Станка Динева Програма за финансовата децентрализация през 2009 г. в две части подготвя Националното сдружение на общините в България (НСОРБ). Едната ще е за първата половина от годината, през която ще управлява сегашното правителство. Другата ще е за втората половина на 2009 г. след изборите, съобщи за „Класа“ изпълнителният директор на НСОРБ Гинка Чавдарова. „През 2008 г. се забелязва известен застой във финансовата децентрализация на общините. С изключение на изработването стандарти за издръжка на общинската администрация през 2009 г. не бе продължена политиката, начертана със старта й през 2003 г.“, каза още Чавдарова. Според нея трябва да бъде преосмислена цялостната дейност занапред по финансовата децентрализация. По думите й НСОРБ подготвя „сериозна програма“, която трябва да бъде приета от общото събрание на сдружението, преди да стане факт. „Готвим се за голяма крачка. Целта ни е да посрещнем новото правителство, което ще бъде сформирано след изборите през лятото на тази година, с послание от общините към партиите. А също така към ЕС“, обясни изпълнителният директор на НСОРБ. Темата за финансовата децентрализация отново излезе на дневен ред, след като ЕС спря финансирането на някои предприсъединителни програми и се появи опасност от проблеми при усвояването на средствата по оперативните програми. За местната власт е от голямо значение оперативна програма „Регионално развитие“. Средства, които България би могла да получи по нея са общо около 1,600 млрд. лв. Над 1,360 млрд. лв. се осигуряват от ЕС. Около 240 млн. лв. са национално съфинансиране. Затова кметовете на икономически развитите региони настояват за 100% финансова децентрализация на общините. Подобна идея бе развита от кмета на Сливен Йордан Лечков в интервю за „Класа“ в края на миналата година. За по-голяма финансова независимост настоява и кметът на София Бойко Борисов. „Необходима е максимална финансова децентрализация на общините, но тя не бива да заплашва целостта на държавата. Принципът на споделената отговорност не е много добър. Според мен по-важен е принципът на ясните и точни отговорности, които носят местната и централната власт“, заяви за „Класа“ д-р Румен Рашев, кмет на Велико Търново. По думите му не е докрай доведена децентрализацията в областта на образованието. Според д-р Рашев кметовете трябва да могат да назначават директорите на училища. Градоначалниците трябва също така да имат право да подбират по професионални качества и ръководителите на социалните домове, които се управляват от общините. Кметът на Велико Търново настоява за нова схема на работа в сферата на опазването и поддържането на обществения ред в населените места. По думите му в големите градове движението е пълен хаос, защото за тази дейност отговаря МВР, а то не може да упражни пълен контрол на движението по места. „Не бива да се стига до крайности във финансовата децентрализация, за да не се стигне до негативен ефект. За някои общини ще е добре да си поделят част от приходите от някои данъци. Това важи за по-богатите общини и за средните. За малките и бедните обаче едва ли ще е така“, каза за „Класа“Андон Тотев, кмет на Сандански. По думите му българските общини са много раздробени и с децентрализацията не бива да се бърза. Трябва първо да се отчетат резултатите и след това да се вземат решения. Дора Янкова, кмет на Смолян и председател на НСОРБ: Към независимостта да се върви стъпка по стъпка Към финансовата децентрализация трябва да се върви стъпка по стъпка и след ясен и точен анализ на резултатите от реализацията й. Тя трябва да следва принципите на субсидиарност – делегиране на правомощия на по-ниските равнища на властта, и на солидарност между общините. Ако обаче искаме да направим истинска децентрализация, която да гарантира положителен финансов ефект, трябва да направим и съответстващото териториално деление на страната. Не бива да забравяме, че България се намира в период на слединдустриален упадък. Трябва да се отчете и влиянието на световната финансова криза. В Смолян например има 36 текстилни предприятия, които усещат ефекта от нея. Има селища, в които основните икономически дейности са земеделието и горското стопанство. Те също са в застой. Има и малки общини, които дори и да им се даде възможност да ползват всички данъци, които се събират на тяхна територия, пак не биха могли да се справят без помощта на държавата. Йордан Цонев, ДПС, председател на икономическата комисия в парламента: Не бива да се правят свободни упражнения В САЩ щатските данъци са щатски. В Европа държавните са си държавни, общинските – общински. Те не могат да се делят или да се смесват. Друг е въпросът как да се направи така, че местните данъци, които в България не стигат за издръжката на общините, да бъдат компенсирани. Всички опити, които се правеха в миналото – да се преотстъпва част от държавен данък, са порочна, грешна практика, която няма аналог в света. Това си е наша, българска измислица. Държавата и общините могат да се поделят корпоративния данък и ДДС, ако си разделят издръжката на полицията, разузнаването, държавните учреждения. Ако се реши общините да получат 100-процентова финансова децентрализация, както настояват някои кметове, означава да закрием държавата и да направим 27 държавици. Това е било възможно през Средновековието. Смятам, че не бива да се правят свободни упражнения за сметка на финансовата децентрализация на общините. Асен Гагаузов, министър на регионалното развитие и благоустройството: Парите по „Регионално развитие“ не са за раздаване на калпак Парите по оперативната програма „Регионално развитие“ са за общините, но те не са сложени в чувал и някой да ги раздава. Тази програма, както и всяка друга, има свои цели, които трябва да бъдат изпълнени. А не да се раздава на калпак. Такова нещо няма да има. Министерството на регионалното развитие е администратор на вече утвърдени правила от Европейската комисия и ги изпълняваме. Който ги спазва, е добре дошъл – има много средства по оперативната програма. Но нито ние, нито общините можем да излизаме извън нейния обхват. По отношение на децентрализацията на общините нещата винаги вървят в пакет. Колкото по-голяма е финансовата им независимост и колкото повече са приходите в бюджетите на общините, толкова по-големи са е отговорностите, които те трябва да носят. В този смисъл смятам, че най-важното сега е общините да обединят усилията като инвеститори в средствата, които са предприели в капиталовите разходи и да ги насочат към проекти, които трябва да правят. И тези проекти да бъдат насочени към усвояване на средствата от оперативните програми. По този начин те ще умножат средствата, предвидени за капиталови разходи.