Една бегла сметка показва, че само при достигането на ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от поне 4% би могло да се пристъпи към намаление на данък добавена стойност (ДДС). Причината е, че при такава ситуация по всяка вероятност бюджетът няма да е с дефицит, а с излишък. Това коментира финансистът Емил Хърсев пред Нова телевизия по повод идеята на финансовия министър ДДС да бъде намален с 1% през май и с още толкова до края на мандата на ГЕРБ. Според Хърсев задължително условие, когато една държава намалява данъци, е същевременно да се покаже финансова стабилност пред външните партньори. В противен случай, ако отидеш при кредитори с намерението да си намалиш приходите, това за тях означава – ето поредния гръцки сюжет. Логиката на кредиторите е колкото по-големи приходи получава кредитополучателят, толкова по-сигурно е, че ще ни върне парите, посочи финансистът. Според еврокомисаря Кристалина Георгиева евентуалното намаление на ДДС е правилен път, стига добре да сме си направили сметката. Пред БНТ тя предупреди, че трябва да се обмисли и с какви други начини би могло да се стимулира вътрешното потребление, освен с намаление на данъка.
Понижаването на данъка върху добавената стойност с малък процент обикновено не води до по-ниски цени, пък заяви експертът в Института за пазарна икономика Калоян Стайков. Според него, за да има сериозен ефект, данъкът трябва да бъде намален с 5%, но отделен е въпросът, дали това е добра идея. Той уточни, че промяната на данъчната ставка е свързана с допълнителни разходи за фирмите и тези разходи ще бъдат покрити чрез запазване на крайната цена. Намаляването на ДДС очевидно означава и по-малко приходи в държавната хазна, каза още той. Икономиката може да се стимулира с понижаване на данъците върху труда, посочи Стайков.