Може би най-големият дебат е за предложения от Европейската комисия таван на директните плащания от 150 000 евро. България подкрепя да има таван и вероятно той може да е двойно по-голям. Това заяви земеделският министър Мирослав Найденов на публична дискусия за бъдещето на общата селскостопанска политика (ОСП) след 2013 г. По думите му бюджетът за земеделие в общността трябва да бъде запазен и затова България категорично няма да подкрепи страните, които искат той да се намали. Както подчерта Найденов, в сегашния програмен период се усеща, че българските земеделски производители са неравнопоставени на европейските си колеги и че не са защитени интересите им. „Около 40% от целия бюджет на ЕС отиват за обезпечаване на земеделската политика и обществото иска да знае къде отиват парите. Увеличават се субсидиите, но се увеличават и парите за селскостопанските продукти“, заяви агроминистърът.
Ще направя реформа в администрацията на Министерството на земеделието и храните, създавайки специално звено, което да се занимава само с общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз, съобщи Найденов. Той призова браншовите организации и отделните производители да дават конкретни предложения, в резултат на които да се изработи позицията на България по предлаганите от ЕК реформи. Тепърва предстои земеделците да се запознаят с предлаганите промени. Предвижда се схемите за подпомагане в рамките на ОСП да са различни от сегашните, като вече ще се дават субсидии за стопанство. Едно от предложенията на България е обвързаните производства, примерно животновъдството, да се субсидират отделно от парите за преки плащания. Около 2% от финансовия пакет на държавата за селско стопанство ще се дават на млади фермери.
България не е готова 30% от бюджета да отиват за „зелено земеделие“, заяви Найденов и предположи, че по-голяма част от европейските държави също ще проявят резерви по това предложение на ЕК. Министърът обясни, че средствата за България за сектор земеделие няма да се намалят в новия програмен период. „Ние няма да губим от пакета, ние ще имаме право да преразпределяме”, обясни той. Таванът на пакета за България е 860 млн. евро и е заложено той да бъде достигнат през 2016 г. „Не сме се отказали от исканията си да достигнем тавана на пакета не през 2016 г., а през 2014 г. Нека не ни отписват в тази кауза. И тук може да се крие ключът за намиране на консенсус и големите страни го знаят. Аз не съм се отказал. България ще спечели от това около 225 млн. евро, ако се случи по-рано”, обясни агроминистърът. „Към момента ЕК не дава ясна дефиниция какво е „активен фермер”. Не е активен фермер този, който има стотици хиляди декари. Подкрепата трябва да отиде към фермерите, които активно се занимават със земеделие”, посочи Найденов.

---

Гърция опитва да спаси 425 млн. евро нерегламентирана помощ

---

Гръцкият министър на земеделието и селските райони Костас Скандалидис заяви, че ще подаде жалба в Европейския съд на справедливостта срещу решението на Европейската комисия (ЕК) фермерите да върнат близо 425 млн. евро нерегламентирани държавни субсидии, съобщи онлайн изданието EurActiv.com. Министърът коментира, че тези пари ще бъдат огромно бреме за бюджета, дефицита в хазната, както и за гръцкото общество като цяло. Освен това той подчерта огромната роля на субсидиите за развитието на земеделието в южната ни съседка. Там фермерите получават 2,5 млрд. евро европейски субсидии годишно, към което се прибавят и националните доплащания. Според данни на министерството на развитието на селските райони тези средства представляват 40% от доходите на стопаните, както и формират 75% от средствата за инвестиции в сектора.
Гръцките власти обаче признаха, че не са уведомили предварително Брюксел за помощта за фермерите, която отпуснаха след масовите протести, придружени с блокади на границата с България през 2009 г.