Розалия Банкова За всички страни от Югоизточна Европа последиците от финансовата криза, започнала в САЩ, досега са ограничени и нямат директен ефект върху банковите системи. Това заяви управителят на Българска народна банка Иван Искров след края на третата регулярна среща на централните банки в региона, на която присъстваха представители на Гърция, Румъния, Сърбия, Кипър, Македония, Босна и Херцеговина, Албания, Черна Гора и България. Групата е създадена преди година и половина на среща на деветте държави в Атина, след което се е провела и втора конференция в Солун. През 2009 г. домакин на събитието ще бъде Румъния. Според Искров портфейлите на банките от региона на Югоизточна Европа са чисти, но трябва да се внимава за индиректните ефекти като повишаване на цената на финансирането за банките и очакваното нарастване на лихвите по кредитите, както и забавяне на експорта на страните. По думите му в страните от региона няма банки, чиито портфейли съдържат сложните финансови инструменти, които създадоха проблемите в САЩ и някои страни от Европейския съюз. Искров подчерта, че трябва да се прави ясно разграничение между инвестиционните и търговските банки, както и че в ЮИЕ не функционират инвестиционни банки, а само търговски. Последните са доста по-консервативни. Печалбата на банките в България продължава да бъде висока и вече е над 30%, отбеляза още икономистът. „Имайки предвид този индиректен ефект, ние сме единодушни, че страните трябва да продължат фискалната дисциплина. Нарастването на доходите като цяло е позитивен фактор за региона, но трябва да се внимава то да бъде съобразено с производителността на труда. Разбира се, трябва да продължат и структурните реформи”, каза още Искров. Относно монетарната политика, която ще се поддържа в бъдеще, управителят на централната ни банка заяви, че намеренията са да се запази разумната политика, провеждана до момента, както и стабилното функциониране на банковите системи в региона. Подуправителят на Централната банка на Сърбия Мира Йович каза, че що се отнася до западната ни съседка, монетарната политика ще продължи да затвърждава рестриктивния си характер. „На последното заседание бе взето решение за запазване на сравнително високия за региона основен лихвен процент от 15,75 на сто”, добави тя. Управителят на Македонската централна банка Петър Гошев пък прогнозира, че през следващите години инфлационният натиск ще отслабне и няма да се налагат драстични рестриктивни мерки. Такова бе и становището на албанския му колега Ардиан Фуллани. Гърция гарантира всички депозити в страната Гърция гарантира напълно всички банкови вложения в страната, заяви гръцкият министър на финансите Георгиос Алогоскуфис, цитиран от AP. Той увери, че банковата система на страната е "напълно сигурна и надеждна" въпреки световната финансова криза. "Депозитите на гражданите във всички банки, които оперират в Гърция, са напълно гарантирани," каза Алогоскуфис. Според сегашното законодателство на страната правителството гарантира депозитите до 20 хил. евро и се обмисля увеличаването на тази сума на 30 хиляди евро.