Ирина Марцева е главен секретар на Асоциация на банките в България. Завършила е УНСС в София и има докторска степен по финанси. Член е на Изпълнителния съвет на Европейската банкова федерация в Брюксел и на Управителния съвет на Фонда за компенсиране на инвеститорите. Владее английски и руски език. - Г-жо Марцева, Народното събрание прие на второ четене закона за кредитиране на студенти и докторанти. Какво е мнението ви за проекта като представител на Асоциация на банките в България? - Ние подкрепихме идеята за създаване на такъв закон още при възникването й, когато министърът на образованието и науката лично запозна членовете на нашия Управителен съвет с нея. Законът е насочен съм съчетаване изпълнението на няколко обществени цели, като постигането им е въпрос на приложение на заложените в него норми. - Смятате ли, че ще има голям интерес към подобен вид заеми, при положение че се отпуска само сума, която се внася директно за семестриалните такси в университетите? - Законът предвижда два типа заеми – за семестриалната такса и за издръжка, като отговорът на това дали те ще представляват интерес биха могли да го дадат най-точно самите студенти. Вероятно Министерството на образованието и науката е отчело и този аспект. - Ще представлява ли интерес за банките предлагането на такава услуга? Премията, предвидена по закон, ще бъде ли достатъчен стимул за тях? - На този въпрос не може да се отговори общо. Всяка банка, след като се запознае с конкретните текстове на закона и на тази база се очертае банковият продукт, който би представлявал този кредит, ще може да прецени, в съответствие с бизнес политиката си и политиката си по управление на риска, дали има интерес да предоставя такава услуга или не. Ролята на Асоциацията на банките в България в процеса при подготовката и преди приемането на проекта беше да отбележи и изрази официално онези моменти в проекта, които биха могли да представляват сериозна пречка за интереса на банките към отпускането на такива кредити. В закона не е предвиден размер на т. нар. премия за добро управление, която ще се фиксира ежегодно в типовите договори и ще се изплаща от държавата на банките, така че не може да се коментира дали би била достатъчна. Това, което настоявахме да се промени от първоначалния проект, беше тя да не се изплаща еднократно след събирането на кредита, тъй като това означава банките да разчитат на един евентуален приход след доста дългогодишен период – в масовия случай това е времето на следване на студента плюс една година гратисен период и 10 години за погасяване, което изглежда неприемливо в голяма степен. - Какво е мнението ви за създаване на публичен електронен регистър, който според Закона за кредитиране на студенти и докторанти ще е достъпен и на страницата на Министерството на финансите? - Ако става въпрос за регистъра на банките, които са сключили договор с министерството и имат право да отпускат кредити по реда на закона, наличието му е логично и необходимо за самите студенти - поради което е предвиден. Друг публичен регистър законът не предвижда, а изисква само създаването на регистър на отпуснатите кредити, който ще се формира на база информацията от банките и до него ще имат достъп само те и министерството. - Застрашена ли е банковата тайна и този регистър не дублира ли функциите на вече съществуващия Централен банков регистър? - Споменатият регистър по никакъв начин не застрашава банковата тайна, както и не дублира Централния кредитен регистър, който в момента не поддържа подобна информация, тъй като няма развита функционалност за отчитане на студентски кредити. - Законът за кредитиране на студенти и докторанти е пряко свързан с държавния бюджет за годината. Какво точно ще е влиянието му върху кредитите? - Размерът на държавната гаранция се предвижда да се гласува с приемането на бюджета, но на този етап не мисля, че ще има някакво влияние. Впоследствие обаче размерът й ще трябва правилно да се оценява при бюджетирането. - Предвидената лихва по закон не трябва да надхвърля основния лихвен процент плюс 2 пункта. В момента ОЛП е 5,06%, което прави лихва от малко над 7%. Това реалистично ли е и какво сравнение може да направите с останалите кредити в този аспект? - На този въпрос вече отчасти отговорих, като казах, че всяка банка може да оцени дали за нея е приемливо или не да отпуска такива кредити, като се имат предвид и останалите характеристики на продукта „студентски кредит” съгласно изискванията на закона. В становището на Асоциацията на банките в България по проектозакона ние предложихме конкретният размер на лихвения процент или по-скоро неговият таван да не се фиксира в закона, а да се предвиди определянето му ежегодно в типовия договор, който се утвърждава от министъра. По този начин ще има по-голяма гъвкавост и възможности за реакция спрямо промените в пазарната ситуация, както и съобразно интереса на банките към сключването на тези договори. За съжаление предложението ни не беше прието. - Според вас нужно ли е да има допълнителен обезпечител освен държавата? - Разбира се, че държавата е най-желаният гарант за едно вземане и при нормален начин за удовлетворяване съвсем не е необходимо друго обезпечение. Това, срещу което възразихме в проектозакона, беше свързано с друг аспект, а именно условията и моментът на задействане на държавната гаранция, в случай че кредитополучателят спре да погасява кредита си. Текстът в закона, който се прие, според нас е с прекалено общо и неясно приложение, но министърът пое ангажимент по време на обсъждането в Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание, че приемайки притесненията ни, ще фиксира в типовия договор конкретен акт или момент, който да определя, че банката е претендирала вземането си, включително чрез способите на ГПК, и е останала неудовлетворен кредитор, поради което иска изплащане на остатъка от вземането чрез държавната гаранция. - Очаквате ли да има различни спекулации от страна на студентите, например по чл.27, ал. 1, който гласи, че при раждане на дете заемът се опрощава? - Не виждам защо да се твърди, че може да има спекулации, след като законът предвижда такава възможност, очевидно това трябва да стимулира студентите с оглед решаването на демографските проблеми. От гледна точка на банките това е най-ясният и бърз начин да съберат вземането си по студентски кредит, тъй като държавата директно ще го покрива. - Вашите прогнози за развитие на кредитния пазар в България? - Пазарът ще продължи да се развива макар и с не толкова бързи темпове, каквито наблюдавахме в последните години. Също така продуктите и услугите, които банките предлагат, ще стават все по-конкурентни и интересни за клиентите, които пък от своя страна ще имат все по-голямо право на избор, което е добре за всички участници в икономическия живот. Интервюто взе Гергана Костадинова