Визитка:
Христослав Ангелов живее в САЩ от 1991 г. Магистър е по икономика в Американския университет във Вашингтон. От 2005 г. е анализатор за Федералната администрация по социалното осигуряване и преподавател на хонорар по микроикономика и управление. Бил е научен сътрудник в борда на губернаторите на Федералния резерв. Публикувал е част от вижданията си на страниците на Federal Reserve Bulletin.

- Г-н Ангелов, идеята ви за създаването на държавен бизнес акселератор звучи малко екзотично на икономистите от България. Какво е иновационното в нея?
- Самата идея не е особено оригинална. Това на практика е „бизнес ангел“ или програма, чрез която различни идеи, научни открития, рационализации на технологии могат да бъдат държавно подкрепени. Подкрепата може да бъде консултативно-методическа или институционална, но би могло и да се изрази в дялово участие на държавата в съответните иновационни бизнеси. Целта е стопанска реализация на научно-технологичните открития. Фирмите, създадени чрез държавния акселератор, трябва да оперират в България, да не бъдат в тежест на данъкоплатците и да предлагат на българския пазар конкурентоспособни цени, стоки и услуги. Според мен държавният бизнес акселератор трябва да бъде под съвместната юрисдикция на президента и премиера, за да се редуцира възможността от злоупотреби или политизиране на дейността му. Акселераторът би редуцирал значително транзакционните разходи, с които откривателите и предприемачите се сблъскват при тестването, легализирането, финансирането и инкорпорирането на проектите си. Също така афилиацията им с държавата би елиминирала всякакви потенциални заплахи от рекетиране, кражби на интелектуална собственост, както и нелоялна конкуренция.

- Критиците ще ви опонират, че тази идея има сходство с държавно планираната секторна политика, както беше преди, или с отречения държавен протекционизъм на Запад. Как ще им отговорите?
- Моята идея, разбира се, привлече и негативни коментари, когато я споделих за първи път пред колеги. Коментарът беше, че тя отрича принципите на свободния пазар и пазарната икономика. Моят поглед е различен. Повечето пазарни икономисти или т. нар. либертарианци се делят на две категории. Едната е „минархисти“, а другата е „анархо-капиталисти“. В основата на либертарианската идеология стои схващането, че хората са като цяло рационално мислещи, с вродени общи ценности - "любов, мир, равенство", и като такива те разполагат със способността да се самоуправляват без държава. Минархистите пропагандират идеята за минимална държава, чиито функции да се свеждат до отбрана, здравеопазване и обществен ред, като това включва условието за Кейнсиански икономически ред, докато анархистите смятат, че държавата трябва единствено да изпълнява гореизброените функции, но без да се меси по никакъв начин в икономическия живот на индивидите. Вторите вярват в осъществяването на либертарианския рай. Моята идея клони към първото убеждение. За мен минималната роля, която е задължение на държавата, е защита на националната сигурност. В днешно време войната е изместена и не е само във военната област. Националната сигурност вече е комплекс от сигурността в ключови сектори. Много държави използват като средство за водене на война икономическа, търговска и културна инвазия. Не виждам нищо не пазарно в това държавата да почне да си изпълнява функциите, за които взема пари от данъкоплатците. Като се навлезе в детайлите на моя план, се виждат и пазарните елементи. Аз предлагам държавата да промени изискванията за преотреждането на сградите държавна и публично-държавна собственост.
Microsoft е започнала като гаражна фирма в Аризона. Ако някой българин направи подобно нещо, ще му пратят инспектори, които ще го притискат за административни изисквания и фирмата няма да се случи. Друг пазарен принцип е държавата да позволи на пенсионните фондове да инвестират регламентирано част от средствата си в българската икономика. Противно на конвенционалните икономисти смятам, че една икономика расте, когато инвестира част от средствата си в създаването на производствени активи и в добиването на по-висши технологии. От печатането на пари икономиката не расте. Аз предлагам спестяванията на българите да бъдат насочени точно към направления на държавния бизнес акселератор и в това няма нищо непазарно. Трети пропазарен елемент е създаването на отворен пазар на работната сила, включително на българските граждани в чужбина и тези от български произход. Това е неограничена банка-кадри. Така може да се стабилизира и частният сектор, който изпитва недостиг на определен кръг специалисти. Освен това планът не предвижда създаването на нови монополи в секторите. Само в много ограничен кръг от сектори, приоритет на националната сигурност, би могло да се допусне монопол, но като цяло аз предлагам засилване на конкуренцията в различни сектори.

- Приложим ли е бизнес акселераторът в слаба икономика? При липсата на развит среден и дребен бизнес и наличие само на стабилни макроикономически показатели, тази идея няма ли да изкриви още повече рамката на пазарната икономика?
- Идеята ми е напълно приложима в слаба икономика. Това е пътят за излизане от рецесия и криза. Всяка една икономика, преодоляла такива фази, е минала по един или друг начин през това – създаване на нови активи, достъп до по-висши технологии, подготовка на квалифицирани кадри и резултатът е растеж. Предимството на слабата икономика е, че има повече място за реализация.

- На какъв принцип ще бъдат селекционирани проектите или бизнес идеите, за да ползват шапката на държавния бизнес акселератор?
- Отговорът се крие отново в понятието „национална сигурност“. Трябва да се състави много ясна държавна дефиниция и критерии за това. За разлика от военната отбрана, която се ръководи от конкретни краткосрочни планове, националната сигурност е свързана с дългосрочната програма на държавата. Такива според мен трябва да са критериите за подбор за постигането на тези дългосрочни цели. Преди около десет дни 8 български икономисти алармираха президента, че от края на 2011 г. насам тече процес на репатриране на средства на българските граждани от клоновете на гръцките банки към централите им в размер на около 2 млрд. евро. Гръцките банки имат около 20% дял от банковия сектор у нас. Няма изрична законодателна забрана това да не се осъществява, а това би трябвало да е приоритет на националната сигурност. Държавата може да стимулира конкуренцията в банковия сектор или да стимулира откриването на български банки, да насърчи създаването на кредитни съюзи или взаимоспомагателни каси. Това е един логичен път – българи да инвестират в собствената икономика. Част от проектите в бизнес акселератора може да са именно в банково-финансовия сектор. Предмет на националната сигурност и бизнес акселератора може да е (колкото и да звучи невероятно) културата. Процесът на обезбългаряване може да бъде спрян чрез икономически средства.

- Как ще бъде финансиран бизнес акселераторът? Бюджетни източници предвиждате ли?
- Създаването и финансирането на бизнес акселератора не трябва да натоварва бюджета. Може просто да се използват по-ефективно и продуктивно ресурсите, които държавата притежава. Един от източниците е държавният иновационен фонд, който вече съществува и би трябвало да насърчава развитието на малкия и средния бизнес. Държавата разполага с неефективно използвана материална база. Средствата за стопанската реализация на подпомаганите от държавния акселератор проекти ще дойдат предимно от частния сектор. Има редица начини това да се осъществи. Най-очевидният от тях е дяловете на създадените чрез акселератора фирми да се търгуват на Българската фондова борса (БФБ). Правителството би могло да привлече микроинвестиции от широка инвеститорска база (crowd-funding) чрез легализирането на „инвестиционни клубове". Разходите по управлението на инвестиция от 500 лева и от 50 лева са горе-долу еднакви, поради което финансовите институции предпочитат по-мащабните инвестиции. Инвестиционните клубове позволяват на множество хора, желаещи да инвестират малки суми, да инвестират като група, вместо индивидуално, като по този начин размерът на инвестицията им се окрупнява, а разходите по процесирането й намаляват. Друг интересен ход би бил да се създаде стажантска програма към акселератора, която да обучава участниците в нея на различни методи за осигуряване на финансиране на проекти (grant-writing). Услугите на стажантите биха могли да се използват за целите на акселератора.

*Това е личната гледна точка на икономиста и не е обвързана по никакъв начин с нито една институция.