Людмила Куюмджиева Докато през 2006 и 2007 г. кризата на пазара на ипотечните кредити набираше скорост, все още малцина си даваха сметка за мащабите й. 2008 година ще остане белязана от разразилата се световна икономическа и финансова криза. Проблемите започнаха от високорисковото ипотечно кредитиране, избухнало в САЩ преди повече от година. Постепенно така нареченият крънч се разрасна и задълбочи, обхващайки и реалната икономика в световен мащаб. Кризата на рисковите ипотечни кредити (subprimes) започна в САЩ през 2006 г. Бяха отпуснати кредити на недостатъчно добри кредитополучатели, които нормално не биха получили стандартни ипотечни заеми. За съжаление спад в цените на недвижимите имоти в САЩ доведе до неспособност на собствениците на имоти да изпълнят финансовите си задължения и така се стигна до рязко увеличение на броя на възбраните на пазара на рисковите ипотечни кредити. В този момент много американци загубиха домовете си, а банките започнаха да страдат от липсата на свежи пари и ликвидност. Липсата на средства доведе до фалитите на банкови институции и се прехвърли и в другите континенти на света. В Европа – Исландия бе най-силно засегната досега и заради краха на банковата система държавата бе принудена да национализира трите си най-големи банки. Разрушителната вълна достигна и Африка, където минната компания Lonmin обяви, че съкращава 5500 работни места. Тази година донесе финансови затруднения на редица големи световноизвестни компании, а на други им се наложи дори да преустановят дейност или да съкратят голяма част от персонала си. Отписване на активи, свиване на кредитирането, фалити, закриване на работни места, национализация и накрая рецесия. Тези думи станаха неизменна част от речника на икономическите анализатори, които ден след ден очертаваха все по-мрачна картина. Всичко започна още в началото на януари, тогава европейският борсов индекс DJ Euro Stoxx Banks падна с около 10% и последваха спадове на азиатските и руската борса. Февруари дойде с национализацията на най-голямата ипотечна банка във Великобритания Northern Rock. За следващите няколко месеца нещата в световен мащаб се задълбочиха и в САЩ затегнаха изискванията към банките, започна да се говори и за евентуално увеличаване на лихвите. JP Morgan Chase обяви и решението си за закупуването на Bear Stearns за 236 млн. долара. Последваха проблеми с ликвидността на световните финансови пазари. В края на май петата по големина щатска банка Bear Stearns обяви официално фалита си. В средата на годината европейската банкова система страдаше от $90 млрд. недостиг През юни и юли спадът на британския пазар на недвижими имоти, започнал през 2007 г., достигна критични нива. Цените на акциите на германските банки спаднаха, а германското подразделение на Citigroup - Citibank, бе продадено за 4,9 млрд. долара. В същото време Goldman Sachs проведе изследване, според което европейската банкова система страда от недостига на 60-90 млрд. долара. През септември в САЩ финансовото министерство пое контрола на Fannie Mae и Freddie Mac, държащи 70% от ипотечния пазар в страната. Малко след това Lehman Brothers фалира, а Merrill Lynch бе купена за 50 млрд. долара от Bank of America. От началото на годината в Щатите са фалирали 25 банки. “Черният” септември През годината най-критичен месец за световната икономика бе септември. Банките на Канада, Англия, Япония и Швейцария, Европейската централна банка и Федералната резервна система се обявиха за координирани мерки в подкрепа на финансовите пазари на стойност 247 млрд. долара. Усилията на Вашингтон да подпомогне американците, които не могат да си плащат ипотеките, не дадоха кой знае какви резултати и международната криза бързо се разрасна, след като финансовият гигант Lehman Brothers се срина, а друга водеща банка в САЩ - Merrill Lynch, обяви, че приема да бъде изкупена от Bank of America. Тези две събития, станали на 14 и 15 септември, промениха пейзажа на Уолстрийт и редица анализатори отбелязаха, че финансовият сектор в САЩ вече никога няма да бъде същият. Те поставиха и началото на края на растежа на икономиките по цял свят, което за хората по всички краища на планетата се изрази в спад на жизнения стандарт в една или друга степен. На 17 септември дойде още едно потвърждение на този факт. Най-голямата застрахователна група в света – американската AIG, изправена на ръба на фалита, бе спасена с 85 млрд. долара, отпуснати от държавата. Държавата стана основен акционер във финансови институции и в САЩ, и в големи европейски икономики като Великобритания, Франция, Германия, а в Исландия на практика бе извършена пълна национализация на банките, след като самата страна бе изправена пред фалит заради огромния дял в икономиката на финансовия сектор. На 19 септември Белият дом поиска Конгресът да одобри помощ за финансовия пазар в САЩ на стойност 700 милиарда долара, с които да бъдат укрепени всички финансови фирми, които имат в активите си рискови ипотечни книжа, с две основни цели - да отпуши кредитирането и да възстанови доверието на инвеститори и потребители. Планът „Полсън“ – “мисия невъзможна” На 3 октомври планът за спасяване на финансовия сектор бе приет от Конгреса, а финансовото министерство получи безпрецедентни правомощия да се намесва в сектора. Брюксел прие с облекчение новината и заяви, че приветства одобрението на мащабния спасителен план, изразявайки надежда, че той ще спомогне за възстановяване на доверието на финансовите пазари. Доверието обаче така и не успя да се възстанови. Борсовите индекси на водещите световни фондови борси не спираха да се топят. Само на 30 септември, когато Уолстрийт преживя поредния си "черен понеделник", фондовият пазар в САЩ изгуби 1,2 трлн. долара и това бе абсолютен рекорд в историята на Нюйоркската фондова борса. Дори и след кратката еуфория след приемането на спасителния план за финансовия сектор, предложен от финансовия министър на САЩ Хенри Полсън, индексите на фондовите борси по света продължиха спада си. Пак с цел да укрепи доверието в банковия сектор Брюксел заяви, че няма да допусне фалита на нито една банка, а финансовите министри на страните от Европейския съюз се споразумяха в началото на декември до края на 2011 година да повишат минималния праг на гарантираните банкови депозити на гражданите от сегашните 20 000 евро до 100 000 евро, а преди това се предвижда в края на юни 2009 година прагът на сигурност да бъде вдигнат до 50 000 евро. В България банковите депозити до 100 000 лева бяха гарантирани от държавата в случай на фалит на банката, в която се държат спестяванията. Един за всички – всички за един за намаляване на цената на кредита Правителствата на водещите икономически сили, изправени пред разрастване на финансовата криза, която обхвана и реалната икономика, извършиха безпрецедентна координирана операция за намаляване на цената на кредита и на 8 ноември Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ, Европейската централна банка (ЕЦБ), Централната банка на Канада, Великобритания, Швеция и Швейцария понижиха водещите си лихви при безпрецедентна съгласувана акция. В еврозоната водещата лихва стана 3,75%, в САЩ - 1,5%, а във Великобритания - 4,5%. Тази политика продължи и в еврозоната основната лихва в момента вече е 2,5 на сто, във Великобритания - 2%, в Швейцария - 1%, а в САЩ тя също е 1%, като според някои икономисти има вероятност УФР да я намали и до нула. Лавината от лоши новини обаче не спря. В началото на ноември Берлин обяви, че Германия е навлязла в "техническа рецесия" през третото тримесечие, като БВП е намалял с 0,5 на сто. Няколко дни по-късно Евростат съобщи, че еврозоната официално е навлязла в рецесия за пръв път в историята си след отчетеното намаляване на общия БВП на 15-те страни, въвели еврото, с 0,2% през третото тримесечие в сравнение с второто, когато бе отчетен спад на БВП също с 0,2%. На 22 ноември британският премиер Гордън Браун, който до този момент упорито избягваше да произнесе думата рецесия, призна, че страната няма да избегне спада на БВП. Само четири дни по-късно статистическата служба потвърди опасенията му. БВП на Великобритания бе намалял с 0,5% през третото тримесечие в сравнение с предходното и това е първият икономически спад на страната от 1992 година. Едно от най-трудно извоюваното спасение бе на американските автомобилни производители General Motors и Chrysler. За щастие на стотици служители, работещи в компаниите, те получиха спешна помощ от администрацията на президента Джордж Буш в размер на 17,4 млрд. долара.