Необходимостта от актуализация на бюджета е очевадна за всички, които искат да я видят. Тя е очевадна дори за такива ревностни борци за строга фискална фигура от ГЕРБ, като Лиляна Павлова, Искра Фидосова и Бойко Борисов, които признаха, че са „попрекалили“ със затягането на коланите. На електората, разбира се, не на техните. Но се покаяха едва след като джипът на Борисов се обърна. Обърна се на жълтите павета, а не на магистралите, които обикаляше уверено и строеше неуморно за социално силните. Защото жълтите павета са особена, уникална за страната настилка, по която управляващите трябва много внимателно да стъпват. Впрочем Борисов трябваше да подаде оставка не при първата капка кръв пред парламента, а при първото самозапалване - на Пламен. Защото февруарските протести бяха социално-икономически.
Днешното правителство явно не иска хората да се палят по площадите от недоимък, от глад и невъзможност да си платят сметките. Затова иска да добави малко шунка към постната пица, наследена от Симеон Дянков – едни 40 милиона лева за социално слабите и пенсионерите, които според бившия премиер са „лош човешки материал“, за детските надбавки (не че те ще стимулират по-високата раждаемост) и т.н. Както стана ясно при дебатите, останалите пари ще отидат във фискалния резерв за погасяване на заеми и дългове, направени от всички предишни правителства. Е, емитирането на нов дълг от 1 милиард лева ще увеличи дефицита, но той няма да надхвърли прага от 3 на сто от от БВП – тази мантра на Брюксел и Берлин, която папагалски повтаряха Дянков и сие, а държави като Франция, Гърция, Испания и редица други членки на еврозоната безгрижно нарушават – в полза на бьоф Роганоф, желиран гъши дроб, сувлаки, каламараки, паеля с морски дарове и т.н. съвсем не постни ястия.
Ролята на опозицията в една демократична държава – и днешната, и предишните – не е да саботира на всяка цена действията на управляващите. Това е конституционно право на улицата, която скача срещу всеки акт на кабинета, включително срещу малката ситно нарязана шунка. Опозицията, която при дезертьорството на ГЕРБ от парламента, е водена от нейния президент, трябва да контролира изпълнението на приетите закони. Ако въпросната актуализация обаче потъне в нечии джобове, тогава има прокуратура, съд и дори затвор, може би, за пръв път за управляващи в тази държава.
А частичното вето на този президент, както на всички досега, просто ще бъде прегласувано наесен.