Европейският съюз (ЕС) изготвя мерки срещу държавите, които ограничават износа си на суровини, посредством въвеждането на експортни такси и мита. Комисарят по търговията Питър Манделсон заяви в доклад, че „европейската търговска политика ще стане по-нетърпима към търговските партньори, въвеждащи експортни такси и други ограничения при износа на ресурси“, предадоха световните агенции. Справедливият достъп на европейските производители до суровини, от които те отчайващо се нуждаят, ще се превърне в ключов приоритет в политиката на ЕС, заявиха от Еврокомисията. По данни на европейските власти в света действат най-малко 450 експортни ограничения, които възпрепятстват търговията с метали, химикали, дървен материал, текстил и др. Водещи по ограничения в износа на ключови суровини са развиващите се икономики на Китай, Индия, Русия, Украйна, Бразилия и Аржентина. Манделсон има намерение да оповести пакет от мерки, които са насочени срещу „суровинния национализъм“. Европейската комисия смята да вкара този дебат в рамките на Световната търговска организация (СТО). Заедно с това ще бъдат изградени и активни защитни механизми. Освен това Брюксел ще приеме правила за облагането с антидъмпингови мита, които да неутрализират денивелацията на пазара на суровини. Особено сериозен е проблемът с митническото облагане в Русия. Москва налага множество експортни такси, в това число на петрола и петролните продукти. Като главни производители и износители на зърно страни като Казахстан и Украйна въведоха блокиращи износа такси за пшеницата. Митата засегнаха и цените на минералните торове, които са причина за масовото поскъпване на храните. Усилено брани своите пазари и другата изгряваща суперсила – Индия. Оплаквания идват и от страна на САЩ, които внасят огромно количество енергоресурси. Още през 2007 г. Националният петролен съвет на Щатите обвини Русия в „суровинен национализъм“. Недоволството на американците обаче се корени и във факта, че руснаците са създали солидна цедка за фирмите, които искат да добиват нефт и газ в страната. Докладът уточнява, че „страни като Русия и Венецуела, които доброволно са приели чуждестранни инвеститори, сега се отнасят към тях изключително враждебно“. Манделсон допълва, че освен проявите на „суровинен национализъм“, някои страни използват богатството си на енергийни и други ресурси за политически натиск. Подобни са случаите с енергийната политика на Русия, Венецуела и Иран. В заключение се казва, че комбинацията между високи цени на суровините и национализъм по отношение на търгуването му рушат бизнес етиката в световен мащаб. Петролът поевтинява, държи се около $100 за барел Цените на черното злато се понижиха поради опасенията, че световният растеж може да се забави. Тази ситуация ще се отрази на търсенето на петрол, предадоха световните агенции. Цената на американския лек суров петрол вчера поевтиня с 3,28 долара до 103,61 долара за барел. Европейският сорт Брент се понижи с 3,22 долара и достигна 100,32 долара за барел. Като допълнителна причина бе посочена и засилващата се позиция на американския долар. „Мисля, че мерките на американския Конгрес по отношение на банковата система могат да се отразят негативно на търсенето“,казва Марк Перван от Australia & New Zealand Bank. Аналитиците се надяват, че цените ще бъдат леко побутнати от възстановяването на петролния добив в Мексиканския залив.