Един от най-силно впечатляващите примери за успех в бразилската икономика е Petrobras, която за десет години се превърна в един от най-динамичните петролни концерни в света. Компанията е поела по най-добрия път към целта си да стане един от водещите световни енергийни гиганти от лигата на "големия петрол". Как обаче Жозе Серджиу Габриели успя да направи Petrobras пример за останалите в бранша?
Високият, силен мъж излиза с дълги крачки до микрофона. Той е с бяла брада, тъмна коса и изглежда далеч по-млад от 60-те си години - като цяло една внушителна фигура. Тогава започва да говори и от могъщото му тяло излиза висок, почти пресипнал глас. Гласът сякаш разпръсква аурата на власт, която обгръща повечето бразилски мъже от неговия ранг.
Това е Жозе Серджиу Габриели - президент на Petrobras, един от най-могъщите концерни в Южна Америка с годишен оборот от 112 млрд. долара. При публичните си прояви Габриели е олицетворение на сдържаността. Често не може да реши дали да произнесе възпламеняваща реч за синдикатите, или да представи баланса на компанията. При обществените изяви Petrobras не демонстрира успеха си. Габриели не споменава, че от десет години възходът на компанията е един от най-ярките примери за успешно развитие на динамична петролна компания в света. Petrobras е на път и да се превърне в един от най-важните енергийни концерни в света от лигата на "големия петрол" наред с утвърдени имена като Exxon,
Schell и други.
От отварянето на бразилския петролен сектор преди 10 години Petrobras е по средата между пазара и държавата. Въпреки че държавата има последната дума, 40% от капитала на Petrobras се котира на борсата. За Уолстрийт Petrobras е една от най-важните чуждестранни компании, или така наречените сини чипове. Компанията печели двойно от отвореността си за частни инвеститори. От една страна, фондовата борса е важен източник на капитали за мащабните инвестиционни програми на концерна, който планира до 2014 г. да инвестира 174 млрд. долара в различни проекти. От друга страна, Габриели се опитва да използва изискванията на акционерите и борсовия надзор върху управлението и прозрачността на компанията като силен инструмент, чрез който да ограничава намесата на държавата. Защото именно опитите на държавата да използва компаниите за постигането на собствени интереси са най-голямата опасност за енергийните концерни в цял свят - от Русия до Венецуела. Petrobras не споделя тъжната съдба на конкурентите си от региона и е пример за много енергийни концерни в страните с нововъзникваща пазарна икономика и се опитва да се придържа към ползотворния баланс между успешен бизнес, който оправдава борсовите очаквания, и социална и политическа отговорност. Социалният консенсус стана решаващ критерий за развитието на бранша.
Най-успешен е балансът между държавата и властта, който засега Габриели успява да поддържа. 60-годишният професор по икономика със специалност финанси и държавни предприятия и специализации в Бостън и Лондон всяка седмица се среща с анализатори и инвестиционни банкери. По-рано като финансов директор Petrobras се е запознал с финансовите баланси.
Докато в миналото ръководителите на Petrobras често с удоволствие влизаха в схватки за власт с правителството, то това не е линията на поведение, която Габриели следва. За него е ясно, че президентът Лула да Силва има последната дума. Габриели ясно следва указанията, че по-голямата част от инвестициите за милиарди долари, които компанията прави, трябва да бъдат похарчени в Бразилия, за да се създадат нови работни места в страната, а не в Корея или в САЩ. Габриели не бърза публично със свои собствени представи за новата организация на петролния бранш. Той също така не критикува правителството, когато се
вземат неочаквани мерки от политически съображения, дори когато разходите за изпълнението на тези решения натоварват собствения му финансов отчет и бива критикуван от анализаторите. Когато Лула да Силва говори публично, Габриели стои сред публиката и слуша както и всички останали. При това дори не му хрумва да пише на своя Blackberry. Не само от уважение, но и защото трябва да е нащрек като дива котка - Лула да Силва често
го цитира в речите си и понякога го представя като ученик. Габриели не позволява да проличи, че това го изнервя. "Театърът е част от работата ми", може би си мисли той. И търси начини да разреши проблемите, пред които е изправена компанията в момента.