За критици на световната криза глобализацията е причината за днешния колапс на финансовата система, нарастващите неравенства, несправедливата търговия и несигурността. За привържениците й тя е решението на тези проблеми. Има обаче неща, които не подлежат на спор. Глобализацията е жертва на икономическата криза. Това е така, но само ако вярвате, че тя е преди всичко международна търговия и инвестиции. Тя обаче е много повече от това и слухове за нейната смърт са крайно преувеличени. Джихадистите в Индонезия все още могат да споделят своите оперативни планове със съмишленици в Близкия изток, виетнамските художници - да продават картините си на европейските пазари, а испанските магистрати - да работят в сътрудничество с колеги от Латинска Америка, за да изправят пред правосъдието извършители на мъчения. Както казаха политологът Дейвид Хелд и неговите сътрудници, глобализацията е "разширяване, задълбочаване и ускоряване на взаимосвързаността във всички аспекти на съвременния социален живот", при това не само на елита. В цял свят най-различни групи продължават да са свързани и бъдете сигурни, икономическата криза няма да се отрази на техните международни дейности. Вярно е, че частните презгранични потоци от кредити и инвестиции ще намалеят временно. В края на миналата година търсенето на вносни стоки в САЩ се понижи драстично, което доведе до свиване на търговския дефицит на страната с почти 30%. В Китай вносът спадна с 21%, а износът - с близо 3%. През ноември притокът на капитали в нововъзникващите пазарни икономики достигна най-ниското си равнище от 1995 г., като издаването на международни облигации на практика достигна мъртвата точка. Но докато частната икономическа дейност замира, международното движение на държавни средства преживява истински бум. През есента на миналата година Управлението за федерален резерв на САЩ (УФР) и централните банки на Бразилия, Мексико, Сингапур и Южна Корея сключиха помежду си споразумения, всяко от които на стойност 30 млрд. долара, за стабилизиране на финансовите им пазари. Аналогични сделки свързват сега централните банки в цяла Азия, Европа и Близкия изток. Въвеждането на протекционизъм Възможно е някои правителства да бъдат изкушени да отговорят на кризата, като прилагат политика, която спъва търговията, с въвеждането на правила, които пък спират глобалната финансова интеграция, или като вземат мерки за намаляване на имиграцията. Те обаче ще платят много висока цена за тези практики и ще им е трудно да ги поддържат в дългосрочен план. Сегашната вълна на глобализация обаче има някои несрещани до момента характеристики. Разширяването на достъпа до интернет до най-отдалечените кътчета на планетата променя живота на повече хора, на повече места и по-евтино откогато и да било преди, като темповете на промяната се засилват и не сме в състояние да ги осмислим. Сегашната глобализация също така е по-индивидуализирана откогато и да било. До разразяването на финансовата криза през 2008 година средната класа в бедните страни бе най-бързо нарастващата прослойка от световното население. Тази тенденция несъмнено ще се забави, а в някои държави ще се обърне трагично, тъй като кризата връща голям брой хора към бедността. Факт е обаче, че през последните две десетилетия значителен брой бедни страни успяха да извадят десетки милиони души от мизерията именно благодарение на глобализацията.