Георги Ганев е роден на 16 ноември 1967 г. Завършил е 114-а Английска езикова гимназия в София. Следва в юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, а в периода 1990-1992 е асистент-преподавател в Graceland College, Lamoni, в Айова. До 1997 г. - асистент-преподавател на курсовете "Принципи на макроикономиката", "Икономика на околната среда" и "Сравнителен икономически анализ" в Washington University, St. Louis в Мисури. Бил е експерт към Комисията по икономическа политика на Народното събрание. Преподавател в стопанския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Член-основател и член на Управителния съвет на Българска макроикономическа асоциация. - Господин Ганев, след поредицата банкрути на финансови институции, включително този на Lehman Brothers, финансовите пазари из целия свят се разклатиха. Как смятате, че подобни събития ще се отразят на финансовата система на ЕС? - В краткосрочен план доста зле, защото тези събития ще доведат до нова неяснота за това кои от рисковете, натрупани в глобалната финансова система през няколкото години на монетарни ексцесии и свърхоптимизъм, тепърва ще се оказват неудържими. Вероятно ни чака нов рунд на преразглеждане на балансите от страна на големи световни банки и други финансови посредници, включително европейски, при което тяхната предпазливост и съответното затягане на кредита ще продължат. - Най-сериозно ипотечната криза се усети във Великобритания и Испания. Какви бяха причините за това и кои ще бъдат следващите „жертви“? - Колкото до ипотечните проблеми, те са тясно свързани не само с финансовите системи, но и със сектора на недвижимостите и строителството. Но основната причина си остава съчетанието от неудържимо набъбнали цени на недвижимостите и поети твърде големи рискове в тези две страни. Жертви ще има Що се отнася до следващите жертви, такива ще има само ако кризата се разпростре извън сектора на нискокачествените ипотечни кредити. За съжаление събитията от последната седмица увеличават подобна вероятност. Но тогава едва ли ще има отделни жертви – при криза на първокачествения дълг всички страни, свързани със световната финансова система по какъвто и да е начин, ще страдат. - Освен активните фондови пазари цената на петрола също е изключително динамична – достигна минималните си стойности за последните 7 месеца. Подобно на рекордните високи цени на черното злато, как ще повлияе понижението? - Не съм голям специалист по пазара на петрол. Изхождам от стария икономически труизъм, че цената се определя от търсенето и предлагането и от очакванията за тези две неща за по-близкото и по-далечното бъдеще. След няколкото години на непрестанно поскъпване на петрола предлагането очевидно реагира, а пък световната криза не се отразява добре на търсенето – оттам и падането на цената. В тази ситуация понижението в цената на петрола ще омекотява последиците от кризата в реалната икономика. - Смятате ли, че има опасност сривът на Wall street да повлияе и на българския пазар, като се има предвид спадът на SOFIX от вчера? - Говорим не за опасност, а за пълна сигурност – такова влияние е неминуемо. Българската финансова система е вече силно интегрирана в глобалните пазари и има висока чувствителност към случващото се там. Сериозните опасности са от външен характер - Кои са основните икономически показатели, които могат да засегнат финансовата система у нас и каква е оценката ви за нея като цяло? Какво е мнението ви по повод въвеждането на плоския данък? - Към момента не съществуват значими вътрешни рискове за финансовата система – всички сериозни опасности са от външен характер. Единствената по-сериозна вътрешна опасност, която не е особено висока в този момент, е продължаващата кредитна експанзия, и то само при условие че банките поемат неразумни рискове. Засега подобно нещо не се наблюдава. По въпроса за плоския данък аз съм стар негов застъпник и привърженик и постъпващите към момента данни по данъчни постъпления, ръст на доходите и стопанска активност не ми дават никакви основания да променям тази си позиция. - В последно време много се говори за спрените средства по еврофондовете. Как България ще може да навакса с усвояването на тези средства? - Допреди година бях доста голям скептик относно способността на еврофондовете да са особено полезни за България. Днес съм голям фен не толкова на самите фондове, колкото на възможността те да бъдат спирани, защото това спиране причинява сериозен, дълбинен граждански скандал у нас, който се надявам накрая да се окаже доста здравословен. А иначе важният въпрос не е как ще усвояваме някакви дадени ни даром пари, а как изначално българската държава харчи парите на данъкоплатците – и българските, и европейските. - Да очакваме ли още финансови обрати с оглед синхронизирането на българското законодателство с това на ЕС? Какви са вашите препоръки? - Мисля, че хармонизацията на това законодателство у нас с европейското право в областта на финансовата система е в много напреднала фаза, посоката е ясна и не могат да се очакват обрати. А иначе стандартната препоръка е всякакви промени да стават след съответни добре проведени процедури на консултации с хора от сектора и съответна внимателна подготовка. - Сериозни спорове предизвикаха в обществото как да се харчат парите от излишъка в бюджета. Мислите ли, че инвестициите в Сребърния фонд са удачно решение? - Решението със Сребърния фонд е многократно по-добро от това парите да се изхарчат в огромни количества за неясни проекти, осъществени от неясни фирми, избрани по неясни критерии от сенчести бюрократи в нощни часове. Единственото съперничещо на това решение е може би тези пари просто да не бъдат взимани от данъкоплатците, като им бъдат върнати по някакъв начин. - Премиерът Станишев прогнозира инфлацията за 2008 г. да е под 10 %, като по последни данни на НСИ от началото на годината до август е 13,8%. Съгласен ли сте с подобно становище и каква е вашата прогноза? - Зависи кой за какво говори. Станишев вероятно има предвид годишната инфлация за 2008, т.е. съотношението ценово равнище през декември 2008-а спрямо декември 2007-а. Нищо чудно тя да се окаже под 10 %. Цифрата 13,8 %, която излезе от прессъобщението на НСИ за индекса на потребителските цени за август, се отнася не до инфлацията от началото на годината до август (тя е 6,3 %), а до съотношението средно ценово равнище в периода януари-август 2008 г. спрямо средното ценово равнище за периода януари-август 2007-а. Инфлацията ще бъде над 10% Ако се говори за очакването за този показател за 2008 г. (средното ценово равнище през цялата 2008-а спрямо средното за цялата 2007-а, или т. нар. средногодишна инфлация), почти сигурно е, че той ще бъде над 10 %. Но в крайна сметка това са академични спорове. Дали инфлацията ще е малко под или малко над 10 %, няма голямо значение. От гледна точка на домакинствата е важно цените да нарастват по-бавно от доходите, което се случва макар и бавно. От гледна точка на икономическата политика важното е избраният паричен режим да бъде устойчив, да се ползва с доверието на гражданите и да не пречи на развитието и конкурентоспособността на бизнес сектора – което за момента също е факт по отношение на режима на паричен съвет. Интервюто взе Диана Йосифова