За първи път от началото на кризата спестяванията намаляват като дял от БВП в края на третото тримесечие на изминалата вече 2011 година, сочи макроикономическият доклад на Райфайзенбанк (България). Данните потвърждават и известното оживление в потреблението. Икономистите на банката отчитат промяна и в структурата на растежа на българската икономика, като вътрешното търсене е било основният движещ фактор. То отбеляза увеличение от 5% на годишна база, което е най-голямото нарастване на показателя от края на 2008 г. Въпреки бързото покачване на обема му през третото тримесечие на 2011 г. нивото все още е значително по-ниско от наблюдаваното преди началото на кризата. Според експертите точно от движението на потреблението ще зависи цялостното възстановяване на икономиката и съживяването на пазара на труда.
Изненадващо ниска през ноември е била и инфлацията, като подобна динамика не е била наблюдавана през предходните години, отбелязват от Райфайзенбанк. Би било трудно да се твърди обаче, че причината е рязко отслабване на търсенето, категорични са експертите. Според доклада търговският баланс през октомври е бил отрицателен вследствие на значителното нарастване на вноса. По тази причина е логично данните за БВП за четвъртото тримесечие на 2011 г., които предстои да бъдат публикувани, да показват продължаващо възстановяване на вътрешното търсене. На фона на сътресенията в Европа развитието на икономиката в страната изглежда стабилно, макар и далеч от желаното, коментира Калоян Ганев, главен икономист на банката.
Публичните финанси са в много добро състояние, производителността на труда нараства вече шесто поредно тримесечие с над 5% на годишна база, растежът на потреблението е налице. Положителните темпове на растеж на БВП обаче не бива да се преекспонират, тъй като все още има сериозни проблеми в икономиката, които не са преодолени, категоричен е Ганев. Преките чуждестранни инвестиции в преработващата промишленост спадат, което показва, че компаниите предпочитат да погасяват старите си задължения, вместо да правят нови инвестиции в производства. Да не забравяме още състоянието на пазара на труда и рисковете за българската икономика, които крие развитието на ситуацията в еврозоната, допълва Ганев.