Финансовите министри на Кипър и Русия продължат и в четвъртък да търсят начини за подпомагане на островната държава, заплашена от банкрут, съобщи Ройтерс. Михалис Сарис, който е в Москва от сряда, преговаря за намаляване на лихвата и 5-годишно удължаване на срока за погасяване на заема за страната от 2.5 млрд. евро, изтичащ през 2016-а година. Кипърският министър потвърди, че сред обсъжданите въпроси е сътрудничеството с Русия в банковата сфера и в добива на природен газ в акваторията на Кипър.

Последният вариант за излизане от кризата ще зависи от думата на Москва, която се очаква с напрежение. На „масата“ при преговорите в Москва са сложени освен условията по взетия през 2011 г. заем от Русия, също така банките и енертетиката, и специално природния газ край Кипър. С мерките, които ще бъдат одобрени, правителството трябва да осигури общо 5.8 млрд. евро, за да вземе заем от 10 млрд. евро, съгласно искането на Еврогрупата. В очакване на решението кипърските банки остават затворени до вторник.

Европейската централна банка междувременно даде на кипърските лидери още три дни за решение на финансовата криза в страната.

Крайният срок, който беше поставен за вземане на решение от кипърските власти по казуса с „подстригването“ на депозитите е 21 март. „Маратонът“ от консултации продължава и днес, изпълнен и с „нотки“ на драматизъм. Алтернативен план „Б” се обсъжда на започналото на 21 март сутринта заседание с президента Никос Анастасиадис, правителството, лидерите на политическите партии, ръководството на Централната банка на Кипър. Новият план включва 4 сценария. В тях в различна форма и степен участва руска помощ, използване на средства от социалните и взаимо-спомагателните фондове, „подстригване” на банковите депозити, но в по-малък размер от отхвърления вече, продажба или закриване на банки. Новата формула включва още и издаване на облигации обезпечени с приходите от природен газ, които ще влизат в специален инвестиционен фонд. С облигациите ще бъдат обезщетени притежателите на сметки в социалните фондове.

Освен това би трябвало същия ден (четвърък) да бъдат одобрени два законопроекта за преструктуриране на банковия сектор. Те предвиждат създаването на две нови банки – „добра” и “лоша”, отделяне на гарантираните влогове и „добрите“ активи на банките от незастраховани депозити и необслужвани кредити, ликвидация на “лошите” банки, като се очаква поне една банка да бъде закрита.

Междувременно депутатът от управляващата партия на Кипър "Демократичен сбор" Мариос Мавридес коментира през БНР, че островът може да върне паричната си единица "кипърска лира" още следващата седмица. „Много вероятно е да се върнем към кипърската лира, ако не успеем да открием пари. Все пак ние трябва да отворим банките си и да изплатим влоговете до 100 000 евро на вложителите. Така е по закон и сме длъжни да го направим в мига, в който те го поискат. Преминаването към кипърската лира може да стане още през следващата седмица. Зависи колко време ще е необходимо за отпечатването на банкнотите.“