Доминик Хюз, Би Би Си Разкри ли международната финансова криза пукнатините в общия пазар на Европейския съюз? И има ли безпокойства, че националните икономически интереси взимат сега превес над по-общата цел на европейската интеграция? Това са въпросите, които задават онези, които са ангажирани с един "още по-тесен съюз", ако използваме формулировката от учредителния за ЕС Договор от Рим. Те са обезпокоени от начина, по който държавите действат, за да подкрепят банките и финансовите си институции. Някои вече предават редиците Ирландия стана първата страна, която предаде редиците, за да гарантира спестяванията на гражданите си. Примера й последваха Гърция, Швеция, Австрия и Дания. И не можем да пропуснем обещанието на германския канцлер Ангела Меркел да гарантира частните депозити, което внесе на пазарите объркване и хаос. А само ден по-рано Меркел стоеше в Париж редом до други ръководители от ЕС и обявяваше, че Европа се нуждае от общи мерки. "Съгласихме се, че страните членки трябва да предприемат действия на национално равнище", каза тя. "В същото време, обаче, подчерта Меркел, страните членки не бива да вземат решения, без да отчитат ефекта, който ще имат те върху други страни членки." Двайсет и четири часа по-късно Германия, изглежда, постъпи точно по този начин. Проблемът при правенето на опити за координиране на общ подход е, че в много области ЕС просто няма необходимите правомощия, за да твори закони или да действа. Всички те се намират извън неговите компетенции, ако използваме малко еврожаргон. Например регулирането на банковия сектор се извършва на национално равнище и пред отделните страни стоят различни проблеми. Да кажем, Германия не е изправена пред крах на пазара на недвижимите имоти, на какъвто ставаме свидетели в Испания, Ирландия и Великобритания. Председателката на комисията на Европейския парламент по икономическите и валутните въпроси Первенш Берес обаче е потресена от държавите, които поставят националните си интереси над координираната европейска защита на банковата система: "Мисля, че тъкмо това не бива да правим. Това може и да полезно за известно време на национално ниво, но ако съберем всички страни, то ще унищожи европейския пазар. А ако унищожим малкото неща, които имаме, това ще е катастрофа." Первенш Берес е особено критично настроена към ролята на Чарли Макрийви - европейския комисар за вътрешния пазар и услугите, който пък се случи да е ирландец. Според нея Макрийви е трябвало да убеди правителството на страната си да се откаже от гаранцията на депозитите или да предложи такава мярка на европейско равнище. Фактът, че общият пазар е защитаван от член на Европейския парламент от Френската социалистическа партия, не е лишен от ирония. На брифинг на Европейската комисия в Брюксел говорителят на председателя й Жозе Мануел Дурау Барозу Йоханес Лайтенбергер бе подложен на натиск за последиците върху единния пазар. В една доста нервна размяна на реплики с журналистите Лайтенбергер настоя, че пазарът функционира така, както трябва. Мнозина от присъстващите представители на медиите поддържаха категорично противното. Изправен пред подобна финансова криза, Европейският съюз обаче няма механизмите за типа бърз отговор, който националните власти са в състояние да дадат. Структурата на съюза е прекалено тромава Типичната процедура е Европейската комисия да предложи дадена мярка. Съветът на министрите и във все повече случаи Европейският парламент я обсъждат, евентуално в продължение на много седмици. Следва гласуване и споразумение на равнище правителствени ръководители. Приемането на една-единствена законодателна норма може да отнеме години. Това едва ли е точната рецепта за типа решителни действия, необходими в ситуация, която, изглежда, се променя на всеки час. Икономическата политика освен това е област, която националните държави ревниво пазят за себе си. Това ще постави ЕС на много труден терен. Не че искам да кажа, че няма да се очертае общ подход. Например колкото повече страни - членки на Европейския съюз, обявяват гаранции за спестяванията, толкова повече нараства натискът върху онези държави, които се въздържат от предприемането на такава мярка. На един пазар, на който парите се пренасочват стремително към сигурни убежища, е възможно страхът за собствените им банки, а не наличието на голямо желание за европейска интеграция да кара нежелаещите страни да се включват.