Мая Цветкова

ВИЗИТКА

Петър Андронов е мениджър на КВС Груп за България и главен изпълнителен директор на СИБАНК. От 2002 г. до май 2007 г. е главен директор на управление „Банков надзор” в БНБ. Завършил е Университет за национално и световно стопанство-София, специалност „Финанси”, профил „Банково дело”. От 1995 г. е преподавател в УНСС, катедра „Финанси”, във ВУЗФ и в НБУ/МБИ, дисциплини „Основи на финансите” и „Банково регулиране”. От 2003 г. е гост-лектор на МВФ.


-Г-н Андронов, какви са прогнозите Ви за посоката на лихвите по депозити през следващите месеци?

Вече 4 години наблюдаваме фундаментален структурен процес - повишена спестовност на гражданите за сметка на занижено потребление. Това цифрово се изразява във вече станалия обичаен двуцифрен годишен растеж на депозитите – с около 10-14%. Именно затова прогнозите ми в началото на годината бяха, че лихвите по депозити ще продължат да вървят надолу, и процесите през първото полугодие потвърдиха това. Но през последните месеци наблюдаваме нещо, което първоначално малко ме озадачи. Стойностите на лихвите по влогове показаха съвсем леки корекции надолу или се задържаха на едно ниво. Това означава, че цената на привлечения ресурс на банките не намалява или поне не се коригира надолу в степента, в която очаквахме преди.

Анализите показват, че задържането на лихвите по депозити се дължи на факта, че голяма част от гражданите променят сроковете на влоговете си от краткосрочни – които обикновено са с по-нисък лихвен процент, на такива с по-дълги падежи. Например ако преди години “струпването“ на депозити беше в едномесечния и тримесечния диапазон, сега постепенно се преминава към по-дълъг период и към депозити от евро и долари в лева – където лихвите също са по-високи. Така гражданите търсят решение на намаляващата доходност по своите влогове, премествайки ги от евро и долари в лева и то за по-дълъг период на падежа. По този начин статистически се забавя процесът на общото средно намаление на доходността от депозити в банките.

-А при потребителските и ипотечните кредити как стои въпросът с обема и лихвите им?

-Процесът на растеж на общия кредитен портфейл не включва потребителските и ипотечните кредити. Виждаме че през последните месеци общият размер на потребителските заеми у нас има дори лек спад спрямо миналата година, а ипотечните кредити отбелязват минимален ръст.

Единствено фирмените кредити отчитат известен ръст – около 4-5% на годишна база.

А след като депозитите нарастват много по-бързо от кредитите, значи банките имат много свободен ресурс. Парите са стока, макар и със своите специфични особености, и нейната цена се определя от търсенето и предлагането на пазара. В момента предлагането у нас е в пъти по-голямо от търсенето, и това би трябвало да свали цената на парите, т.е. да понижи лихвите по кредити. Разбира се, търсенето и предлагането не са единствените фактори за равновесната цена.

-Какво ще кажете за нивото на лихвите по кредити за бизнеса?

-Както казах, фактор за намаляване на лихвите по кредити са лихвите по депозити, които обаче падат по-бавно от очакваното и съответно не позволяват и бързо намаление на лихвите по кредити. Но факторът, който влияе в посока намаление на лихвите по депозити е желанието на банките да реализират повече и по-голям обем кредити - все пак това е основният им начин да реализират доходи.

Ще отбележа, че голямата конкуренция между банките напоследък натиска силно лихвите по кредити за фирми. Затова вече някои банки отпускат кредити за нов бизнеса с лихви, по-ниски от тези през 2007 г. за фирми от почти всички сектори на икономиката. Бих казал, че за добри бизнес-клиенти вече не са изключение лихви по заеми от 3-4%, предимно за големи кредити. Разбира се, заеми с ниски лихви се отпускат на солидни компании със стабилен бизнес и устойчиви парични потоци.

Това, което спира намалението на лихвите за бизнеса да не е масово, е задържането на лихвите по депозити и нивото като цяло на така наречените „лоши кредити“ (с просрочие над 90 дни). Налага се всяка банка да си оставя някакъв марж нагоре в лихвите по кредити, за да може да компенсира невръщане на определен процент от отпуснатите кредити.

Бих обобщил, че в дългосрочен план предвижданията ми са да намаляват лихвите по кредити не само за бизнеса, но и за гражданите, защото, както казах, конкуренцията между банките е голяма, а търсенето на заеми е оскъдно.

-Но някои фирми, предимно малки, се оплакват, че трудно получават кредитиране от банки...

-Да, има и фирми, на които се отказва отпускане на заем. Обикновено те са със сериозни финансови затруднения или без „история“, т.е. не са доказали, че са жизнеспособни. Ще добавя, че икономическата криза научи банките в Европа и у нас да са по-предпазливи. Затова вече не може със същата лекота, както преди години, банка да отпусне заем на наскоро създадена фирма или такава, която вече работи на загуба. Банките вече не могат да си позволят лукса да приемат като обезпечение по бизнес-заеми само някаква сграда или хале, които не носят доход. Търсещите кредит фирми трябва да имат солидни проекти и ясни парични потоци, т.е. добро минало, показващо, че кредитополучателят ще се справи добре в своята област и няма да допусне груби грешки поради липса на опит. Освен това фирмата-кредитополучател трябва да има известен дял собствено финансиране на проекта си. Компаниите, отговарящи на посочените условия получават заеми лесно.

-Как ще коментирате сравнително високия дял на лошите и преструктурирани кредити като цяло, който е около една четвърт от всички заеми по данни на БНБ? При това „приносът“ на бизнеса се увеличава спрямо този на гражданите.

-Да, при заемите за граждани има известно намаление на лошите и преструктурирани кредити, за разлика от фирмените, защото първите са по-малки и процесът на принудително събиране се развива по-бързо, т.е. този портфейл се „почиства“ за по-кратко време. При потребителските кредити проверяваме има ли някакво имущество и доходи, реализираме каквото е възможно, а то не е никак много, провизираме кредита и след време го отписваме от балансите си.

Обичайна практика е и продажбата на провизирани потребителски кредити на компании, занимаващи се с изкупуването им. Заложените жилища при отпускане на ипотечни кредити също се продават относително по-лесно. Така портфейлите на банките се „изчистват“ донякъде от просрочени заеми на граждани.

При просрочените фирмени кредити обаче въпросът е далеч по-сложен. Ще започна с това, че през първите години на кризата много фирми получиха шанс да преструктурират заемите си. Някои успяха, но други не – и след два-три пъти предоговаряне, техните заеми се трупат в категорията „лоши кредити”. Затова този портфейл се „прочиства” по-бавно. При него обезпеченията са по-сложни. Те не са само сгради, а и машини, стоки и др., което изисква не малко време. Много често фирмите длъжници прибягват и до непочтени съдебни способи и саботират години наред процеса на осребряване на обезпеченията.

Но има и един математически ефект, който би намалил дела на лошите кредити и това е по-високият ръст на отпуснатите нови кредити. Не говорим за нивата от преди няколко години от около 70% , а за ръст от 10-15% годишно – докато сега е само 4-5%. Тогава дори лошите кредити да не намаляват в абсолютна стойност, то делът им в общия обем на кредитите ще падне ако те нарастват с по-малко от 10%. Очакванията са в близката година двата показателя да се приближават, т.е. да има забавяне на увеличението на лошите кредити като размер и същевременно нарастване на новите кредити. А това би довело след половин–една година до обръщане на тенденцията, или намаление на дела на лошите кредити.

-Предвид икономическата криза, има ли сектори на икономиката, които са предпочитани за кредитиране от банките и такива, към които се гледа с повишено внимание при отпускане на заеми?

-Не мога да откроя сектор, който е толериран при отпускане на заеми. С повишено внимание при отпускане на заеми се гледа на сектора на недвижимите имоти, но извън ипотечното кредитиране. Основната причина е, че той не генерира доходи. Впрочем, преди няколко години именно при недвижимите имоти имаше прекомерно кредитиране, така че сега се прави корекция. Загуби атрактивност и финансиране изграждането на фотоволтаични и вятърни паркове, поради непредсказуемостта на нормативната уредба и съответно неяснотата за срока на изкупуване на съоръженията.

От друга страна сектори като селското стопанство, леката индустрия, производства за износ и проекти одобрени по европейските програми получават необходимото внимание от банките. Проявяваме интерес и към финансиране на сравнително малки фирми, които са подизпълнители на големи компании.

-Някои банки обявиха, че правят есенни промоции на ипотечни заеми. СИБАНК прави ли такива?

-От началото на септември при нас вървят много изгодни за гражданите промоции на ипотечни кредити, които ще са в сила до края на годината. Те предвиждат отпускане на заем без първоначална такса, а при определени обстоятелства лихвата може да падне доста под обичайните пазарни стойности. Има и други интересни преференции в ипотечната ни оферта, които ще харесат на клиентите.

-Г-н Андронов, според Вас необходими ли са промени в законодателството, касаещи работата на банките и в каква насока?

-Има такава необходимост, която всъщност не е новост – да се направят промени в клаузите на Търговския закон, касаещи уреждането на несъстоятелността и принудителното събиране на вземанията. По сегашните правила длъжниците могат да вършат големи злоупотреби и да избегнат връщането на взети заеми. Би трябвало да се уредят по-добре и въпроси по несъстоятелността, свързани с произволното разширяване на списъка на кредиторите, отпадане на обезпечения и др. Което впрочем също бави процеса на „изчистване” на лошите фирмени кредити и създава големи проблеми на банките.

За да се чувства удобно банковият капитал и бизнеса като цяло, трябва да има устойчива данъчна, фискална и регулаторна среда. Ако тези въпроси се решат или поне започнат да се решават постепенно, то пред банките няма да има препятствия за бъдат един безупречен посредник, другото зависи от конкуренцията. Ще добавя, че корупцията и недоброто функциониране на съдебната система пречат не само на банките, но и на всеки друг инвеститор.

-Вижда ли се краят на икономическата криза у нас?

-Кризата е глобална и едва ли би могла у нас да свърши, а в - Европа не. Например сега можем да имаме притеснения за част от българските износители заради лошата икономическа конюнктура в ЕС, както и поради очакваното забавяне на растежа на турската икономика и на досега бързо развиващите се пазари от Далечния Изток. Кога ще свърши кризата е един от най-сложните и трудни въпроси. Хубавата новина е, че България в сегашното си състояние – като икономика и макроикономически параметри - има отлични предпоставки в момента, в който кризата в ЕС се превърне в наченки на растеж, да расте доста по-бързо от съседните ни и от много други държави. Имам предвид, че при равни външни условия България е в кондиция да се развива по-бързо от други държави. За съжаление влиянието ни върху външните условия е малко, така че можем само да се надяваме да се взимат правилни и навременни решения на европейско ниво.