Храните отдавна се приемат като потребителската стока, която притежава огромен потенциал, способен да причини икономически вреди. Около тях до голяма степен се въртят и редица геополитически игри. Сами по себе си обаче храните се откроиха на преден план като сериозен проблем през тази година. От 2007 г. насам размирици и протести заради цените на хранителните продукти избухнаха в 30 страни. Примерът на Хаити бе последван в много други държави и световното социално равновесие бе застрашено от вълна на протести, свързани с нарастващата инфлация. Започнаха размирици срещу поскъпването на “бедняшкия хляб” в Египет. Правителството на Малайзия бе разклатено поради същите причини. Стремителното поскъпване на храните и горивата в ЮАР даде искра на ксенофобска агресия през пролетта, при която загинаха десетки нелегални имигранти. Част от чужденците бяха въдворени в лагери и по-късно екстрадирани. Дори в САЩ някои компании за продажба на едро, като Costco, за неудовлетворение на търговците поставиха таван на количеството ориз, което имат право да закупят. Възможно е поскъпването, което ще има най-големи последствия през 2008 г., да е това на храните, а не на петрола, твърдят анализатори. Високите цени на продоволствията, подобно на покачването на черното злато, са следствие от повишеното търсене сред нарастващото население на развиващите се в икономическо отношение държави. Проблемите с предлагането също допринесоха за неотдавнашното рязко поскъпване, а изхранването се превърна в източник на международно напрежение. Ръстът на световния пазар на продоволствените стоки означава повече храна за милиарди човешки същества. Той обаче доведе и до по-голяма концентрация на предлагането. През 2006 г. петте страни, които са най-големите производителки на петрол, доставяха 43% от суровината. За сравнение делът на петте най-големи производителя при царевицата е 77%, 73% при ориза и по 66% при говеждото месо и пшеницата. В резултат на тази концентрация проблемите с доставките само от едно място могат да разлюлеят целия световен пазар. Смущения при снабдяването са неизбежни. Миналата година например сушата в Австралия, която е сред големите износители на пшеница, допринесе за поскъпването на тази зърнена култура с близо 100%. Ето защо мнозина от експертите и анализаторите на сектора съветват пазарът на храни да се диферсифицира. Роля за снабдяването с храни имат и редица политически решения. Например в отговор на високите цени на пшеницата Индия, която по онова време бе втора по износ на ориз в света, реши да заложи именно на ориза, а не на зърното в държавната си програма за храните и наложи забрана на по-голямата част от експорта на ориз. Заради опасения от недостига му на вътрешните си пазари Виетнам и Египет бързо последваха примера. В резултат на тези решения цените на ориза на световния пазар се повишиха от 333 долара за тон през 2006 г. до 963 долара за тон през май 2008 година. Силно негативно въздействие има и издаването на политически популярните укази в областта на биогоривата в много от страните, които са сред най-големите земеделски производители. Американското законодателство изисква делът на етанола в състава на автомобилното гориво да бъде най-малко 5% (до 2022 г. той ще се повиши до 22%). В резултат 30% от царевицата, ожъната миналата година в САЩ, е отишла именно за производството на биогорива. Американските власти твърдят, че на търсенето на екогоривата се падат едва 3% от поскъпването на храните през изминалата година. Публикуван неотдавна доклад на Световната банка (СБ) обаче изчисли този дял на 75%, отчитайки произтичащите икономически промени, като измененията в предназначението на земята. Високите цени удрят най-силно бедните и зависими от вноса държави. Поскъпването през последните три години заплашва да обрече на бедност приблизително 100 милиона души и да заличи постигнатото през седемте години на напредък, уточняват от СБ. Очаква се цените да се отдръпнат от рекордните равнища, които под влияние на паниката достигнаха по-рано тази година. Благоприятно в тази насока въздействат новините за добри земеделски реколти по цялата планета. Според много експерти обаче цените ще останат на далеч по-високи равнища в сравнение с предишните няколко десетилетия. Прогнозите са, че увеличаването на производителността в земеделието няма да издържи на темпото, с което нараства търсенето. Малко вероятна остава перспективата инвестициите в научни изследвания в сектора да доведат през близкото десетилетие повече постижения, които биха могли да се внедрени в масовото производство. "Това е нова ера в определянето на цените на храните", отбелязва генералният директор на Института за международни изследвания на политиката по прехраната Йоахим фон Брау. Непостоянството, с което се характеризира тази нова ера, и това, че световният пазар разчита на няколко ключови държави, засилват опасенията на много страни, които внасят храни. Неотдавна Филипините оповестиха план за самозадоволяване на нуждите си от ориз. А петролните монархии от района на Персийския залив, които знаят "това и онова" за нарушаването на доставките, започнаха да купуват земя в Судан и други държави. Те възнамеряват да създадат "суверенни ферми", за да смекчат ударите от сътресенията на световния пазар и капризите на онези страни, които го движат. По чуждия печат