Емил Хърсев е роден 19 октомври 1961 г. в Димитровград. Завършил е немска гимназия в София, после специалност финанси във ВИИ "Карл Маркс" (днес УНСС). Защитил е дисертация на тема "Еволюция на парите". Бил е член на бордовете на БНБ, Булбанк, Минералбанк, Кредитна банка, БРИБ, МБИС в Москва. Доцент е по банково дело в УНСС, собственик на "Хърсев КО". Женен е, с две деца. - Г-н Хърсев, вие бяхте един от първите финансови специалисти, които прогнозираха, че глобалната криза ще се отрази и на България. Повишаването на цената на финансирането за банките и очакваното нарастване на лихвите по кредитите – това ли е основният ефект, който понасяме заради нея? - Повишената цена на финансирането за банките и нарастването на лихвите е първият ефект, който понасяме, но дали е основният - ще видим с времето в зависимост от това как българската реална икономика ще реагира на кризата. Подозираната хипотеза е тази, която Международният валутен фонд прогнозира, а именно прогноза за намаляване на ръста. Тя е продиктувана от един конвенционален начин на мислене, който представя икономиката на страната ни като недъгава. Според тези съждения българските предприемачи са хора с ниско интелектуално ниво и са обладани от много сериозно неумение да търсят мястото си в света. На прогнозите на МВФ не бива да се вярва. Те статистически са неверни и никога досега не са се сбъдвали за нашата страна. Но въпреки това щеше да бъде прекрасно, ако МВФ винаги грешеше. Тогава ние винаги щяхме да знаем истината. За съжаление той дори и в грешките си греши, за мен е по добре те тотално да се пренебрегнат. Аз смело твърдя, че българската икономика е изключително жизнена. Предприемачите в страната ни са изтласквани от пазарните си сегменти и са концентрирани в нишови сегменти, благодарение на това че навлизащият в страната капитал разполагаше с едно огромно финансиране. Тази световна криза може да се окаже, че има точно обратното въздействие за нас. Твърде вероятно е да се отрази положително на нашата икономика. От МВФ твърдяха, че нашият икономически ръст ще намалее, че ще бъде 5,5%, после го коригираха на 6,3%, а досега ние вече имаме ръст от 7,1%. В тази организация, работят хора, които просто четат някакви учебници и правят дадени анализи, които са продиктувани най-вероятно от това, че институцията е работила предимно в Южна Африка, Азия, Латинска Америка - все страни със сериозни икономически проблеми. - Може ли нашата икономика да реагира бързо на разрастващата се криза? - Разбира се, в страната ни бизнесмените са се родили в условия на криза, те са израснали в условия на криза. Като се върнем назад във времето от '89 г. до '95 г. имаше криза, след което през'97 г. всичко рухна и така до 2000 г., от когато нещата малко се стабилизираха. В момента всички фирми, които съществуват, са се развили в такива условия на криза, каквито нормалният свят не може и да си представи. За тях върхът за представата за криза е Великата депресия, която е довела до спад от 30% на икономиката на САЩ, а в страната ни имахме 54% намаление на икономиката в периода '89 – '92 г., но оцеляхме. - Ако кризата бъде превърната в рецесия, аз съм сигурен, че нашата икономика ще тръгне нагоре, и то с много високи темпове. Какво ще доведе до тези високи темпове? - Всичко е навързано. Ние сме в Европейския съюз и това означава, че навлизането в рецесия освобождава ниши. Защото всяка една компания в условия на рецесия автоматично свива всички екзотики, които предлага, и се концентрира върху главната си дейност. По този начин се отварят мънички ниши, а нашите фирми са точно за такъв тип ниши. Но всичко зависи колко мобилни ще бъдат предприемачите, колко дълго ще продължи тази криза и доколко тези ниши ще се усвоят. - Имате ли прогноза кога ще приключи финансова криза? Защо се говори за нов финансов ред, след като скоро приехме Базел II? - Кога ще приключи тази криза, не може да се прогнозира. Могат да се прогнозират някои процеси, например преструктурирането на банките. Този процес ще продължи минимум три години, по-вероятно пет, а максимумът е седем години, защото горе-долу толкова време отнема да се смени банковият стандарт за регулиране на капиталовата адекватност, ликвидността и провизиите. Стандартът Базел II, на който трябваха около десет години от формулиране, за да влезе в употреба, се оказа тотално мъртвороден и неслучайно президентът Саркози говори за нов финансов ред. Щом финансовите министри на най-развитите страни в Европа обмислят как да променят този модел, най-бързото решение според мен в този момент е да се върнат към Базел I. Но не вярвам да посмеят да го направят. Вероятно ще трябват две-три седмици, за да се види дали тези мерки, които предприемат, ще са продуктивни и дали междубанковият пазар ще се стабилизира. За мен моделът Уолстрийт се срина и неслучайно американските инвестиционни банки в момента кандидатстват за лиценз като търговски. - В условията на глобална криза кои са мерките, които трябва да предприеме правителството и смятате ли, че има опасност за влоговете на гражданите? Одобрявате ли решението да се гарантират депозитите до 50 000 евро? - Опасност за всяко имущество има, но засега не се забелязва да има опасност за влоговете на гражданите. Мерките, които правителството предприема, за да гарантира влоговете, нямат реално икономическо значение, защото не облагодетелстват кой знае колко вложителите. В процентно изражение това са под 2-3% от спестителите. Като цяло тази мярка има за цел просто да успокои спестителите, макар че те и преди това със старата гаранция също бяха осигурени. По интересно би било, ако се беше предприела мярка, каквато направиха страни, като Ирландия, Германия и Италия - да гарантират всички депозити. - Има ли опасност в случай на криза финансовото фиаско да „отнесе“ валутния борд и до каква степен БНБ може да се намесва? - Няма никакъв шанс кризата на “отнесе” валутния борд. При един катастрофичен сценарий тя може да изтрие парите на хората, защото примерно големи финансови компании фалират и влоговете са субсидирани в дъщерна компания, а тя ги е депозирала там. Но и това е трудно да се случи, след като Европейската комисия ясно заяви, че няма да позволи европейски банки да фалират. Другото нещо, което ясно трябва да се подчертае, е че фалитът на една голяма банка не означава, че нейната дъщерна ще бъде засегната. Даже точно обратното - тя няма да бъде засегната. Това е така, защото голямата банка майка е тази, която е финансирала дъщерната си такава и когато тя обяви фалит, дъщерната единствено й дължи пари. Когато това се случи, БНБ слага защитния шлюз и назначава един квестор, без който банката не може да изпълнява никакви плащания. - Едно от предложенията за изразходване на бюджетния излишък беше средствата да отидат в Сребърния фонд. Смятате ли, че подобна идея е удачна? - Дали е удачна или не, аз не мога да преценя, защото не знам какво е Сребърен фонд, но и тези, които го предлагат - и те не знаят какъв е този фонд. Тези, които го предлагат, са със странни предложения и според мен се държат неадекватно, защото не е ясно реално този фонд какво прави. А ако има същата рентабилност като БНБ, не трябва парите да се слагат там. - Какво е мнението ви за отпадане на данъка върху дивидентите. В момента той е 5% и ако инвеститорите си ги спестят, това ще реши ли проблемите им в ситуация на колапс? - Определено това не е кризисно решение, то е интересно, но трябва да се обмисли. Това решение би довело до превръщането на България в един финансов оазис, но мисля, че няма да се приеме добре. И без друго има европейски икономики, които много сериозно протестират срещу намаляването на данъчните ставки. Според мен тази мярка не е най-атрактивната, която можем да предприемем, би трябвало да се замислим върху намаляването на данъка върху ДДС поне с около 1% или върху осигурителното облагане. - Сериозно се обсъжда и Бюджет 2009. Според вас кои трябва да са фундаментите му и трябва ли да бъде заложен бюджетен излишък? Добре е да бъде заложен бюджетен излишък, въпросът е колко голям да бъде той. В контекста на кризата не би трябвало да се обсъжда бюджет. За мен политиците просто имат един научен урок и все него повтарят. В условия на криза трябва да се предприемат мерки, като национализиране на банки, купуване на дългове, гарантиране на влогове. - Според вас тази година кои сектори се развиват успешно и са най-печеливши? По всичко личи, че хранителната промишленност, машиностроенето, преработващата промишленност, нефтохимията, която за страната ни е много добре развита - всички тези отрасли се развиват с много добри темпове. За строителния сектор очаквам да има едно бързо спадане, като сметнем, че намалява търсенето. Това е напълно нормално, когато се очаква икономиките на САЩ и Европа да навлязат в рецесия. Интервюто взе Людмила Куюмджиева