Красимир Давчев е роден през 1953 г. в Пловдив. Завършва английската гимназия в града, а висшето си образование по МИО и докторантура по икономика в Икономическия институт в Прага. Специализации: по организирани пазари в Лондон (1992 г.) и маркетинг в Атина (1998 г.). Дългогодишен член на УС и контрольор на Търговско-промишлена камара – Пловдив. Член-учредител на Ротари клуб Пловдив-Пълдин. Основател на Пловдивската стокова борса (1991 г.) и един от нейните изпълнителни директори до момента. Съпредседател на Федерацията на лицензираните стокови борси в страната. Бил е общински съветник в Пловдив. - Г-н Давчев, смятате ли, че скоро ще бъде постигнато пазарно равновесие при търговията с пшеница и ечемик? - Тъй като пазарното равновесие е функция на високо организираните пазари, то отговорът е положителен, когато те се използват за пазарна реализация на продукцията. Това е световната практика. За разлика от другите пазари единствено на стоковите борси търсенето и предлагането са равнопоставени. Затова само на този пазар можем да говорим за пазарно равновесие. От тази гледна точка отговорът е – пазарно равновесие при търговията не само с пшеницата и ечемика, но и с всички борсови стоки може да се постигне, когато търговците и производителите масово използват предимствата на борсовата търговия като място, на което продавачите и купувачите в условия на конкуренция постигат ценово споразумение, което удовлетворява икономическите интереси и на двете страни по сделката. Може да се твърди, че при борсовите сделки изгодата не всякога е равна, но винаги е взаимна. - Може ли да приемем, че когато Държавният резерв започне да купува, е достигната най-балансираната цена между търговците и производителите? - Категорично не! Държавният резерв е един от възложителите на обществени поръчки. В този смисъл водещо при покупката на стоки е постигането на най-изгодна (разбирайте най-ниска) цена при равни други условия, т.е. самата законова уредба за този вид поръчки изключва резерва като балансьор, който да защитава интересите на този или на онзи. С участието си на пазара той просто попълва запасите си от зърно при изгодни за него цени. Пазарният му дял не надхвърля 2-3%, т.е. не може да окаже съществено влияние върху зърнения пазар. Това, за което всъщност би следвало да става дума, се нарича Интервенционна агенция. По закон тя трябва да е към ДФ „Земеделие”. В момента тя все още не действа, но тече процедура по одобряване на публични складове и зърнохранилища за съхранение на интервенционите продукти. Интервенцията предполага изкупуване на определени земеделски продукти от т.нар. интервенционни агенции на държавите - членки на ЕС, по фиксирани цени. По този начин се изтегля част от продукцията на пазара и това води до повишаване на цените на земеделските култури. Договореностите на България с ЕС включват като обект на интервенция: пшеницата, ечемика, царевицата, соргото и арпата в периода 1 ноември – 31 май. Интервенционната цена обаче е фиксирана на ниво 101,31 евро и е еднаква за всички зърнени продукти, които пък стават собственост на ЕС. Изводът е, че дори в момента в страната да действаше интервенционната агенция, тя не би могла да удовлетвори високите сегашни ценови искания на производителите на пшеница поради ниската интервенционна цена. При тази обстановка отново се налага заключението, че единственият балансьор на зърнения пазар остават стоковите борси. Обстоятелството, че борсовият механизъм се избягва от играчите поради неговата прозрачност обективно обрича този пазар на пазарно неравновесие. - Стоковите борси у нас се развиват доста по-бавно от фондовата. Какви са очакванията за бъдещето им в България? - Състоянието на стоковите и фондовите борси като висши форми на организираните пазари са отражение на степента на развитие на дадената икономика и на взаимоотношенията в нея. Процесите на приватизация в страната и необходимостта от натрупване на капитал, както и държавната подкрепа дадоха добър тласък на фондовия пазар. Преструктурирането на индустриалното производство и особено ликвидационните процеси в земеделието намалиха обема на обращението на стоките срещу пари. Въпреки добрите темпове на развитие на БВП през последните години нека не забравяме, че той все още не достига нивото от 1989 г. Процесът на съграждане на борсовата търговия в България беше дълъг, но и противоречив. В условията на рецесия в икономиката, спад в производството и стагнация на пазара от 1991 г. започнаха спонтанно да възникват нерегламентирано различни типове пазари - стокови, фондови и дори валутен. Институционален ред бе сложен след приемане на Закона за стоковите борси и тържищата и лицензирането на стоковите борси в Пловдив, Русе и София през 1998 г. В източноевропейските страни този процес приключи през 1992 г. Това закъснение и първоначалният хаос, сътворен от многобройните бивши борси в страната, както и изключително дългият преход попречиха на нормалното развитие на стоковата борсова търговия. За съжаление тя все още не заема подобаващ дял в обращението на стоките така, както това е в страните с дългогодишна пазарна икономика. Въпреки това през последните 10 години се натрупа доста борсова култура и опит, което е гаранция, че борсовият потенциал има основа за своето развитие особено след приемането на страната за член на ЕС. Като казвам борсов потенциал, имам предвид симбиозното развитие на фондовия и стоковия пазар и възможността на инвеститорите да се пренасочват от единия към другия при определени икономически условия, така както е световната практика. - Какви са идеите и насоките на Пловдивската стокова борса за развитието на търговията със стоки у нас? - Насоките за развитие на Пловдивската стокова борса се свързват със създаване на много на брой възможности за участие на различни борсови играчи - и стокови, и фондови. Досега стоковата борсова търговия в страната бе присъствена, т.е. ниво отпреди 100 години. От юли Пловдивска стокова борса първа в страната стартира експериментално неприсъствена (електронна) търговия. Платформата за това е утвърдена от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, програмните продукти за търговия и клиринговане на сделките са тествани, оборудвано е сървърно помещение с модерна електронна техника. Търгуват се 9 типизирани контракта основно за зърно, горива, вкл. Биодизел, и слънчогледово масло. Тези стъпки не бяха направени самоцелно, а по изричното искане на акционерите на борсата, като за целта и капиталът бе вдигнат на 2 млн. лв. Контрактите предполагат 10- и 30-дневен срок за доставка и в съответствие с функциониращата клирингова система за гарантиране, отчитане и контрол върху сделките се поставят основите за търговия с фючърси на борсата. Тъй като фючърсите са не само средство за предпазване от риск от неблагоприятно бъдещо ценово развитие, но и подходящ финансов инструмент за инвестиране от страна на инвестиционните посредници, от наша гледна точка това ще е и първата стъпка за обединяване на възможностите на стоковия и фондовия пазар в страната. Едновременно се запазва и функционирането на присъствения пазар. По този начин Пловдивска стокова борса може да обслужва много по-голям брой клиенти според желанието им да ползват който и да е от двата вида пазари. Стартирането на интернет базираната електронна търговия дава възможност за доближаване на борсовия пазар и до най-отдалечените населени места в страната, още повече че борсата има утвърдени четири борсови зърнохранилища с вместимост над 200 000 тона. Платформата за електронна борсова търговия е реалната основа за създаване на обединен борсов пазар. Приемането на правилата за неприсъствена търговия от колегите от другите борси при спазване на законовите разпоредби създава реална пазарна среда и гарантира равноправното им участие в електронната борсовата търговия при запазване на тяхната правна и институционална самостоятелност. - Често наблюдаваме резки скокове и пикове на световните пазари на суровини. Застрашена ли е нашата страна от ценови истерии? - Българската икономика винаги е била от отворен тип, т.е. зависима от каналите на вноса и износа. Основни пера по вноса са суровините за голяма част от индустрията ни – нефтопродукти, горива, метали и пр. Тенденцията за сериозна диспропорция в платежния баланс на страната в полза на вноса и липсата на конкурентоспособен износ гарантират за дълъг период от време зависимост от световните пазари на суровини. В този смисъл ценовата небалансираност на външните пазари ще оказва пряко въздействие върху нашите производители и потребители. - Вече толкова години всички гледат под лупа движението на цените на петрола. Какви са прогнозите ви за цената на черното злато в средносрочен и дългосрочен план? - Труден отговор, особено за страна, която потребява петролни продукти и няма институционален ресурс да оказва влияние на геополитическо ниво. Върху цените на петрола въздействат и непазарни фактори. За петрола се водят войни, а ние сме за мирно съвместно съществуване. На чисто пазарен принцип кризата на световния фондов пазар в края на миналата и началото на тази година насочи инвеститорите към стоковите фючърси с петрол. В резултат на това свръхвисоко търсене цените му стремглаво се повишиха. Тъй че от тази гледна точка нашите прогнозни очаквания не са от съществено значение за страната ни – ние можем само да приемаме резултатите от действието на външни фактори, върху които не може да оказваме влияние. Интервюто взе Васил Загоров