Световната финансова криза няма да доведе до повече фалити на големи финансови организации в страната, категоричен беше министърът на финансите на САЩ Хенри Полсън. Според него действията на американското правителство, както и мерките, предприети от другите водещи световни икономики, ще позволят на всички важни институции да устоят на кризата. Полсън няма намерение да иска от Конгреса отделяне на втора част от антикризисния пакет на стойност 700 милиарда долара преди приключването на работата на администрацията на сегашния президент Джордж Буш. Въпреки оптимистичната прогноза на министъра втората от последните две американски инвестиционни банки, които бяха принудени от правителството да сменят статута си на търговски, регистрира изненадващо голяма загуба за последното тримесечие. След като Goldman Sachs отчете отрицателен резултат от 2,12 млрд. долара, вчера и Morgan Stanley съобщи за загуба от 2,2 млрд. долара. Също както и бившите си колеги от Goldman, счетоводителите на Morgan Stanley са регистрирали негативния резултат заради спад в приходите от инвестиционно банкиране и обезценка на активи. Отрицателният финансов резултат за трите месеца възлиза на 2,24 долара за акция. За същия период на 2007 година компанията отчете 3,61 долара загуба на акция, или общо 3,59 млрд. долара. Прогнозите на анализаторите бяха за далеч по-добри резултати, като се очакваше загубата да възлезе на 34 цента на акция. Заради слабите резултати и кризата на доверие, в която изпадна Morgan Stanley, изпълнителният директор на институцията Джон Мак ще остане без годишен бонус за втори пореден път. Особено тежък удар беше понесен при смяната на статута и превръщането на Morgan Stanley в банков холдинг, което беше единственият начин да бъде получена спасителна финансова инжекция от 10 млрд. долара от американското правителство. От началото на годината акциите на щатския трезор са поевтинели със 70 на сто. "Дейли телеграф": „Надхвърляйки очакванията на икономистите и инвеститорите, Фед понижи лихвата от досегашния един процент и определи новата й стойност в границите от 0 до 0,25 процента, като за първи път от 75 години заменя твърдата лихва с плаваща стойност. Дори и в максималния си вариант новото равнище е най-ниското, откакто УФР започна да публикува информация за водещата си лихва през 1990 г.“ „Телеграф“: „Този ход подсказва, че Федералният резерв се е отказал от основната лихва като основно оръжие в битката за укрепване на американската икономика и е предпочел отпускането на заеми, или така наречената политика на количествено облекчение. През следващата година Фед може да започне да пуска допълнително количество пари в обращение и е готово да отпуска повече кредити за малкия бизнес и за домакинствата, както и да изкупува повече дългови и ипотечни ценни книжа. Решението на Федералния резерв напомня за политиката на нулеви лихви, прилагана от Япония в шестгодишната й борба с дефлацията“, коментира вестникът. „Таймс“: „След обявеното решение на УФР акциите на Уолстрийт поскъпнаха. Промишленият индекс Дау Джоунс скочи с 359,6 пункта, или с 4,2%, за да достигне 8924,14 в края на деня. Доларът обаче поевтиня, тъй като новите свръхниски лихви предвещават по-ниска възвращаемост на паричните влогове в САЩ. Решителните действия на Федералния резерв ще засилят натиска върху Bank of England , която е обект на критики заради бавните си реакции в условията на финансовата криза, да предприеме по-решителни действия, за да подкрепи западащата британска икономика.“ "Интернешънъл хералд трибюн": „Федералният резерв навлезе в нова ера и със свалянето на лихвата до толкова ниско ниво ще му се наложи да прибегне до нови и неизпробвани средства в борбата с рецесията и спада на натиска на потребителските цени. Решението, което засяга лихвите, при които банките си отпускат една на друга в заем част от своите резерви, беше очаквано и до голяма степен символично. Търсенето на междубанкови кредити от един месец е далеч под предвиденото и през последните няколко дни се колебаеше около едва 0,1 %. С този ход централната банка негласно признава, че рецесията е далеч по-дълбока, отколкото предполагаха експертите във Федералния резерв на последната си среща през октомври. Днешните финансови новини представят нови доказателства, че няма голяма опасност политиката на "лесни пари" на централната банка да засили твърде много инфлацията. В действителност данните засилват впечатлението, че съществува много по-реален риск от дефлация - масово спадане на потребителските цени, което води със себе си още по-голямо намаляване на заплатите.“