В. "Таймс" Когато генералният секретар на ОПЕК пристигна в Москва за преговори по петрола, президентът на „Газпром“ Алексей Милер излиташе от Техеран, след като приключи разговорите по газовата тема с Иран и Катар. Не бива да се вълнуваме, че Русия планира да влезе в този клуб на избраните. Посещението на Абдала Салем ел Бадри е чиста формалност, но разговорите за газов картел са съвсем друго нещо. Едно бъдещо обединение на водещи износители на природен газ, макар и хипотетично, може да се окаже сериозна икономическа заплаха за Европа. Като начало не бива да обръщаме внимание на изблиците на радост на иранския министър на петрола Голам Хосеин Нозари, който обяви, че в резултат на преговорите между Русия, Иран и Катар е "постигнато споразумение да бъде създаден газов ОПЕК".Това едва ли е възможно и ние можем да забравим идеята за ожесточена битка при определяне на квоти за добив. Само че трябва да очакваме и да се страхуваме от договорения обмен на информация за цените, графиците за разработване на находища и планове за инвестиции. "Споразумяхме се редовно - три-четири пъти в годината, да имаме съвещания на "голямата газова тройка", на които да обсъждаме ключови въпроси за развитието на газовия пазар", каза Милер. Ако такава информация започнат да си обменят европейските производители на стомана, цимент или химическите компании, то тях биха ги чакали колосални глоби и затворнически килии за шефовете им. Въпросът е в това, че тази информация е изключително важна за зараждащите се отрасли, които постоянно се опасяват от ценови войни и сривове на пазара. Русия, Иран и Катар са господари на положението в газовия отрасъл. Според данни на компанията ВР, публикувани в статистическия й обзор за световната енергетика за 2008 година (Statistical Review of World Energy 2008),тези три страни имат 56% от доказаните запаси на природен газ в света. Русия вече е водещ световен износител, а Иран тепърва започва да усвоява запасите си. Иранската енергийна инфраструктура е в такова разнебитено и хаотично състояние, тя е толкова отслабена от американските санкции, че тази страна вероятно ще бъде принудена да внася газ от Туркменистан. Иран иска да стане голям износител на газ и присъствието на Милер на разговорите в Техеран е признание, засвидетелствано от ключови играчи, че Иран няма дълго време да играе ролята на страничен наблюдател. Катар всеки момент ще изпрати към Великобритания зимния си конвой от кораби, натоварени с втечнен природен газ. Иран пък иска да изнася газ за Европа по бъдещия тръбопровод, който трябва да бъде построен по проекта Nabucco през Турция и Балканите. Само че засега газовият "глад" на европейските страни не е толкова силен, че да настояват за доставки от Иран, рискувайки да си навлекат гнева на Вашингтон. Така че по-скоро по-рано, отколкото по-късно, Европейският съюз ще сложи на мястото Вашингтон и иранският газ ще потече на запад, създавайки заплаха за руската хегемония. „Газпром“ контролира една четвърт от целия европейски пазар. Той е обвързал с мащабни договори големите европейски компании E.ON, RWE, Gaz de France, австрийската OMV и италианската Eni. Конкурират го Норвегия и Алжир, но запасите в Северно море се изчерпват, а основната заплаха за руския стремеж да отстоява и разширява присъствието си на пазара идва от търговията с втечнения природен газ, доставян с танкери и по тръбопроводи от Близкия изток. Все пак Русия се опасява, че стратегията й на разширяване и засилване на контрола върху газовите пазари може да претърпи удар, ако Катар, Иран, а евентуално и Ирак започнат да си оспорват газовите пазари в Европа. В кошмарите си Русия сънува как нейният бизнес, проверен във времето и изграден на зависимостта на купувача, се превръща в свада за краткосрочни печалби. А Русия отчаяно се нуждае от постоянен приток на пари от Европа, защото бюджетът на страната е напълно зависим от цените на петрола и в него може да зейне дефицит, ако котировките на черното злато спаднат под 70 долара за барел.