Розалия Банкова - Проф. Ханке, изказахте мнението, че световната икономическа криза няма да подмине българския имотен пазар. Какви са основанията за такава прогноза? - Имотният сектор обикновено изисква хората да заемат допълнително средства, за да могат да си позволят покупка. Вследствие на това, състоянието на пазара на имоти се определя в голяма степен от това доколко хората са склонни да вземат заеми. Като резултат от кризата се е разпространила една твърде песимистична представа за бъдещите изгледи в сравнение с отпреди една година. Следователно, апетитът им за допълнителни дългове драстично е намалял, от което имотният пазар ще пострада. - Според вас, нужни ли са превантивни мерки, които нашето финансово министерство трябва да предприеме в сегашните тежки икономически условия на криза? - Не. Ако Министерството на финансите приложи нови мерки, увеличава вероятността да влоши нещата. - Според вас каква беше основната грешка, която правителството на САЩ допусна, за да се стигне до настоящата криза? Можеше ли тя да бъде избегната? - В САЩ имотният балон беше създаден поради лошо изпълнение от страна на правителството. По-конкретно, централната банка намали основната лихва до изкуствено ниски нива през 2003-2004 г., администрацията на Буш беше твърде небрежна във финансовия си контрол и Конгресът окуражаваше огромните имотни субсидии и кредити за хора „с ниски доходи“. И след като балонът се разрасна, администрацията на Буш и Конгресът направиха множество грешки, които, освен всичко останало, изплашиха обществото и създадоха паника. Всичко това можеше да се избегне, ако правителството, Конгресът и централната банка избягваха всякакви опити да манипулират пазарите, най-вече имотния пазар. - Оптимист ли сте относно мерките, които централните банки предприемат за стабилизиране на банковия сектор? Ще се окажат ли успешни? - В настоящия момент изглежда, че нещата временно се стабилизираха. Все пак се е създала твърде голяма несигурност на пазарите, тъй като централните банки – с изключение на Швейцарската централна банка – не изказват достатъчно ясно намеренията си, както и изходните си стратегии. - През последните месеци наблюдавахме доста обезпокоителни аномалии при цените на долара и на петрола. Какви са прогнозите ви за следващите няколко месеца особено с оглед на президентските избори в САЩ? - Американският долар е една важна финансираща валута, която допринася за увеличаване на световното кредитиране (увеличаване на задлъжнялостта). В момента наблюдаваме процес на деливъридж на системата - дойде времето за изплащане на заемите. Вследствие на това търсенето на валутата на САЩ се устреми нагоре и се засили значително, като ще остава все така силна, докато този деливъридж продължава. Добрите позиции на паричната единица на САЩ автоматично означават ниски цени на петрола и суровините, финансирани в долари. - На кой от двамата кандидати икономическата му програма беше по-адекватна и готова ли е Америка за тъмнокож президент? - Икономическата програма на сенатор Маккейн не е добра, но все пак е по-добра от тази на сенатор Обама. - Как смятате, че ще се отрази разразилата се финансова криза на активността на чуждестранните инвеститори у нас, на валутния пазар въобще и в частност на съотношението долар–евро? - Кризата ще причини намаляване и забавяне на чуждестранните инвестиции в България, както и навсякъде другаде. Благодарение на валутния борд в България обаче вредите от кризата ще бъдат все пак по-смекчени. Например страната ще трябва да издържи на тежките условия при криза на обменния курс и обезценяване на валутата, какъвто е случаят в Унгария. - В тази ситуация какви са предимствата и недостатъците за България от това, че парите във валутния борд са в евро, а външният дълг е предимно в долари? - По-голямата част от външния дълг на България е деноминиран в евро, не в американски долари. На нивото на брутния дълг - почти 88% от българския външен дълг е в евро. - Според вас, кои са най-сериозните финансови предизвикателства, пред които са изправени икономиките в световен мащаб и по-конкретно страните от ЮИЕ? - Големите предизвикателства, пред които е изправена България, а също така и Югоизточна Европа, продължават да са същите, които посочвам от повече от десетилетие, а именно корупцията и обществената безопасност. Сравнението с Голямата депресия е безотговорно Твърденията, че ефектът от световната финансова криза ще достигне размерите на случилото се по време на Голямата депресия в САЩ през 1929 г. са безотговорни и пресата и икономистите трябва да спрат да плашат хората с тях. Това каза в интервю за „Дарик кафе” Стивън Ханке. Той подкрепи тезата, че именно валутният борд в страната ни ще предпази лева от сриване, за разлика от случилото се в много други държави, където се наблюдават валутни кризи. Проф. Ханке е известен с ролята си в осъществяването на валутните реформи в Аржентина, Естония, Черна гора и Еквадор, бил е и икономически съветник към правителствата на редица държави. През 1998 г. е обявен за един от 25-имата най-влиятелни хора в света. Последната му книга „Зимбабве: от хиперинфлация към ръст" бе публикувана в Хараре по-рано тази година. Стив Ханке ще бъде един от участниците в десетото издание на Българския икономически форум, който ще се проведе на 5-6 ноември.