Telegraph Докато цените на акциите падат, а песимистите властват над пазарите, анализаторите търсят успокоение в... историческите книги. Те изследват данните на предишни кризи с надеждата, че ще открият в тях за какво да се закачат в опита си за оцеляване и победа над "мечките". Експертите вярват, че уроците на историята могат да ни възпрат от повторение на грешките, които сме направили, както и да ни дадат някои насоки за поведение в бъдеще. Стастиката показва, че никой пазар не пада вечно. Затова предлагат десет исторически поуки. 1. Това не е краят на света Може и да изглежда така, но не е. Това не е дори краят на капитализма. Настоящото положение при банките би могло да бъде сравнено с катастрофата от 1980 година, с петролния шок от 1970 година и, разбира се, с Голямата депресия. Дори и тогава е имало само 2 години, през които акциите са носели отрицателан доходност. Само веднъж през последните 100 години е имало момент, в който, ако вложиш пари в банка, ще спечелиш повече от акции, държани поне 18 години. Това се е случило непосредствено преди Първа световна война, когато инвеститори са купили акции и са ги продали едва по време на Голямата депресия. Урокът, който можем да си извлечем от това, е, че сега не е времето да се паникьосваш, ако си притежател на акции. Да се опиташ да намалиш загубата си, като продаваш, само ще я материализира от такива "на хартия" в съвсем истинска загуба. 2. Рецесията дава следващия тласък Случилото се през последната седмица ни направи по-притеснени за наближаващата глобална рецесия, което може да депресира пазарите в даден момент. Но когато икономиката наистина попадне в рецесия, тогава финансовият пазар ще върви нагоре. Хората трябва да помнят, че началото на всяко рали е, когато икономиката е в най-ниската си точка, а не когато всичко е розово. Когато пазарът е бил в най-критичната си фаза, през есента на 1989 година започва изкачване. Това е само две години преди Брутният вътрешен продукт на Великобритания да удари дъното. Истинското икономическото възстановянане започва през 1993 година. 3. Частичното възстановяване идва бързо Цялостното обаче отнема доста повече време. Анализаторите са забелязали, че пазарът има склонност да възстановява половината от загубата си бързо, но за остатъка до върха е нужно повече време. По време на Голямата депресия Лондонската борса е изгубила 85% от капитализацията си. Половината от спада е възстановен за 4 години и 4 месеца. Били са нужни обаче общо 21 години, за да се върне на предишните си висоти. 4. Брокерът знае: винаги "има време" Това е стара приказка, но я чуваш толкова често не за друго, а защото е напълно вярна. Ако ти се иска да спечелиш, купувайки от самото дъно на пазара, бъди готов да инвестираш, още преди да се подкопае дъното и дори да останеш там. Тони Стининг от Blackrock отбелязва, че редовното инвестиране носи своите дивиденти. По този начин ще бъдете спокойни по време на спадове в дългосрочен период. 5. Има индикатори, които предсказват падането Пазарът на акции изобилства от индикатори, които предсказват срива. Един от тях е съотношението на дивидентите и лъскавите печалби. Например - инвестираш 100 паунда в акции на някоя компания, което ти дава много повече печалби, отколкото държавните облигации. Друг индикатор е VIX, често наричан индикатора на страха. Той измерва волатилността на пазара и показва най-голямото прескачане за период от една седмица. 6. Първото “рали” нагоре не е показателно за възход Обикновено първите големи възходи са често изолирани явления, а не началото на възстановителен период. Историческите сводки показват големи скокове през 1987 година, непосредствено след Черния понеделник. Истинското оздравяване на пазара обаче се случва доста по-късно. Според Саймън Уорд от New Star настоящият пазар прилича много на мечия пазар между Първата и Втората световна война. Той търси сходство по отношение на кратките срокове, в които се извършват движенията и в географски аспект. Ако тази теза е вярна, тогава пазарът би трябвало да се подхлъзне надолу до нивата си, достигнати през 2003 година, а оздравяването да чакаме около 2011 година. 7. Най-напред се превъзмогва фирмената задлъжнялост Когато инвестираш на мечи пазар, някои сектори като че ли изглеждат по-устойчиви на продължителен спад. Други пък имат вид на такива, които много бързо ще се възстановят при обръщане на пазара. Според Найджъл Парсънс от Bestinvest в момента корпоративният дълг би могъл да донесе между 7 и 8% печалба, което е повече от държавните книжа. В момента има много лоши новини, калкулирани в цената на корпоративните облигации. 8. Някои акции преживяват бурята по-леко от други Историята подсказва, че първите акции, които излизат от кризата, са обикновено от секторите на индустрията, консуматорските блага, материалите, информацията и финансите. Това са същите сектори, които имат склонност и да падат най-ниско при криза. При неизбежна рецесия може да се приеме, че има компании, чиито приходи не са обвързани с икономическите цикли. Ние бяхме много запалени по акциите на фармацевтични компании, казва анализаторът Джереми Банстоун. Той предлага още акциите на миннодобивните компании, където също визията е дългосрочна. Други пък предпочитат акциите на тютюневите компании или тези на телекомите. 9. Добрите цени са повод за страх По време на финансови кризи цената на златото расте, защото на него се гледа като на спасителен пояс. През настоящата криза обаче търговията с него също е изключително волатилна. Преди година цената на благородния метал бе около 667 долара за тройунция и порасна до над 1000 долара през месец март, точно когато инвестиционната банка Bear Stearns изпадна в колапс. От тогава до сега обаче цената пада до 848 долара за тройунция през тази седмица. Изводът е, че онези, които вярват, че пазарът ще се възстанови бързо, по-добре да не купуват нищо, отколкото да посегнат към златото. 10. Само шепа фонд мениджъри ще победят Правят се опити да се отсеят онези мениджъри, които имат лични рекорди в справянето с мечия пазар в миналото. Може би си струва да имаме предвид, че те въобще не са много: Грахъм Бърч от BlackRock Gold & General, Нейл Удфорд от Invesco Perpetual High Income, Рачирад Улноф от M&G Strategic Corporate Bond fund, Бил Мот от Psigma и Едуард Бонъм Картър от Jupiter.