Bloomberg Преди десет години Джеймс Улфенсън бе начело на Световната банка, когато институцията реши да подкрепи продажбата на държавни компании от нововъзникващите пазари. Неправителствена организация твърди, че по онова време той е пренебрегнал предупрежденията на служителите си и е помогнал на човек, обвинен по-късно в кражба на $182 млн. от инвеститори в Азербайджан. В доклад до американското финансово министерство Проектът за правителствена отчетност посочва, че Улфенсън е подминал предупрежденията на хората си относно чешкия финансист Виктор Кожени, който през 1998 г. се опитал да купи азербайджанската държавна петролна компания. През ноември 1997 г. сигналите достигнали до Улфенсън, но той все пак се среща с чеха и пише писмо, с което на практика опрощава всичките му простъпки. От организацията с идеална цел твърдят, че това писмо помага на Кожени да привлече инвеститори, които впоследствие измамва. „Никой от представителите на Световната банка, в позиция да засече корупционната практика, не успял да я изобличи. Основната причина е, че самият президент на банката е помогнал за прикриването й“, се казва в доклада. „Улфенсън използва репутацията си и авторитета на институцията си в угода именно на този тип измами и кражби, които неизменно осъждаше“, се твърди още в документа. В интервю авторката на доклада Беа Едуардс казва, че лекотата, с която Кожени е убедил лидерите на Световната банка да потиснат ропота на служителите си, подчертава липсата на отчетност в кредитора. Тя казва, че организацията й ще използва доклада, за да лобира за промени в банката. „Фасадна отчетност“ „Създава се впечатлението за висока отчетност, но всъщност няма никакъв контрол. Банката собственоръчно е изчистила репутацията на Кожени“, казва Едуардс. Докладът може да хвърли срамно петно върху базирания във Вашингтон кредитор, който се опитва да възстанови щетите от миналогодишната оставка на президента Пол Улфовиц. Той напусна, след като същата организация докладва, че е повишил заплатата на служителка в банката, с която е имал романтична връзка. Улфенсън, който като президент на Световната банка привидно отдаваше особено значение на антикорупционните мерки, заяви чрез своя говорител, че в доклада няма нищо вярно. Жан-Луи Сарбиб е управителен директор на „Улфенсън и съдружници“, базирана в Ню Йорк консултантска компания по сливания. В писмо той заяви, че Улфенсън е поръчал на вицепрезидента си да проучи оплакването на Кожени, че служителите на Световната банка са го очернили. Според Сарбиб вицепрезидентът е констатирал че подобни критики не са отправяни към чешкия финансист. Улфенсън е предал това заключение на Кожени и представителите на Азербайджан в писмо през декември. „Проверка на твърденията“ „Световната банка провери твърденията, достигнали до знанието на Улфенсън, и ги определи като безпочвени. Тогавашният президент по никакъв начин не е пренебрегвал предупреждения на служителите си или от друг източник“, казва Сарбиб. Говорителят на Световната банка Дейвид Тейс казва, че кредиторът има добре функциониращо звено за разследвания и се вслушва в предупрежденията за корупция и измама, отправяни от персонала. „От 1999 г. досега тези разследвания доведоха до създаването на черен списък от 342 компании и физически лица, чиито имена са публикувани на интернет страницата ни“, казва Тейс. „Самият персонал на банката подава най-много сигнали за нередности“, допълва той. Проектът за правителствена отчетност работи по сигнали на вътрешни хора от публичния и частния сектор, готови да изобличат лошите практики. Организацията проучва неуспешния опит на Кожени да се сдобие с контрола над азербайджанската държавна петролна компания. Работата й се фокусира върху схемата на Кожени от офшорни инструменти, миналото му и отношенията му със Световната банка. Очакват се още два доклада по случая. На Бахамите На Кожени, който в момента живее в Бахамите и се бори с екстрадирането си в САЩ, са предявени две обвинения, свързани с азербайджанската сделка. В единия обвинителен акт нюйоркските щатски прокурори го изправят пред съда за кражба на $182 млн. от американски инвеститори. В другия федералните обвинители казват, че Кожени е платил милиони долари за подкупи на азербайджански лидери. Разследването на Проекта за правителствена отчетност се финансира от рисковия инвеститор Фредерик Бърк, който твърди, че чрез сделката чешкият финансист е откраднал милиони долари от него и други. Бърк бе обвиняем по американското дело за подкуп, тъй като прокурорите твърдяха, че е знаел за рушветите на Кожени. Неправителствената организация казва, че Бърк, чиито адвокати са й предоставили важна документация, е вътрешен човек, изобличил закононарушенията и не бива да бъде поставян на подсъдимата скамейка. От своя страна Кожени отрича да е мамил инвеститори. В изявление от Бахамите той твърди, че се е срещнал с Улфенсън, за да изясни фактологичен въпрос и изобщо не се е опитвал да лобира. Отрича да е крал „Нито един от инвеститорите не е виждал писмото и дори не е чувал за него“, пише Кожени, който отрича да е крал пари от тях. „Бърк се опитва да купи услугите на неправителствена организация“, продължава той. В доклада Улфенсън е критикуван за това, че е помогнал на Кожени в опитите му да спечели контрола над държавната петролна компания в Азербайджан. Световната банка започна да финансира икономическите инициативи на тази държава през 1995 г., малко след като се отцепи от СССР. През 1996 г. с подкрепата на банката Азербайджан започна да продава държавни активи, от които най-ценният бе именно петролната компания. Според доклада Кожени пристигнал в Азербайджан през 1997 г., следван от прозвището си „пиратът на Прага“. По онова време вече имало твърдения, че е откраднал $1 млрд. от инвестиционните фондове, които контролирал в родната си Чехия. Кожени, който отрече тези обвинения, се изправил пред три препятствия в азиатската държава, казват авторите на доклада. Необходимо убеждение Според доклада Кожени трябвало да убеди представителите на СБ, че сделката с азербайджанските активи заслужава доверие и да склони представителите на страната да го допуснат до участие. Освен това трябвало да накара инвеститорите да повярват, че е в състояние да се сдобие с контрола над петролната копания. Служителите на Световната банка в Азербайджан се усъмнили в способността му да постигне което и да било от трите. „Кожени мобилизирал всичките си контакти в кампания за изчистване на репутацията си. Той и екипът му от юристи установили, че ключов съюзник в тази мисия би бил Джеймс Улфенсън“, се казва в доклада. Двама от американските съдружници на Кожени лобирали пред Улфенсън. Планът на Кожени обаче бил застрашен, след като през ноември 1997 г. азербайджанските представители му казали, че служителите на Световната банка са го очернили. Съветниците на Кожени го приканили да се срещне с Улфенсън, въоръжен със списък от всички сделки (в т.ч. и съмнителните), които Улфенсън е сключил като инвестиционен банкер. Организацията не е наясно дали финансистът е попаднал на някакви тъмни сделки на президента на Световната банка. В електронно писмо Улфенсън заяви, че няма от какво да се срамува. Срещата Улфенсън се среща с Кожени на 30 ноември 1997 г. и девет дни по-късно пише писмо до него и представителите на Азербайджан, в което твърди, че Световната банка няма основания да го критикува. Писмото е изпратено, след като вицепрезидентът на банката вече е проучил оплакването на Кожени по молба на Улфенсън. Едуардс казва, че организацията не знае каква е била причината за срещата и писмото. „Кожени, въоръжен с писмената реабилитация от Улфенсън, се опитал да спечели американски инвеститори за каузата си в Азербайджан“, се казва в доклада. Един от примамените е Лий Купърман, чиито хедж фонд „Омега адвайзърс“ инвестира $126 млн. в начинанието на Кожени. Фондът губи инвестицията си и по-късно съди чеха за кражба. В писмо до инвеститорите миналата година Купърман казва, че една от причините „Омега“ да се включи е подкрепата на Световната банка за сделката. Тефик Япрак, един от служителите на Световната банка, които според доклада са предупредили азербайджанските лидери за Кожени, отказа коментар. Друг - Джоузеф Саба, не отговаряше на обажданията, а с Игор Артемиев не успяхме да се свържем. Кожени отхвърли твърденията в доклада: „Според тази организация аз дърпам конците на Световната банка. Доста измислена история.“