачи застраховката трябва да поскъпне не с проценти, а с пъти, а за други – даже да поевтинее.

- За 2008 г. отрицателната доходност на пенсионните фондове е 20%. Очаквате ли компании от този бранш да изпаднат в положение на неплатежоспособност и фалит?
- През 2008 г. в глобален аспект много финансови институции с дългогодишна история изчезнаха от финансовата карта, а други се отърваха с многомилиардни загуби и държавна помощ. В този контекст финансовата система като цяло и в частност пенсионните фондове се отърваха сравнително леко от финансовото цунами. Пенсионните фондове са в добро финансово здраве, инвестициите и представянето им се следят непрекъснато. Не трябва да се забравя, че инвестицията в пенсионен фонд е дългосрочна, така че лошото представяне за една година не е критерий за цялостното представяне.

- Не мога да не ви попитам как оценявате дейността на предишното ръководство на комисията?
- Старото ръководство беше първото, което оглави новосъздадената комисия, на него се падна трудната задача да позиционира нова институция и да я наложи в общественото пространство. Може да се каже, че то успя да изгради комисия, която вече играе важна роля в развитието на пазара, но която трябва непрекъснато да се усъвършенства заедно с целия финансов сектор.


Интервюто взе Диана Йосифова