Иван Щериев е роден на 22 декември 1970 г. В периода 1996–2000 г. е бил оперативен мениджър на Македоската фондова борса. От 2000 г. до 2004 г. е директор на отдела за търговия с ценни книжа, а от 2005 г. насам е главен изпълнителен директор на Македонската фондова борса. Щериев участва в екипа, отговарящ за издаването на държавни облигации за рехабилитация на голяма търговска банка в Македония и за покриване на държавни дългове от периода на бившата Югославска република. Той е един от хората, отговорни за създаването на фондовата борса в Македония и е представител в работни комисии в рамките на Федерацията на евроазиатските фондови борси (FEAS). - Г-н Щериев, какво е положението на Македонската фондова борса (МФБ)? Как й се отрази кризата на световните финансови пазари? - След последните три изключително успешни години МФБ едва ли ще си спомня с добро 2008 г. Оборотът на борсата падна с около 70% през първите 10 месеца на годината в сравнение със същия период на 2007 г., а основният индекс MBI 10 загуби близо 65%. Тези загуби са резултат най-вече от световната финансова криза, но и идват след една по-ранна корекция в региона. Трябва обаче да сме реалисти: движенията в цените на акциите се определят от две групи фактори. Първите фактори, които имат средносрочно или дългосрочно въздействие, са свързани с представянето на компаниите, т.е. финансови и други оперативни фактори. Дългосрочните индикатори за листваните на МФБ компании, които допринасят най-много за обема на оборота, са много добри. Втората група фактори имат краткосрочно влияние, но именно те обикновено са в центъра на обществения интерес. Това са търсенето и предлагането на пазара към настоящия момент и психологическите фактори, които играят важна роля на пазарите, включително и на нашия. Знаем, че цените на акциите в дългосрочен и средносрочен план зависят от представянето на компаниите. В някои случаи, а и в краткосрочен план обаче по-важни са погледът на инвеститорите върху локалните, регионалните и глобалните икономически събития, както и нуждата от налично достатъчно количество от ликвидни активи. Ако нуждата от ликвидни активи се определя от икономически фактори, оценката и нагласата са си чиста психология. Не трябва да забравяме, че пазарната цена не зависи само от качеството на продукта, но и от предлагането и търсенето на добрите финансови продукти както в Македония, така и на световния пазар. Засега предлагането е по-силно от търсенето заради цялостната липса на ликвидност и негативните нагласи. Преди трусовете обаче нашият пазар доста дълго време се радваше на значителен ръст (през 2005-а основният индекс скочи с около 130%, през 2006-а – с около 60%, а през 2007-а – с около 100%). - Повечето от пазарите в региона имат ниска ликвидност. Как стоят нещата в Македония и какви мерки ще бъдат предприети за предотвратяване на кризисна ситуация? - Двете най-важни неща за фондовите борси са цените и оборотът. Обикновено на развитите фондови борси, когато цените падат, оборотът се увеличава. Колкото е по-голям оборотът, толкова е по-голяма и вероятността цените да стигнат дъното. Ситуацията в нашия регион е малко по-различна. В последните няколко години фондовите борси се радваха на голям бум и оборотите до голяма степен бяха резултат от капиталите на чуждите инвеститори, които сега се оттеглят от пазара. Това допринесе за драматичния спад. Средният дневен оборот на МФБ беше 2,8 млн. евро миналата година, а сега е 0,8 млн. евро. На останалите фондови борси в региона съотношенията са подобни. Всъщност няма лесни краткосрочни мерки за набавяне на ликвидност. Най-важното е да върнем доверието на инвеститорите в пазара и да създадем нови условия за приток на чужд инвестиционен капитал и/или да увеличим активността на местните институционални инвеститори. - Какво е мястото на МФБ в региона? Какво е мнението ви за една бъдеща консолидация на пазарите в Югоизточна Европа? До каква степен сте увеличили сътрудничеството си с БФБ? - Съвместната ни работа с БФБ е доста добра. Подписахме меморандум за сътрудничество преди няколко години и имаме стабилна подкрепа за засилването на това партньорство. По мое мнение борсите в региона скоро ще трябва да вземат някои важни стратегически решения. Възможните варианти са: да продължат самостоятелната си дейност, да участват в сравнително свободни проекти за двустранно и многостранно сътрудничество между регионалните борси,в или, в крайна сметка, да пристъпят към реална и функционална интеграция помежду си. Бъдещето на по-малките фондови борси е в интеграцията, която ще повиши видимостта и доверието на местните пазари и местните компании. Това ще подкрепи бизнеса на финансовите посредници и възможността за финансиране на корпоративни начинания по небанкови пътища. Истинската световна финансова криза ще даде допълнителен стимул за тези процеси. Опитът показва, че интеграцията на фондовите борси проработва, само когато участват и собствениците. Акционерите на МФБ вече предприеха някои стъпки в тази посока. - Как бихте оценили македонската финансова система и кои са основните икономически фактори, които могат да изложат на опасност работата й? - Засега македонският финансов сектор е един от най-стабилните и добре регулирани сектори на македонската икономика. В основата му стоят банките. Вливането на чужд капитал в македонските трезори беше по-бавно, отколкото в другите страни в региона, което ги поощри да се развиват все по-агресивно в последните години. Те подобриха кредитната си политика и предложиха нови продукти. Небанковите финансови институции също се развиха позитивно. И все пак основните рискове са свързани с това доколко македонската финансова система ще съумее да се справи с последствията от глобалната финансова криза и задаващата се икономическа рецесия. - Македонските компании набират ли капитал на борсата? - Засега македонският пазар на ценни книжа не беше използван от много компании за набиране на допълнителен капитал. Дълго време пазарът беше предимно инфраструктурата, през която премина приватизацията. Пускането на нови емисии ценни книжа се извършваше под формата на частни пласирания или беше свързано с изискването за адекватна капитализация на банките. След пазарния бум от 2005-2007 г. идеята за първично публично предлагане (IPO) най-накрая започна да се забелязва в бизнес плановете на някои предприемачи. Имаше няколко проекта, които не бяха класически първични публични предлагания, но като бизнес философия бяха от този тип. - Как поощрявате развитието на македонския фондов пазар и доколко са важни стимулите? - Основното предизвикателство пред малките борси в региона е как да преодолеят проблема с недостатъчното предлагане на пазара. Търсенето както вътрешно, така и външно вече е налице, макар да има колебания в зависимост от пазарните условия. Следователно нашите основни усилия за бъдещото развитие на македонския капиталов пазар ще бъдат свързани със засилено предлагане на финансови инструменти. Има три възможни източника на нови търговски продукти. Първият – листване на акции на съществуващите акционерни дружества (АД), които не поддържат необходимия свободен капитал в обращение, тъй като са почти изцяло притежание на мажоритарен акционер. Другите два са трансформация на дружествата с ограничена отговорност (ООД) в акционерни дружества (АД) посредством IPO и приватизация на останалите държавни компании. - Каква е прогнозата ви за развитието на македонския финансов пазар до края на 2008? Очаквате ли ръст на приходите? - Годината ще бъде белязана от глобалната финансова криза, която ще се отрази и на бизнеса на македонските финансови институции. Предвид сегашната акционерна структура на македонските банки и тяхното излагане, типовете инвестиции и финансови инструменти, както и времето, по което ескалира финансовата криза, не очаквам особено силни негативни последствия в годишните финансови резултати. Имайки предвид, че рисковете, свързани с кризата, са индиректни за македонските банки, по-важният въпрос е как ще работят през 2009 г. От друга страна последиците от финансовата криза вече се отразяват негативно върху пазара на ценни книжа. - Какви са очакванията ви за тазгодишния Икономически форум за Югоизточна Европа и вашето участие в него? - Форумът се провежда в много интересен момент – момент на преразглеждане на икономическите идеи на регионално и международно ниво. Kлючовите заключения от всички дискусии по панели ще са свързани с това до каква степен световните събития ще се отразят на региона, но и дали ще има някакво обратно влияние. Трябва да подчертая, че организаторът наистина е избрал доста актуални теми за дискусиите: финансовия сектор, енергетиката, модернизирането на инфраструктурата и екологията. Интервюто взе Людмила Куюмджиева