Американският президент Джордж Буш отново призова Конгреса да отмени забраната за добив на петрол в континенталния шелф на страната. По този начин той даде подкрепа за енергийната стратегия на Джон Маккейн – кандидат за президент от Републиканската партия. В традиционното радиообръщение държавният глава на САЩ заяви, че процедурата може да бъде осъществена, без да се нарушава екологичния баланс на американското крайбрежие, съобщи вчера Асошиейтед прес. Според действащото американско законодателство нови кладенци могат да се пробиват единствено във федералните води на Мексиканския залив и Аляска, само ако петролните залежи не се намират на територията на природни паркове. „Зелените зони“ включват 80% от наличните енергийни ресурси в континенталния шелф на страната. През юни Буш обяви пред Конгреса, че ако мораториумът за добив падне, САЩ ще може да увеличи потенциалните си запаси от нефт до 18 млрд. барела. Забраната за добив на петрол и газ в континенталния шелф на САЩ е подписана от Джорд Буш-старши през 1990 г. Демократите, които са мнозинство в Конгреса, яростно се противопоставят на тази идея, въпреки че последното изявление на Нанси Пелоси, председател на Камарата на представителите, показва смекчаване на позициите. Те получават подкрепата и одобрението на екологичните организации в САЩ, но анализатори смятат, че скоро съпротивата им ще отслабне. Според социологически данни сред американците проблемът с поскъпването на горивата е много по-актуален от този за опазването на околнaта среда. Иран търси варианти да увеличи добива, Венецуела обеща $950 млн. инвестиции Иран може да се съгласи на бартер - петрол срещу инвестиции, за да разработи петролните си находища в Каспийско море. Съобщението бе направено от Ганими Фард – заместник-директор на Националната иранска петролна компания (NIOC). Според иранския вестник “Сармайех” Фард изтъкнал, че ако парламентът и иранските ръководители са съгласни, проектите в Каспийско море, които струват много скъпо, биха могли да се осъществят под форма на договори за подялба на производството. Същевременно станаха ясни новите инвестиционни планове на Венецуела в петролния сектор, след като президентът Уго Чавес заяви, че Каракас ще вложи допълнителни $950 млн. в разработване на нови нефтодобивни мощности. Изявлението бе направено при откриването на нов завод за полиетилен. Производството му във Венецуела е нараснало до 160 000 метрични тона годишно. Преди 10 години страната е произвеждала 100 000 метрични тона на година. Петролът се кротна на 115 долара Цената на петрола на световните пазари се успокои вчера около 115 долара за барел. На Нюйоркската стокова борса американският лек суров петрол се търгуваше за 115,55 долара за барел, което е увеличение с 0,96 долара за барел. Европейският сорт Брент от Северно море увеличи стойността си с $1,18 до $115,10 за барел. Умереното поскъпване се обяснява с положителните новини за възобновяването на доставките по нефтопровода Баку-Тбилиси-Джейхан, за което официално съобщиха от “Бритиш петролиъм”. Затишието на руско-грузинския конфликт доведе до понижение от 6 долара за барел в края на миналата седмица.