- Г-жо Чавдарова, как се отразява кризата на приходите на общините?
- 40% е абсолютният спад на собствените приходи на общините. Причината за това е прякото влияние на световната икономическа криза. Всички се взират само в ефекта й върху републиканския бюджет и търсят влиянието в измерителите върху него. В същото време по конституция имаме самостоятелни общински бюджети със собствени приходи, но малко се говори какво влияние оказва кризата върху нас. Ефектът й върху българските общини е същият както при европейските. Директното влияние на кризата е загубата на стабилни, на сигурни досега собствени приходи, които са помагали на общините да издържат местните дейности - да се грижат за възрастните, за децата в детските градини, за поддръжката на улиците, за озеленяване. Все дейности, за които се грижим самостоятелно, без трансфери от държавата.

- Кои приходи на общините са спаднали най-много?
- Най-голямата ни загуба се дължи на основния ни местен данък – върху възмездното и безвъзмездното прехвърляне на собственост. Така нареченият данък сделки. В обществото може би няма достатъчна яснота, че основният местен данък не е този, който всеки от нас плаща – данък сгради. По икономически размери той е почти три пъти по-малък от данъка върху сделките – продажба, прехвърляне на собственост, дарение. По закон те се облагат, а паричните постъпления отиват пряко в общинските бюджети. През последните 10 години на активност на пазара на недвижими имоти този данък се беше превърнал в основен източник, който формира 60%-70% от приходите на местната власт. При „замръзналия“ пазар на недвижими имоти, при драстичния спад на сделките е ясно, че този приход го няма. Държа да подчертая, че в случая не става въпрос за ниска събираемост, а на липса на жизнен пазар, на дейност, която да бъде облагана. Директно ни влияят и намалелите искания за разрешителни за строеж. Тоест цялата инвестиционна дейност, от която събираме такси, или приходи от цени на услуги.

- Каква е сумата, която общините губят?
- Между 80 и 100 млн. лв. е по отчет загубата ни само от спада на пазара за недвижими имоти. На този етап е трудно да се каже каква ще е общата сума, защото са минали едва три-четири отчетни месеца от началото на годината. Трябва да се има предвид, че през два от тях – януари и февруари, по принцип не се регистрират много покупко-продажби. Активните сезони са пролетта и лятото. Очакванията ни за цялата 2009 г. са сумата да е много по-голяма. Затова беше взето решение оттук нататък да правим ежегоден анализ на изпълнението на общинските бюджети. И то и в двата му спреда - не само като изпълнение спрямо приетите бюджети за година, а и спрямо предходната година. Направихме анализ на приетите общински бюджети и видяхме, че общините са планирали реалистично приходите си и са заложили спад на парите от данък сделки, от патентен данък и от други приходи. Отчетен е и спадът на постъпленията от продажбата на услуги на малкия и дребния бизнес.

- Какви други фактори влияят на общинските бюджети?
- Драстично падат и приходите от управлението на собствеността. Влиянието е общовалидно за всички притежатели на собственост в страната, които разчитат тя да им носи някакви доходи – от наем и от продажба. Имаме общинска собственост, но приходите от нея драстично падат. Ние, както и всички останали притежатели на недвижимости, се отказахме от намерението за изгодни продажби на собственост, защото цените намаляват. През последните години по линия на продажби и от управление на общинска собственост – от наеми, ние получавахме общо за страната около 300-400 млн. лв. Описаните от мен дотук източници на приходи са основните пера, от които се вижда, че губим приходи в тежките условия на кризата. Това ни кара много внимателно да анализираме приетите планове от общинските съвети. Забелязваме, че има отделни общини, които са били по-оптимистични при планирането на собствените си приходи. Ние ще сигнализираме и ще ги предупредим още веднъж да направят анализ, за да не се получи така, че да харчат на червено. А също, че има опасност да приключат годината с лоши резултати.
Към всичко това трябва да се прибави и ефектът от буфера, който ограничава достъпа ни до 10% от предвидените в бюджета средства. Ако държавата реши да разшири ефекта на този буфер, за нас ще стане още по-лошо. Не може да каже, че на министерствата ще задържи вместо 10% - 20%, и на общините също, защото те вече са загубили много от собствените си приходи. Министерствата нямат собствени приходи и те губят само тези 10-20%, докато ние - много по-голям процент от държавната субсидия и от собствените си постъпления. В никой случай няма да приемем такъв подход.

- Има ли общини, на които ще им се наложи да актуализират бюджетите си?
- Над 190 общини от общо 240 са приели реалистични бюджети. Разбира се, никой не може да прогнозира как ще се развият събитията до края на годината. Възможно е да се наложи актуализация в посока минус на приходите и, разбира се, на разходите. Около 10-15 общини са направили по-оптимистични бюджети. При тях може да се наложи актуализацията да бъде извършена по-рано. Проблемът не е в това дали ще се наложи преразглеждане на бюджетите. Тоест математическото балансиране между приходи и разходи на книга не ни тревожи толкова. Притеснява ни същностното балансиране на нещата, защото общините отговарят за услуги, които нямат право да се откажат да предоставят. А след като нямат постъпления, не знам какво ще правим при тази ситуация. И това ще бъде един от основните акценти на предстоящата национална среща на финансистите на общините – от 11 до 13 юни тази година в Албена. Това е нашият най-висш експертен финансов форум. На него ще обсъдим какви антикризисни мерки да прилагаме. И, разбира се, на какъв тип национална подкрепа могат да разчитат общините в този тежък момент.

- Създава ли ви проблеми нарастването на безработицата?
- Описаното дотук е само директното влияние на кризата. Индиректното е, че се засилва натискът за социална подкрепа към разходната част на общинските бюджети в посока увеличение. Тоест в много общини хората, които остават без работа – особено там, където има по-масови съкращения, се усеща натискът за допълнителна социална подкрепа към този тип хора. Те имат деца, които ходят на детска градина, а родителите са затруднени да плащат таксите. Те имат нужда и от други услуги.

- Как върви усвояването на средствата от еврофондовете от общините, помага ли фонд ФЛАГ и какво пречи?
- Да, ФЛАГ помага. Проблем ще се появи, когато се натрупат много искания от общините и фондът започне да изчерпва ресурса си. Постъпват много заявки, които своевременно се обработват и се отпускат средствата. Има обаче още много какво да се желае във връзка с обема средства, който общините могат да привлекат по линия на еврофондовете. А също така и за по-нататъшното опростяване на процедурите за това. Крачката, която беше направена в тази посока, беше много плаха. И при жесток отпор от управляващите органи у нас. Трябва да се продължи в тази посока. Още повече че самата Европейска комисия на всеки мониторингов комитет ни препоръчва да не създаваме толкова сложни вътрешни бюрократични процедури, които само изяждат човешко време и ресурс за подготовка на хиляди ненужни справки, документи и събиране на подписи, вместо реално да се гледа качеството и ефективността на представеното проектно предложение. Оттам нататък да се работи за неговото усвояване и изпълнение. Имаме много проблеми със своевременността на плащанията към бенефициентите. Ако с такива бавни темпове вървят и авансовите и междинните плащания, това може да породи сериозни проблеми по-нататък. Имаме опасения да не би изборите да послужат за пореден път за оправдание на виновните експерти, които впрочем редовно си получават заплатите.

Интервюто взе Станка Динева