Розалия Банкова

Жош де Вит, старши експерт към Съвета на Европа по проекти за борба с прането на пари, и Паула Лаврик, мениджър, съдебни и юридически услуги, Deloitte CE, бяха гости на семинар на Deloitte на тема „Борбата с прането на пари“, който се проведе на 6 юли. Експертите предупредиха, че хората не са достатъчно внимателни при финансовите си операции, а по време на криза финансовият сектор има нужда от повече кеш, което може да стимулира прането на пари. На семинара стана ясно също така, че 40 държави, от които 12 в еврозоната, са привлекли интереса на световните институции във връзка с пране на пари и лоша регулация на банковия сектор, но България не е сред тях. От 2006 г. насам у нас са издадени 25 присъди за пране на пари, 18 от които вече са влезли в сила. Всяка година МВФ налива 2,85 трлн. долара в борбата с този тип престъпления, но резултатите от опитите за противодействие са почти нулеви.

- Господин Вит, г-жо Лаврик, според вас как ще се отрази глобалната финансова криза върху практиките за пране на пари? Мислите ли, че този тип престъпления може да влошат икономическата среда?
Паула Лаврик: По време на криза финансовите институции губят клиенти и пари и са принудени да свият дейността си, а някои са застрашени и от банкрут. Затова и общата тенденция е институциите да са по-гостоприемни към парите, особено към пари в брой, за да си подсигурят клиенти. В по-голямата част от случаите те не биха приели тези пари, ако икономическите условия са по-добри. Най-уязвимите сектори на икономиката са и най-слабо регулираните срещу тези престъпления. А те могат да окажат влияние върху цялата икономика.
Жош де Вит: Със сигурност съществува връзка между кредитната криза и прането на пари в следните посоки:
- Банките се нуждаят спешно от пари, за да запушат дупките в балансите си. Така че има риск да обръщат доста по-малко внимание при оценяването на сигурността на клиентите си, отколкото в миналото. А това повишава опасността да приемат изпрани пари.
- По-големите компании имат проблем с тегленето на заеми от банките и затова взимат пари директно от частни инвеститори. Например френската електрическа компания EDF. Въпросът е имат ли тези компании капацитет за предварително проучване на клиентите си.
- Известно е, че ако банките не са особено склонни да дават кредити на италианските компании, мафията заема ролята, овакантена от трезорите, при 10% лихва на месец. Ако компанията не може да плаща, мафията я прибира сред активите си.

- Най-общо каква е ролята на финансовите институции в борбата срещу прането на пари и финансовите измами? Колко важно е за регулаторните органи да работят съвместно с финансовите институции, за да предотвратят този тип престъпления?
П.Л: Контролиращите органи трябва да влязат в ролята на „куче пазач“ и да засилят проверките, за да предотвратят прането на пари. А финансовите институции следва да ревизират политиките и процедурите си и да наложат по-добро качество на предварителната оценка на състоянието на клиентите си (Customer Due Diligence или „Познавай своя клиент“).
Регулаторните власти трябва да увеличат и броя на работните групи, които докладват за състоянието на надзираваните институции и да им предоставят насоки и примерни стратегии за идентифициране на различните схеми за пране на пари.
Ж.В.: Ролята на финансовите институции е да разпознаят подозрителните транзакции и да докладват за тях на местните органи за финансово разузнаване. Много е важно финансовите институции, националните банки, регулаторите и финансовото разузнаване да работят съвместно в борбата срещу прането на пари. Никой не може да се справи сам. Националните интереси засягат и борбата с престъпността, корупцията и др.

- Г-н Де Вит, изтъкнахте, че 80% от всички случаи на пране на пари в света се случват в САЩ. Какви са основните причини за този висок процент и не е ли той много опасен, след като САЩ са най-голямата икономика в света?
Ж.В.: Причината, поради която САЩ са най-голямата икономика в света, е, че нивото на престъпност е сравнително високо, икономиката е пренаселена с банки и вероятно няма достатъчен надзор над банковия сектор (според експертите това е и една от причините за кредитната криза).

- В кои други страни прането на пари се е превърнало в голям проблем? Какви са вашите прогнози? Можем ли да очакваме влошаване или сте оптимист? Разполагате ли с някакви данни за България и Балканите?
Ж.В: Нямам данни за България, но със сигурност националната банка и органите за борба с финансовите престъпления разполагат с такива. Прането на пари се случва по цял свят и засяга всички финансови институции. Никой не знае дали проблемът ще се задълбочава, но поради бума на новите технологии, интернет и други може да става все по-трудно да проследяваме паричните потоци, особено в страни, в които плащането кеш е по-разпространено и е по-трудно да се идентифицират случаите на пране на пари.
Заради кредитната криза много финансови институции в момента не разполагат с пари за инвестиране в скъпи системи срещу прането на пари, нито пък могат да заделят средства за обучение на служителите си. Правителствата трябва да им окажат по-голяма подкрепа в това начинание, както Европейският съюз прави за някои страни, инвестиращи в проекти срещу прането на пари. Отличен пример е проектът срещу прането на пари в Украйна, който бе иницииран от Съвета на Европа.

- Кои са основните ви наблюдения в последните 5 г.? Има ли някакво развитие на практиките за пране на пари? Защо?
Ж.В.: Ръстът на престъпността предполага и развитие на практиките за пране на пари. И обратно. Ако правителствата не знаят как да атакуват някои видове престъпления, прането на пари ще продължава и дори ще се засилва. Прането на пари е производно престъпление. Първо, трябва да атакувате търговията с наркотици и след това парите, които идват от търговията с наркотици. Действията в обратната посока не работят.

- Г-н Де Вит, споменахте на семинара за PEP (политически уязвими лица)? Запознат ли сте със ситуацията в България? Ние сме известни с изключително високото ниво на корупция. Как мислите, защо е така и кои са основните слабости в нашата система?
Ж.В.: Има две форми на корупция – от страна на корумпираните и от страна на корумпиращите. Когато една компания плаща определена сума пари на държавен служител, тя е корумпиращата страна, а правителството е корумпираната. Би било добре да можем да убедим компаниите и гражданите да не плащат, а ако им бъдат поискани пари, да докладват. Според мен в момента се обръща прекалено много внимание на корумпираната, но не и на корумпиращата страна.

- Казахте също, че 11 септември ще се случи отново, вследствие на което всички банки ще трябва да извършат мониторинг на паричните потоци. Мислите ли, че финансирането на терористите е нещо, което наистина съществува и работи?
Ж.В.: Не вярвам в съществуването на пряко финансиране на тероризъм, защото създаването на бомба не е нито толкова скъпо, нито толкова трудно. Проблемът е, че наблюдаваме ръст на конфликтите между етнически групи по света, което пък повишава риска от терористични атаки. Ако терористите знаят, че парите им са следени, ще намерят други начини като хавала (ъндърграунд) банкиране или скрити транзакции на парични средства чрез предплатени кредитни карти.

---

Жош де Вит

---

Жош де Вит е сертифициран експерт в сферата на борбата с измамите и специалист по операциите срещу прането на пари. Работил е на редица позиции в ING в Холандия, като е бил също така управител на C&E bank, филиал на ING Group. От 1991 до 1999 г. е ген. мениджър на подразделенията на ING в Полша, България и Холандски Антили. След това оглавява глобалния отдел по контрол, което включва ръководенето на организацията срещу прането на пари, в рамките на ING Group за общо 50 държави. През 2004 г. Де Вит напуска ING, като оттогава е член на надзорния съвет на редица организации. Също така е преподавател в университети в Холандия и Германия и е старши експерт към Съвета на Европа по проектите за борба с прането на пари в Централна и Източна Европа.

---

Паула Лаврик

---

Паула Лаврик е мениджър стопанско разследване, „Делойт“ - Централна Европа. Тя се присъединява към компанията след 17-годишна кариера като прокурор в Румъния, като последната заемана от нея длъжност там е главен прокурор в Службата за борба с финансовите престъпления и прането на пари. Работила е в качеството си на юридически експерт за Financial Action Task Force, представлявайки Moneyval, селектиран комитет на експертите по оценка на мерките срещу изпирането на пари в Съвета на Европа в третия етап от общото оценяване на Русия. Лаврик е ръководила полицейски разследвания, подготвяла е обвинения и е представяла случаи на финансови измами пред съда.