Красен Йотов има бакалавърска степен по икономика от СУ „ Св. Климент Охридски”. Печелил е награди от икономически конкурси на Българска макроикономическа асоциация, Съюза на икономистите в България и други. От 2007 г. е икономически анализатор в изследователска и консултантска компания "Индъстри Уоч“. - Г-н Йотов, по данни на „Индъстри Уоч“ ръстът на годишна база на богатството на домакинствата към юни 2008 г. е 23% спрямо същия период на 2007 г. Как ще коментирате това с оглед на покачващата се инфлация? - Инфлацията на потребителските цени в България остава относително висока – спрямо юни 2007 г. е 15.3%, докато средното нарастване на цените за последните 12 месеца е 13%. Независимо от това коя мярка за инфлация използваме, ръстът на богатството изпреварва темпа на поскъпване на живота, т.е. богатството на българите нараства в реално изражение. Друг е въпросът, че инфлацията на потребителските цени измерва поскъпването на текущото потребление, а за спестителите значение имат и цените на инвестиционните активи – жилища, акции и т.н. - Според вас задлъжнял ли е българинът твърде много? - Кредитирането е механизъм за ефективно разпределение на капитала във времето. От тази гледна точка в развитите икономики задлъжнялостта на домакинствата е по-висока. Така например делът на кредитите за домакинствата в БВП в еврозоната е около 54%. У нас този дял е 28%, т. е. почти два пъти по-нисък. Затова не може да се твърди, че българинът е свръхзадлъжнял. - Според вашите данни в рамките на 8 години вложенията на българите във високодоходни инструменти са нараснали 4 пъти, въпреки че над 80% смятат, че най-добре е парите да се държат на депозити. Това означава ли, че у нас вече има наченки на някаква инвестиционна култура? - Делът на спестяванията, насочени към по-високодоходни активи, нараства значително след постигането на финансова стабилизация у нас. Въпреки това българите са относително консервативни при управление на своето богатство и не познават добре иновационните финансови инструменти. Ниска е и инвестиционната култура, т.е. не е запознат с голяма част от начините, по които може да управлява своите спестявания. Миналата година например много хора, които не разбират рисковете и предимствата на фондовата борса, прибързано решиха да инвестират в акции на български публични компании, в резултат на което реализираха значителни загуби. - Кои са основните причини за свиването на вложенията в акции до 3,6% от спестяванията на домакинствата у нас? Как изглежда това в сравнение с останалите страни в ЕС? - Основната причина е спадът на капиталовите пазари у нас и в чужбина. Делът на акциите в богатството на българските домакинства обаче е значително по-нисък от еврозоната. В този смисъл българите са загубили много по-малка част от своето богатство вследствие на борсовия спад в сравнение с англичаните например. - Кое е по-печелившо според вас — вложенията в имоти или депозити в банки? - В рамките на последните 12 месеца жилищата са поскъпнали с над 30% на национално равнище, докато доходността по срочните депозити е средно около 5% годишно. Разбира се, спекулативната инвестиция в жилище в настоящите условия е по-рискова и по-малко ликвидна от вложение в банков депозит. -Съвкупното богатство, финансово и жилищно, на домакинствата се е разширило до 89 млрд. евро. Къде сме ние в сравнение с другите в ЕС? - Богатството на домакинствата в България е по-малко в сравнение с повечето европейски страни. В същото време ръстът на богатството в Европа като цяло се забавя. Значителен спад на жилищното богатство беше отчетен в балтийските републики, Испания, Ирландия, Великобритания. На този фон ръстът на съвкупното богатство у нас изглежда висок. - Отчетено беше намаление на инвестициите в България с над 500 млн. евро за първите 6 месеца на годината. Като добавим и негативните доклади на ЕК, може ли да очакваме по-голям спад? - Притокът на външни капитали е важна предпоставка за растежа на икономиката през следващата година. Но не очаквам да има рязък спад на чуждите инвестиции, който може сериозно да понижи икономическия растеж в страната. - Как ще се отрази глобалната криза върху българската икономика, която отбеляза сериозен растеж за първите 6 месеца? - Очакванията са, че глобалната икономическа криза ще продължи да оказва негативно влияние върху световната икономика и през следващата година. Интеграцията на българската икономика в европейската означава, че и в бъдеще ще усещаме по-осезаемо не само положителните ефекти от растежа на световната икономика, но и негативните последици от глобалните сътресения. Интервюто взе Розалия Банкова