- Г-н Панайотов, наградите „Банка на годината“ навършват 20 години. Какво се промени в банковата система в този период? И коя е голямата победа за българските банки за тези две десетилетия?
- По-голямата част от българските банки са нови, ако сравняваме периода от първото събитие „Банка на годината“ през 1992 г. с тазгодишното. Всички минаха през различни трансформации - окрупняване, присъединяване към големи европейски банкови групи, създаване на съвсем нови банки и т.н. Това, което се промени, е, че в началото на демократичните промени банкирането отговаряше на състоянието на обществото - след командно-административна система, но все още неизградена демокрация и пазарни икономически отношения. Аз ги наричам романтичните банкови времена. Днес имаме добре структурирана и функционираща съвременна банкова система, добре регулирана и направлявана от централната банка... И всъщност това е голямата победа - банките са стабилни, извлекли поука от тежките сътресения през този 20- годишен период. Банковите мениджъри са умни и предпазливи - напълно адекватно поведение в тази кризисна среда.

- Как финансовата криза от 2008 г. промени банковия сектор? И какви предизвикателства открои на свой ред дълговата криза в Европа от последните няколко години?
- Безспорно настъпи висока степен на отрезвяване. Еуфорията на непрестанния и практически неконтролиран растеж, опиянението от правенето на пари от въздуха, квази пари, като че ли отстъпва място на един доста ясен поглед към действителността. И ясно се вижда, че банките като фабрики за пари не могат да бъдат генератор на растежа сами по себе си. Но пък могат да направят растежа по-устойчив и да го обслужат в нужните моменти, да го подкрепят в нужните моменти. Същевременно финансовата криза, рухването на огромни банкови гиганти показа, че банките могат да бъдат катализатор на икономическото сриване. Когато регулацията е слаба, когато политиците не разбират какви закони за финансовите пазари пишат и приемат, или пък ги пишат и приемат на лобистки принцип... Всъщност това, което се случва сега, е като спукване на цирей. Колко време обаче ще е нужно за пълното излекуване - не е много ясно. Пораженията са доста големи в европейски и в световен мащаб. Предизвикателствата са в новите пазари, които станаха изключително актуални. Ръстът на световната икономика се дължи на тях и ще продължи още немалко време да се дължи на тях. За България ми се струва, че дилемата в момента е между стабилността на банките и огромното количество пари, които те акумулират, и необходимостта от икономически растеж в държавата. Парадоксално е - има много пари в банките, но няма в какво да бъдат инвестирани. Струва ми се, че това положение започва вече да се нажежава и в обозримо късо време очаквам пробив тази посока - парите да започнат да работят.

- Готови ли са родните банки да посрещнат евентуално напускане на Гърция от еврозоната?
- Сложен въпрос. Не съм и сигурен дали напускането на Гърция от еврозоната означава и излизане на гръцките банки от българските им инвестиции. Зная, че подобни сценарии се обсъждат в заинтересованите институции у нас, но но не съм запознат с нивата на взаимно проникване между българските и гръцките банки, колкото и условно да ги делим на такива, защото в България те са български банки по смисъла на закона. Друг е въпросът с гръцките инвестиции у нас в други бизнеси. Според мен никой сериозно не е анализирал и изчислявал конкретния ефект при различни негативни гръцки сценарии.

- Според експерти от БАН може да се очакват банкови консолидации у нас. Вашето мнение?
- Ако добре си спомням, това очакване е от началото на кризата. Възможно е по-малки банки да бъдат погълнати от по-големи играчи на нашия пазар или пък чужди играчи да влязат на пазара чрез тях. Но консолидацията е сложен инструмент, започваш процеса в едни условия, развиваш го в други, финализираш го в трети. Но логически погледнато, като че ли има място за консолидация на нашия пазар.

- Какво отличава тазгодишното издание на конкурса „Банка на годината” от всички останали досега?
- Че минаха 20 години от първото му издание, че премиерът Бойко Борисов ще връчи голямата награда. Голям интерес отново предизвиква „Наградата на тайния клиент“, зная, че само в последната година няколко банки въведоха нови системи за управление на качеството на работа на фронт офисите. За съжаление все още е рано и не мога да коментирам структурата на рейтингите на годишните банкови награди, но ми струва, че ситуацията ще е интересна.

- Трудно ли се оценява банковият сектор? И има ли сърдити, когато призовете са раздадени?
- Банковият сектор се оценява по една методика, която е публична, разработена от професионалисти и приета от учредителите на асоциация „Банка на годината“ и за коректността на която всяка година помага банковият надзор на БНБ. Сърдити може и да има, но аз и в това виждам положителен смисъл, има нещо много привлекателно и уважително. Такива са българските банкови мениджъри - приемат го лично. Страшно уважавам това.