Името „търговска война” не отразява смисъла на това, което се случва между САЩ и Китай. Защото в резултат на действията си Вашингтон иска да не постигне намаляване на дефицита на търговския баланс между двете страни. Този недостиг се сполучава, когато на пръв поглед нещата изглеждат просто: продавайте повече за Китай, направете продуктите си конкурентни.

Тук можем да повторим на Щатите същите либерални брътвежи, които те ни въртяха на ушите през последните десетилетия. За отворения и свободен световен пазар, за световната икономика, в която се прилагат законите за конкуренцията.

За много невидимата „ръка на пазара”, която непрекъснато се стреми да влезе в джоба ни и никога не е готова да сложи нещо в този джоб. И запомнете тази фраза или на Гайдар, или на Чубайс, или и на двамата: „Те не се вписват в пазара, нищо страшно”. Но Белият дом не иска да слуша за своя сметка всички тези „невидими ръце” и че „не се вписва в пазара”. Добре знаем, че тези брътвежи са направени от американците „за износ”, а не за употреба на територията на САЩ.

За да продавате на Китай повече стоки, произведени в Щатите по света, трябва:

1. Тези стоки да са висококачествени и конкурентни по цена.

2. Тези стоки да не се произвеждат в Китай.

3. Тези стоки да ги… има.

И при всичко това американците имат сериозни проблеми. Стоките, произведени в Китай днес, са по-евтини, а сега често и по-добри от американските. Това се случва, защото американските работници получават много по-високи заплати, а на китайските работници изплащат много по-малко пари, което позволява на Китай да стане глобална фабрика. Обемът на производството на всичко и всеки в Китай расте от година на година, докато вътрешното търсене в Китай също расте. Но какво могат да предложат американските производители на САЩ? Американски оръжия? Не, Китай не го купува, но и Щатите не биха продали новите си продукти на него. Износът от Съединените щати включва и други области: транспортно оборудване, селско стопанство, компютри и електроника, химическа промишленост, туризъм и образование, бизнес и професионални услуги и финансови услуги. Както виждаме, половината от тях изобщо не са в сферата на производството: туризъм, бизнес услуги. Да се накарат китайците да пътуват повече в Съединените щати едва ли е възможно, както е и малко вероятно рязко увеличаване на потока на „бизнес услугите”. Финансовите услуги, т.е. закупуването на различни „ценни книжа” и хазартни игри, имат определени перспективи за растеж. Но Китай вече е най-големият притежател на американски дългови ценни книжа – трежърис и не е много ясно доколкото е възможно да се „расте” тук.

Какво друго може да купи Китай от САЩ? Транспортно оборудване? Това означава „Боинг” да са за предпочитане пред европейския „Еърбъс” - това е възможно. Американските автомобили губят конкурентноспособността си пред японските, европейските, корейските и то не само в Китай. Следователно, тук е невъзможно да се увеличат продажбите им на китайците. Компютрите и електрониката са обещаваща индустрия. Ако не се сетите, че Китай активно развива всичко това на своя територия, при това толкова успешно, че Вашингтон директно започна да се бори с компанията „Хуавей” по целия свят. Пекин вече обеща да купи повече селскостопански продукти от Съединените щати. Но е необходимо повече, много повече. Остава химическата промишленост, чиито продукти са търсени от китайските компании.

Дори един бегъл преглед на списъка на американския износ за Китай ни води до тъжно заключение. В САЩ няма подходящ обем евтини и висококачествени стоки, които да се продават на Поднебесната империя. Американските монополисти, както и техните европейски партньори, изнасят своите продукти в Китай в продължение на десетилетия, преследвайки супер-печалби. Смисълът на този износ на капитали и технологии е следният: за сметка на най-тежката експлоатация и по-малкото заплащане, за сметка на спестяванията на труда и опазването на природата, да се печелят супер печалби. В същото време ръководството на Съединените щати и световните банкери, които стоят зад него, гледаха на това през пръсти, смятайки, че процесът се контролира от тях и в подходящия момент те могат да държат китайските си другари под контрол. Разбира се, никой не е имал намерението да си отгледа конкурент. След като се отказаха от златното съдържание на долара, трябваше да запълнят долара с евтини стоки, което беше направено с помощта на Китай, който в замяна получи технология и достъп до световните пазари.

Минаха десетилетия и ситуацията се промени драматично. Сега Китай е основният конкурент и юанът започва да изтласква долара. В същото време САЩ консумират много повече китайски стоки, отколкото китайците американски, което означава, че Щатите са по-уязвими по отношение на Пекин. Колкото повече напредва времето, толкова повече и дефицита на търговския баланс се увеличава. Това означава, че всяка година Съединените щати са все по-зависими от китайските стоки и по-малко способни да произвеждат тези стоки у дома.

Да се промени тази ситуация - да се върне производството в САЩ - това е основната задача на Тръмп. И въвежда допълнителни мита, не за да намалява търговския дисбаланс, а да върне заводите у дома! Вашингтон и Китай няма да могат да се споразумеят в „търговската война”, просто защото не става въпрос за търговия, а за прехвърляне на лъвския дял на китайската индустрия в САЩ!

Ето ситуацията в цифри: от 10 май 2019 г. вече е влязло в сила решението на Съединените щати да увеличат митата върху стоките от Китай, които ще бъдат облагани с мита в размер на 25% вместо 10%. Китайските стоки ще станат по-скъпи с 200 млрд. долара годишно, а това ще засегне стоки на стойност 250 млрд. долара годишно, което е около половината от всички стоки, внесени от Китай. В отговор Пекин наложи допълнителни мита върху стоки от САЩ за 110 млрд. долара годишно – върху около 90% от вноса от САЩ.

Китайците нямат какво повече да купуват в САЩ, китайците нямат нищо повече, на което да налагат допълнителни мита! След преговорите с американците, вицепремиерът на Държавния съвет на КНР Лиу Хе заяви, че Пекин не може да си позволи да прави отстъпки на САЩ.

„Няма да правим отстъпки по принципни въпроси по никакъв начин”, заяви той в интервю за централната телевизия на Китай.

Съединените щати изискват невъзможното, като при отказ отново ще направят още по-голям брой китайски стоки неконкурентни на американския пазар. В крайна сметка, увеличението на митото ще доведе до увеличаване на цената на тези стоки. Но това е само част от решението на проблема - необходимо е редом до скъпите китайски стоки да се продават по-евтини американски стоки. Именно това Белият дом, оглавяван от Тръмп, иска да постигне. Завръщането на индустрията в САЩ е възможно единствено чрез затваряне на американския пазар за стоки, произведени в Китай.

Сега Тръмп говори открито за това. „Американският президент Доналд Тръмп заяви, че прехвърлянето на производството на стоки в САЩ е най-добрият начин да се избегнат по-високи мита върху вноса на чужди продукти”. „Има много прост начин да избегнете митата. Произвеждайте стоките си в добрите стари САЩ. Толкова е лесно”, написа той в „Туитър”.

За да обобщим:

1. Вашингтон и Пекин по принцип не могат да се разберат, защото става въпрос за желанието на Съединените щати да си върнат индустрията и да победят китайците в дългата борба за световно господство.

2. В такава ситуация по света единствено много наивни и късогледи хора могат да се надяват, че „чуждестранните инвеститори” ще станат нещо голямо и важно за изграждането и развитието на Русия. Западните магнати ще избягат да строят фабрики в Щатите.

3. Унищожаването на правилата на световната търговия само ще се ускори и ще се ускори с нарастващ темп през следващите години.

4. Русия трябва да се подготви за провеждане на нова индустриализация сама по себе си, привличайки онези световни сили, държави и групи от държави, които ще пострадат от новите условия, без пазар за своите продукти.

5. Пазарите, както е посочено от класиците на марксизма-ленинизма, отново ще играят решаваща роля в световната политика. В това отношение контролът върху пазарите на бившия СССР от Русия е нужен спешно и за него вече трябва да се мисли.

Николай Стариков  Превод: В.Сергеев http://pogled.info