Алексей Кудрин Преди няколко дни бе избран новият изпълнителен директор на МВФ. Това е кандидатът на ЕС Доминик Строс-Кан. Онези, които имат нещо общо с тази материя, прекрасно разбират, че ЕС и САЩ са се споразумели помежду си и победата на френския кандидат бе предрешена. Затова естествено е да възникне въпросът, появил се и на закритите консултации, а също и в пресата: защо Москва предложи алтернативен кандидат, Йозеф Тосовски /бивш чешки премиер и гуверньор на чешката централна банка – б.р./, знаейки, че при съществуващата система на разпределение на квотите, предопределяща изхода от гласуването, шансовете за успех не бяха високи. Искам да обясня позицията на Русия. През втората половина на миналия век - след Бретънуудското споразумение, САЩ и водещите страни от Западна Европа решиха да контролират международната финансова система. Оттогава мина повече от половин век и много неща се промениха в света. Ерата на колониалните империи вече е минало. Ролята на страни като Китай, Индия и Бразилия в световната икономика нараства и няма как да не се вземе предвид в организацията на глобалната финансова система. Още през 2000 г. италианският финансов министър предупреди, че системата на изборите, при която САЩ и Западна Европа се споразумяват кой ще води важните международни финансови институции, а на останалия свят е отредена ролята на наблюдател, е неправилна и в дългосрочен период нестабилна. От финансовите институции на Австралия, Бразилия и Южна Африка през юли дадоха ясно да се разбере, че е време да се отстъпи от принципа, според който националността е решаващ фактор при избора на кандидати за ключови постове. Решенията следва да се вземат на базата на професионалната квалификация, опита и способността да се справя със задачите, стоящи пред МВФ и Световната банка. Тъкмо затова предложихме г-н Тосовски за изп. директор на МВФ. Той имаше опит в управлението на икономическата криза, свързана с колапса на социалистическата икономика и безболезненото разделяне на чешката и словашката валути. В статия през септември г-н Строс-Кан посочи приоритетите си, ако оглави МВФ. Те включваха адаптиране на фонда към променящия се свят, разширяване на международната подкрепа за лидерството на фонда, увеличаване на квотите за развиващите се страни, промяна на механизма за гласуване, правилата и процедурите, за да могат всички държави да се чувстват привлечени в изработването на решенията. В тази посока е нямало голямо практическо движение. Суровият свят на финансите вярва в действия, не в дела. Очакваме от новия директор да вложи живот в новите си идеи. Ключовият показател, който всеки ще следи с повишено внимание, е преразпределянето на квотите в МВФ. За да управляват кризите ефективно, МВФ и Световната банка трябва да са компетентни организации. Необходимо условие за техния успех е доверието от световната общност. Няма ли го, ще престанат да бъдат ефективен инструмент. Искрено се надяваме новият директор на МВФ да е в състояние да осъществи програмата, която е декларирал. Ако не успее, ще трябва да забравим за МВФ като сериозна глобална институция, регулираща международните финанси. По материали от чуждия печат