Правителството даде две седмици на институциите да предложат нови препоръки за реформи в областите пенсионна реформа, здравеопазване, пазар на труда, образование, бизнес среда и повишаване ефективността на публичните финанси и мотивация на данъчните служители. Решението е следствие от доклада на Съвета на ЕС, който даде препоръки за постигнати резултати и необходими действия относно Националната програма за реформи 2011-2015 г. и Конвергентната програма до 2014 г. в началото на месеца. От Министерския съвет уточниха, че след като бъдат предложени новите мерки, ще има още 2 седмици, в които да бъде уточнено кои ще бъдат приложени в следващите 12-18 месеца.
Припомняме, че според Съвета на ЕС бюджетните прогнози на българското правителство и предвижданията за растежа са по-оптимистични, отколкото тези в прогнозата на Европейската комисия. Експертите отчитат, че в актуализираната програма не са представени достатъчно подробни сведения за планираните бюджетни мерки за постигане на бюджетните цели през 2012—2014 г. Понижената средносрочна бюджетна цел за дефицит от 0,6% от БВП през 2014 г. все още е по-амбициозна в сравнение с минимално изискваната. Брюксел определи рисковете за публичните финанси в България като „средни". В оценката отново се отчита неефикасността на публичния сектор, което може да доведе до значителен натиск върху разходите. Следователно има необходимост от амбициозни реформи на публичните финанси, за да бъде постигнато необходимото подобрение на бюджетното салдо. Според наличните данни условията на живот в България са се влошили през последните няколко години. При средно за Европейския съюз 8% почти 42% от българите изпитват сериозни материални затруднения, а около 66 на сто от възрастните хора у нас са изложени на риск да изпаднат в бедност. Сред препоръките е прилагането на политика, с която да се гарантира, че нарастването на заплатите е по-тясно обвързано с прираста на производителността на труда. Освен това делът на нередностите при възлагането на обществени поръчки е до 60 на сто от всички проверени процедури, като при големите публични инфраструктурни проекти този дял е още по-висок, отчитат експертите.
Междувременно Министерският съвет прие вчера отчет за напредъка в изпълнението на мерките, заложени в актуализираната през 2009 г. Национална програма за реформи (НПР) за 2008-2010 г. и в Плана за действие по нея за първото тримесечие на 2011 г.
Анализът показва, че над 70 на сто от мерките се изпълняват съгласно предварителния график, като към края на първото тримесечие на 2011 г. броят на мерките, заложени в плана за действие, е 161. От тях в процес на изпълнение са 99, изпълнени са 32, планирани са 23. Седем от предварителните заложени цели са отпаднали поради липса на финансиране, изменение на законодателството, промяна в икономическата обосновка и други.