Гергана Костадинова Финансовата криза ще окаже своето въздействие у нас, но то няма да е фатално, смятат шефовете на браншовите асоциации - участнички в международната изложба „Месомания, Светът на млякото, Булпек, Салон на виното, Интерфууд и Дринк“ в Интерекспо център. Според тях най-голям проблем ще имат износителите, защото са в пряк досег с вече засегнатите икономики в Европа. Виненият бранш изнася почти 80% от продукцията си и по предварителни разчети експортът през тази година ще намалее с близо 20%, като значително се свиват продажбите в Русия. Песимистични са очакванията на износителите от Асоциацията на млекопреработвателите, чиито пазари се свиха още в началото на 2008-а. Те обаче не се обединяват в прогнозите си за очакваните обороти, защото част от фирмите компенсират лошите постъпления от износа с увеличени продажби в страната. Михаил Тачев, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите в България: Безхаберието по отношение на земеделието е по-голямата пречка - Господин Тачев, как ще се отрази финансовата криза на млекопреработвателите в България? - Както твърди един друг колега, по време на криза хората ядат и пият повече. Така че не би трябвало да намалее консумацията на хранителни продукти. Това, което ще затрудни много сектора, са променените условия за достъп до финансиране на оборотни и капиталови средства, от което пък ще се затрудни нормалната дейност на фирмите. Другото, което се появява като пречка, не е свързано с глобалната финансова криза, а с националното безхаберие по отношение на земеделието и суровината за млечната производителност. Можем да я загубим в края на 2009 г., защото завършва преходният период на ЕС, според който над 50% от суровината не трябва да се преработва за производството на млечни продукти. Полагаме усилия за въвеждане на мерки в тази насока, но преди всичко трябва политическа подкрепа. Румъния също има проблеми в това отношение и ако се обединим и застанем с позиция пред ЕС, може да постигнем ефект. Ние за разлика от другите браншове нямаме проблем с липсата на кадри. Димитър Людиев, председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България: Договаряме преференциални условия от банките - Господин Людиев, какви мерки е взел вашият бранш, за да предотвратите негативните последствия от глобалната криза? - В България кризата се отразява в повишаване на консумацията на хранителни продукти и специално на хляб и хлебни изделия. Мерките, които сме взели, са насочени към финансиране на фирмите и договаряне на преференциални условия от банките. Отваряме различни възможности за развитие на бранша, за обучение, участие в европейски проекти и др. - Има ли дефицит на кадри във вашия бранш? - Това е и най-големият ни проблем през тази година. Много от хлебарите и сладкарите започнаха работа в чужбина, но от известно време се забелязва едно завръщане обратно и търсене на работа у нас. Оттук нататък зависи кой ще предложи по-добри условия за развитие и по-добро заплащане, за да се задържи конкурентоспособността и да привлечем по-качествена работна ръка. - Работните заплати достатъчно високи ли са, за да се привлекат и младите професионалисти? - Изискванията в това отношение стават все по-високи, а трудът на хлебопроизводителите най-вече е през нощта. Това изисква допълнително заплащане, за да бъдат задържани основно млади хората в бранша. Но на този етап това няма да се отрази на цената на хляба според нас. След спада на суровините и горивата до голяма степен нещата се компенсират. По-скоро трябва да се обединят производството и продажбата в регионите и да спре разхищението на разходи за гориво и доставка в различни други части на страната. Костадин Чорбаджийски, председател на Асоциацията на месопреработвателите в България: Потребителите трудно си позволяват по-скъпото - Господин Чорбаджийски, месопреработвателният сектор ударен ли е от кризата? - Няма как кризата да не се отрази. Вече започнаха уволнения в някои предприятия, в строителството също. В публичното производство със сигурност се очакват съкращения, а всички тези хора са наши клиенти и така и ние също ще бъдем засегнати от кризата. Но не сме много обезпокоени, че сме в криза, защото консумацията не е намаляла засега. Разбира се, и ние имаме проблеми, свързани със суровинното обезпечаване. Въпреки че енергийните източници паднаха, суровините, които ние употребяваме, са на много високо ниво и това се отразява на бюджета на потребителите. Те не могат да си позволят скъпи продукти и това е единственият ни голям проблем на този етап. Аз мисля, че и кризата ще ни се отрази, но не дотам негативно, както се очаква. Има шанс да работим много добре, защото сме на европейско ниво. - На износа ли разчитате повече или на българския пазар? - Основно на този етап българските предприятия работят за нашия пазар и много малка част от тях изнасят в чужбина, предимно в Румъния, Англия, Гърция. Ако говорим за цялата дейност, включително и пилешките продукти, нашата индустрия изнася за Франция, агнешко месо изнасяме в Италия, Гърция и Хърватия. Но очакваме само 15-20% намаление на продажбите и това няма да е много фатално. Пламен Моллов, председател на Националната лозаро-винарска камара: Ще наблегнем на маркетинга и рекламата - Господин Моллов, ще бъде ли сериозно засегнат лозаро-винарският сектор заради глобалната финансова криза? - Финансовата криза в света няма как да не се отрази на международните пазари. Българското вино е експортно ориентиран продукт и две трети се изнасят за чужбина, като по-голямата част заминава за Русия. Там кризата нанесе по-силни поражения. Свиването на руския пазар няма как да не се отрази на нашите производители, но това не се усеща пряко засега - нито на продажбите, нито на производството. Има обезпокоителни тенденции, но се надявам чрез добро преструктуриране на износа, чрез налагане на по-качествени продукти да бъде задържан интересът към българските вина на руските пазари, тъй като това е много важно за нас. Със стартирането на европейската програма за развитието на лозарството и винарството в България, което е с перспектива до 2013-2014 година да имаме усвояване на 167 млн. евро, които да отидат в направление за преструктуриране на нашите лозя, за застраховане на продукцията, за маркетинг. Надяваме се и по-добре да маркетираме в чужбина и да създадем нови пазари за България, тъй като за пръв път в този сектор ще бъдат заделени средства, насочени изключително и само за рекламна дейност. Винарският сектор има потенциал да устои на кризата, но може би ще претърпи известни негативи. - Колко точно очаквате да е е спадът на продажбите? - Засега е трудно да се каже и данните, които имаме, може да се нарекат условни, тъй като процесът е в развитие. Не може да се прецени колко би бил спадът и не бива да се преценява така, защото прогнозата, която правя, е насочена към мобилизация на сектора и на експертния персонал. - С какво ще помогне изложението за промяна на ситуацията? - Това е място, където се представят продуктите, които са най-добрите образци на пазара. За съжаление нашите винопроизводители все още не оценяват вътрешния ни пазар и неговия потенциал. Както и съчетанието със странични сектори на икономиката, които биха могли да си помагат. Аз съм убеден, че тук са най-добрите в сектора, и се надявам и другите колеги ще осъзнаят в бъдеще ролята на това изложение.