Барак Обама положи усилия да поеме отново инициативата в кандидатпрезидентската надпревара, в момент когато финансовата криза на Уолстрийт заплашва да възпре започналия наскоро подем на Джон Маккейн, пише „Файненшъл таймс“. Банковият крах отново върна икономиката в центъра на предизборната кампания, като предостави на Обама възможността да възстанови рейтинга си след две седмици на спад в допитванията на общественото мнение и на нарастващи нападки от страна на републиканците. Обама твърди, че финансовата криза е окончателната присъда за провалилата се икономическа политика на президента Джордж Буш. Джон Маккейн пък обвинява тази политика, че е насърчила тенденцията "печелившият получава всичко, там където всичко е позволено", а после нищо не прави, когато системата рухне. Заел отново отбранителна позиция, Маккейн прекара по-голямата част от вторника да поправя щетите, нанесени от твърденията му предния ден, че американската икономика е "фундаментално силна", дори когато някои от най-големите американски финансови институции водят битка за оцеляване. Последните месеци на Джордж Буш в неговия президентски офис в Белия дом са затъмнени от надвисналия облак на глобалния финансов колапс, коментира и агенция Франс прес. Той трябва да опразни офиса си на 20 януари. Години наред Буш описваше икономиката на САЩ като голям успех. Във вторник Буш е дискутирал кризата с водещите си икономически съветници, включително с финансовия министър Хенри Полсън на заседание в Белия дом. Глобалният срив на акции сега напомня счупването на пазара през 1929 г., предвещало Голямата депресия. Буш е поел ангажимент да „минимизира въздействието" от колапса на фирмите на Уолстрийт върху реалната икономика. Агенцията цитира думите му: „В кратък период корекциите на финансовите пазари могат да са болезнени. В дългосрочен период аз съм убеден, че нашите капиталови пазари са гъвкави и устойчиви и могат да се справят с тези корекции". Буш би си избрал да бъде наследен от Джон Маккейн, неговия колега от Републиканската партия, в тандем с губернатора на Аляска Сара Пейлин. Желаните наследници обаче обвиниха официален Вашингтон, че е „заспал на волана" в момента, в който кризата набира пара. Маккейн каза, че продължава да е против "прекомерната и ненужна правителствена регулация". Той обаче обеща реформи на разнородната съвкупност от агенции, които упражняват надзор над Уолстрийт. Сенаторът от Аризона обеща да създаде двупартиен орган, подобен на комисията, разследваща атентатите от 11 септември 2001 г. Този орган ще разследва какво не беше наред в банковия сектор и как трябва да бъде решен проблемът. Обама се присмя на това предложение, което нарече "най-стария вашингтонски номер". "Това не е 11 септември. Сега ние знаем как се озовахме в тази бъркотия. Това, от което се нуждаем сега, е лидер, който да ни извади от нея. Аз ще бъда този лидер. Джон Маккейн няма да може да се справи", заяви Обама. Джордж Сорос: Все още се приближаваме към бурята Американският финансист Джордж Сорос заяви в интервю пред Би Би Си, че сегашната криза на финансовите пазари далеч не е приключила и може да се отрази най-силно на икономиката на Великобритания. "Опасявам се, че не сме излезли от финансовата вихрушка и в известен смисъл все още се приближаваме към бурята, вместо да се отдалечаваме от нея", изтъкна Сорос. Според финансиста начинът, по който американският министър на финансите Хенри Полсън действа срещу кризата, "напомня много за действията на банковите ръководители и шефовете на централни банки през 30-тe години". Няма опасност за нашите банки Няма риск за българските банки и последствията от световната финансова криза ще бъдат само косвени, заявиха по бТВ бившият финансов министър Милен Велчев и бившият зам.-министър на финансите и член на ВС на БСП Георги Кадиев. Според Кадиев финансовите инструменти, които са предизвикали кризата, са сравнително непознати у нас и затова последствията ще са свързани само с това, че ще се вдигнат лихвите. "Основният проблем не е само в това, че банките са дали особено големи ипотечни заеми на хора, които не могат да ги обслужват. Проблемът е, че ипотечните заеми са опаковани в огромни портфейли, които са продадени на инвеститори и кризата се пренася и върху тези продукти, а търсенето им драстично намалява", обясни Велчев. Според него не може да се прогнозира в какъв етап е кризата и накъде ще се развие тя. Край на лесните кредити Разместването на пластовете на финансовите пазари по една верига се отразява на българския банкер. За България скорошният ефект ще бъде не толкова рязко покачване на лихвените нива, а в затруднения с лесното отпускане на кредит. Това каза по „Дарик“ Александър Божков, съпредседател на Центъра за икономическо развитие. Покачването на лихвените нива означава покачване и на лихвените нива по депозитите, а банките не са готови за такива резки движения, каза Божков и допълни: "Централната банка упражнява много строг контрол върху всякаква банкова политика. Покрай валутния борд имаме изключително силна централна банка по отношение на банковия надзор, така че те не могат да си правят каквото искат."