Възникналата паника се отрази и върху лихвите и междубанковите разплащания. Стигна се дотам, че банките спряха да отдават заеми една на друга, което пък означава, че не отпускат кредити и на населението. Фед ще се опита да наруши този порочен кръг, като инжектира милиарди в световната финансова система. Проблемът не е само дългосрочен. Проблемът е и краткосрочен. Бизнесът има нужда от къси пари, с които да покрива текущите си разходи - заплати, покупки и др. Ако пари не се намерят, ще започне да страда и малкият, и средният бизнес, коментират анализатори. Вчера лихвеният процент по едномесечните кредити на междубанковия пазар в Европа – Euribor, удари рекордните 5,05% заради притеснения за възможни нови фалити в банковия сектор в САЩ и оттам и в Европа. Двумесечният Euribor също постави рекорд от 5,13 на сто. В Лондон лихвените проценти по тримесечните доларови заеми на паричния пазар достигнаха нива от 10%. Лихвата по двумесечните депозити пък се повиши до 5,13 на сто, което също се случва за пръв път в историята. "Паричните пазари са напълно изчезнали и никаква търговия не се наблюдава. Вече въобще няма никакъв пазар. Централните банки са единствените доставчици на кеш на пазара, никой друг не иска да кредитира", коментира пред Bloomberg Кристоф Рийгер от Dresdner Kleinwort. Вчера Европейската централна банка отпусна 15,5 млрд. евро на банковата система, Японската централна банка инжектира повече от 182 млрд. за последните две седмици – нещо, което не се е случвало от поне 6 години насам.