Международният валутен фонд не вижда никакъв риск за фискалната стабилност на България заради планирания външен заем от правителството. Това заявява в специално интервю за БНР ръководителят на мисията на МВФ за България Мишел Шанън. Той коментира, че „не виждаме (МВФ) никакъв риск, уведомени сме, че източниците, от които ще се поема дълга, ще бъдат разнообразени, което е добре”.

За разлика от облигациите, които се емитират на международните пазари, Schuldschein е нова схема за емитиране на ваншен държавен дълг, която е доста използвана в Германия, Австрия, Люксембург, а страни от бившия соцлагер също са ползвали този прийом за бързо кредитиране. При него се взема т.нар. синдикиран заем, т.е. нашето правителство говори с определен брой банки за конкретен кредит. Самите банки не отпускат кредит, а пускат депозитарни разписки на пазара и всеки инвеститор, който има желание да инвестира в български дълг, може да си закупи. Те са на принципа на двустранния договор между кредитор и кредитополучател.

Според коментар на БНР, това е като че ли най-доброто решение за предстоящия сравнително малък по размер заем в размер на 360 млн. евро, тъй като с таква малка емисия държавата не можем да излезем на международния облигационен пазар. Освен това, подготовката за излизане на пазара би отнела 3 до 6 месеца. Основният проблем на правителството е, че няма време, тъй като с тези пари трябва да се покрие дефицитът за тази година. Самата операция обаче ще бъде много организирана и ще може бързо да се финансира бюджетът, като до началото на ноември се очаква да станат ясни основните параметри.

Според анализатори, през 2014-a година България трябва да вземе нови заеми, за да може да рефинансира предстоящите през януари 2015-а плащания по стария дълг, „тъй като поне в момента при състоянието на фискалнея резерв и на икономическото развитие на страната, няма да е възможно сами да можем да покрием падежите на този дълг, без да вземем нов”.
Към момента България е една от страните в ЕС с най-нисък държавен дълг – само 16% от брутния вътрешен продукт (БВП), като нивото му има леко намаление спрямо година по-рано. Според изискванията на ЕС, държавният дълг не трябва да надвишава 60% от БВП на съответната държава.