Д-р Веселин Пасев* Светът навлезе в най-дълбоката икономическа криза в следвоенната история. Тя за пръв път засяга едновременно и трите „локомотива” на световната икономика САЩ, ЕС и Япония. Това очевидно не се отчита от българското правителство. Във всички държави без изключение се разработват и прилагат спешни мерки и програми за смекчаване влиянието на кризата. Българското правителство призна под вътрешен и международен натиск, че кризата засяга и българската икономика, едва на 5 декември. Беше загубено много време в самоуспокоение и отричане на обективните реалности. ЕС предрича почти нулев растеж на брутния вътрешен продукт за 2009 г., а България – над 4%. Тези твърдения пораждат един голям въпрос: след като правителството непрекъснато изтъква стабилността на българската банкова система и незначителността на кризата, защо банките с действията си показват, че не вярват в това Противно на всички страни в ЕС, БНБ не се вслушва в съветите на Световната банка, не намалява основния лихвен процент и не оказва достатъчно натиск върху търговските банки да увеличават кредитирането. Банките от своя страна калкулират в лихвените си проценти огромни надбавки за риск, които са убийствени за българската икономика. Кредитът вече е 2-3 пъти по-скъп от другите страни - членки на ЕС. Освен това условията за кредитиране в България са най-тежки – изискват се най-големи обезпечения, най-голямо самоучастие, най-високи такси, включително за предсрочно погасяване /каквито няма в другите страни от ЕС/, и т.н. Поддържането на годишен процент на разходите по кредитите /ГПР/ над 20% обрича реалния сектор на гибел. А уж сме във валутен борд, който предполага ниска степен на непредсказуемост и риск в икономиката Толкова високи лихви могат да плащат само фирмите от сивата икономика, които се занимават с контрабанден внос, перат пари и не плащат данъци, акцизи и т.н. Странно е, че високите лихви се приемат за нещо нормално и дадено, като че ли са природно явление, а не управляем макроикономически параметър. Трябва да се има предвид, че икономиките на Исландия и Латвия, където кредитният ресурс беше почти толкова скъп през последните години, се сринаха още при първите симптоми на кризата. Не е по-добра и ситуацията в Унгария – другия любител на високи лихви. Очевидно е, че ние не изучаваме опита на другите и не се поучаваме от грешките им. Да не говорим, че имаме и собствен опит, към който можем да се обърнем. Така например през май 1927 г. като част от антикризисна следвоенна програма правителството на България приема Закон против лихвоимството, който ограничава максималното равнище на лихвения процент по кредитите до 12%. В мотивите на правителството към законопроекта се казва: „Той /лихвеният процент - б.а./ е твърде висок. Това силно затруднява възвръщането на нашия стопански живот към нормални условия и поставянето му върху здрава основа.” През 30-те години на миналия век държавата приема и закона за предпазния конкордат, който също защитава интересите на малкия и средния бизнес в условията на голямата световна икономическа криза след Първата световна война. Днешните управници не искат и да знаят за това. Историята започва от тях - такава е философията на всеки един съвременен държавен ръководител независимо от политическата му окраска. Основните проблеми в условията на тази криза, които все по-значимо ще се усещат, са забавянето на растежа и намаляването на търсенето на инвестиционни и потребителски стоки и услуги. Това ще доведе до фалити и висока безработица. Икономическият растеж, прогнозиран от правителството за 2009 г., в никакъв случай не може да се постигне с водената финансова политика /освен ако не се манипулират данните на НСИ/. Факторите за нарастване на брутния вътрешен продукт могат да се представят схематично в 6 групи: нарастване на личното потребление, ръст на инвестициите, нарастване на цените на активите, нарастване на нетния износ /разликата между стойността на износа и вноса/, увеличени разходи на местната власт и на правителството за инвестиции. В момента потреблението се свива Процесът ще се задълбочава. Инвестициите също драстично намаляват по 3 причини - оттегляне на чуждестранните инвеститори, високи лихви и тежки условия по кредитите и намаляване на парите, които пращат работещите в чужбина. Не може да бъде фактор за растеж в кризата и нетният износ, защото при нас той е отрицателна величина години наред. Цените на всички активи падат, преобладава желанието за продажба. Следователно и това не може да бъде фактор на растежа през 2009 г. Известно е, че в местната администрация има огромен недостиг на средства. Що се касае до държавата, която помпа мускули пред света, тя ще задели няколко милиарда лева, които ще изцеди пак от реалния сектор и гражданите. Излишъкът от няколко милиарда лева, който според премиера Станишев трябва да ни закотви в кризата, не върши работа, защото това са замразени пари. В криза не се правят натрупвания и спестявания, а напротив - парите се харчат. Всички държави от ЕС и САЩ „развързват кесията” за 2009 г., а ние правим точно обратното. Дори страните с традиционен дефицит в бюджета, като Франция например, масово гласуват увеличаване на дефицитите си, за да наливат пари в реалния сектор под формата на инвестиции и програми за запазване и съхраняване на работни места, насърчаване на износа и т.н. От тази гледна точка философията на бюджет 2009 е сбъркана. Натрупването на излишък е безсмислено упражнение още повече че последната среща на министрите на финансите на страните - членки на ЕС, даде да се разбере, че не се толерират излишъци и ЕК няма да одобрява тяхното използване. Целта на всички /освен за кой ли път на черната овца България/ е да се разработят по-гъвкави и отворени национални бюджети, които ще налеят пари в реалните икономики, за да се съдейства за по-бързо и по-безболезнено рестартиране на буксуващата икономика на ЕС като цяло. Защо непрекъснато действаме в разрез с останалите страни - членки на ЕС, не може да се каже. Има два единствено възможни отговора – некомпетентност или някакви други интереси, от тези икономиката ни да се изправи по-бързо и да се върне в предкризисната ситуация, които нашите управници преследват. Да се говори тук за някакъв двоен стандарт, прилаган от ЕС спрямо нас, е нелепо и най-малкото невъзпитано. В крайна сметка излиза, че нито държавата е готова да насърчава потреблението и инвестициите, нито банковата система, която се е стиснала като църковна мишка, е в състояние да обслужва нуждите на икономиката за посрещане на кризата и плавно приземяване от нея. Ето защо кризата у нас ще удари най-вече средното съсловие, което така и не може да се изправи на крака през целия досегашен преход, ще удари най-много малките и средните предприятия и младите семейства, които имат ипотечни кредити. Кризата ще направи българските богаташи много по-богати, а бедните – по-бедни. По всичко изглежда, че държавата ще бъде отново само пасивен наблюдател и в този грабеж. От високите лихвени нива губят и самите банки. Свива се обемът на отпуснатите кредити, намалява печалбата им. Хазната също ще бъде ощетена от намалените данъци. Американските анализатори открояват 10 финансови кризи, последвани от рецесия след 1945 г. В 8 от тях основно лекарство е било драстичното и в кратки срокове намаляване на лихвите и данъчната тежест. Това съживява инвестиционната активност, повишава заетостта и дава тласък на търсенето. Ние не изучаваме опита на другите, не се поучаваме от грешките им. Освен всичко България е лишена от една възможност за стимулиране на производството и експорта, достъпна за другите държави - девалвирането на националната валута. За да насърчат производителите, притеснени от падащите цени на международния пазар, Турция, Русия, Сърбия, Унгария и др. прибегнаха до контролирана обезценка на валутите си, за да могат износителите да получават повече приходи независимо от неблагоприятните цени на международните пазари. Поради изискването на валутния борд за твърдо фиксиран курс на лева спрямо еврото този стимул на монетарната политика не може да се ползва. Икономическата ситуация, пред която е изправена България, не бива да бъде подценявана. Тя изисква сериозен анализ, внимателно следене на опита на другите страни, преживели десетки подобни ситуации, и своевременна и адекватна реакция без надценяване на собствените възможности. *Авторът е д-р по икономика, експерт на ПП “Ред, законност и справедливост”