В Брюксел обмислят въвеждането на нови банкови данъци, чрез които ще се осигури участието на частниците в спасението на Гърция, съобщи германското издание “Ди Велт”. Допълнителната такса ще се налага на всички европейски банки, дори и на тези, които нямат връзка с гръцкия външен дълг и не притежават гръцки държавни облигации, предаде GrReporter.info. Очаква се в четвъртък на извънредната среща на върха в Брюксел да стане ясно дали този сценарий ще влезе в сила. Чрез допълнителния данък ще могат да се акумулират около един милиард евро на година.
Засега на масата на преговорите остава и идеята за повторното закупуване на гръцките държавни облигации в падеж на 70% от номиналната им стойност. Размяната на гръцките държавни облигации в падеж с други с 25%-30% по-ниска стойност и по-дълъг период на изплащане е решение, което подкрепя и германският застрахователен гигант Allianz. Това ще доведе де факто едновременно до увеличаване на срока на дълга и намаляването на неговата стойност с 30 на сто, казва икономическият директор на дружеството Пол Атслидер.
Европейската централна банка няма да приема като залог по кредити облигациите на държави, намиращи се във фалит, категоричен бе президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише в интервю, публикувано в германското издание на “Файненшъл таймс”. Ако международните рейтингови агенции понижат рейтинга на гръцките държавни облигации до ниво „фалит“, то на Атина ще трябва да се помага на държавно равнище, подчерта Трише. Трише е категоричен, че не иска да рискува позицията на Европейската централна банка на „котва на финансовата стабилност” в съюза и продължи да приема държавни ценни книжа на страна в категория фалит - контролиран или не.
Това е поредният клин в отношенията между ЕЦБ и германското правителство. Според английското издание на “Файненшъл таймс“ в Германия смятат, че в усилията за облекчаване на дълговото бреме на Гърция трябва да вземат участие и частните кредитори, като отпишат част от вземанията си. Според ЕЦБ обаче това може да доведе до „ограничен фалит“ на Гърция и да лиши страната от възможността да използва държавните си облигации като залог.
Последен пристан на надежда се оказва Европейският финансов фонд за стабилност (EFSF), който да закупува гръцките държавни облигации на по-ниска от номиналната стойност от вторичните финансови пазари, добавят от GrReporter.info. Това най-вероятно няма да спаси страната от така наречения контролиран фалит (selective default), но няма да пълни джобовете на ЕЦБ с обезценени държавни книжа. Икономистът Беатрис Ведер ди Мауро и съветник на германското правителство поддържа тази идея. Тя предлага Европейският финансов фонд за стабилност да закупи гръцките книжа от пазара с 50 на сто по-ниска от първоначалната цена, като след това ги размени с нов пакет гръцки облигации, които ще са приемани от ЕЦБ.