Васил Загоров Най-скъпият петрол и новата енергия, която ще го замести – тези знаци ще бележат двайсет и първи век. Последните 12 месеца показаха, че няма бариери пред цените на черното злато – шлюзовете са отворени. $50, $70, $100, $125, 135 долара, 142 долара... Вече никой не се съмнява, че прогнозата от $150-$200 долара за барел е напълно реална. Получи се дори обратен ефект и днес анализаторите се надпреварват да дават прогнози в диапазона 150-250 долара за барел. Раздвижване на борсите На фона на тези събития милиардерът, известен със спекулациите си на финансовите пазари Джордж Сорос заговори за петролен балон, а повечето политици прегърнаха теорията за мръсни сделки с петролни фючърси. На стоковите борси се въдвори перманентна ценова невралгия, в повечето случаи предизвикана от незначителни по същността си събития. Нефундаменталните фактори гравитират около хеджирането на риска на капиталовите и пренасочването на средства на стоковите пазари. Борсите се влияят от цената на долара и от ежеседмичните данни за запасите от горива в САЩ. Проблемни за контрола на цените се оказват информации от локален характер за аварии и метеорологични аномалии. За сметка на това териториалните спорове и екстремизмът в най-общия случай не се оценяват достатъчно. В краткосрочна перспектива се разглеждат и редица политически решения, които имат по-фундаментално значение от позициите на зелената валута. Това измества основния въпрос, поставяйки акцента върху това от какво трябва да се страхуват трейдърите? В края на миналата седмица петролът премина $140. Това движение нагоре бе предизвикано от решението на Камарата на представителите да подкрепи законопроект, изискващ търговския регулатор в САЩ да въведе ограничения при търговията с петролни фючърси. Оттук поведението на петролните брокери се превръща в дилема – високите цени са най-изгодни за тях, но прекомерното им покачване ще предизвика най-сетне държавата да се намеси на пазара. А това би ограничило възможностите им за по-големи печалби. При това положение трейдърите трябва да се опасяват най-вече от събитие, което би нарушило рязко темповете на предлагането и би взривило цените над и без това плашещите в момента стойности. Разнобой в ОПЕК След срещата в Джеда стана ясно, че волята за разбирателство между страните, които добиват, и страните, които ползват петрол, е слаба. При това положение анализаторите на пазара започнаха да гледат все по-далеч във времето. Опитите за дългосрочни прогнози са мотивирани от очевидните противоречия в ОПЕК. Картелът така и не можа да излезе с обща позиция по отношение на обемите на търсенето и предлагането. Саудитска Арабия и Кувейт са малцинство в лагера, който предлага увеличение на доставките. На фона на тези събития започна да се говори за евентуална глобална петролна криза, предизвикана от евентуален конфликт между Израел и Иран. Техеран има официално признати петролни запаси от 138,4 млрд. барела. Дневният добив на страната е малко над 4 млн. барела, което я поставя на четвърто място в световен мащаб. Блокирането на тези количества едва ли може да се компенсират от 200-те хиляди барела повече на ден, които Саудитска Арабия обеща. Бившият посланик на САЩ в ООН Джон Болтън разгърна стратегия, според която на Иран няма да му се размине. Ако на президентските избори в САЩ спечелят отново републиканците, предвождани от Маккейн, то Щатите сами ще свършат работата, ако ли не, Израел ще се заеме сам със задачата. Евентуален военен конфликт в региона не само ще дръпне кранчето на иранския нефт. Блокаж на Персийския залив През тесния Ормузкия пролив, който е под носа на Иран, преминават над 40% от световния петрол. Подобен сценарий вече е показал пагубното си влияние. Петролното ембарго от 1972-1974 г., свързано с поредната война в Близкия изток и иранската революция, предизвикаха ръст на цените за период от средно $3 до близо $12 за барел, или 4 пъти увеличение. По време на Ирано-иракската война през 1980 г. цената на черното злато се увеличи от 30 до $70 за барел, или 2,5 пъти. Това положение се усложнява през 1984 г., когато и двете страни започват да атакуват танкери, търгуващи с противниковата страна. Ако прехвърлим това изчисление в наши дни, ще установим, че при евентуален конфликт цената ще стане в първия случай около $560, а във втория около $300 долара за барел! Вторият вариант е по-приемлив, защото никой не очаква дълга война в региона, но стабилността и сигурността също влияят на пазара на енергоресурси. Подобна бе ситуацията в Персийския залив през 1991 г. и днес, когато Ирак се бори да възстанови добива и доставките на петрол. В делтата на река Нигер проблемите са аналогични с тези в устията на Тигър и Ефрат. Нападенията над съоръжения на „Шел“ от страна на нигерийски бунтовници разстройват пазара от месеци насам. Те спират около 300 хил. барела от общия дневен добив на страната - 2,2 млн. барела дневно. Политическа храна за спекулантите Криза могат да предизвикат и екстравагантните политически решения, които са запазена марка на венецуелския президент Уго Чавес и либийския лидер Муамар Кадафи. Каракас използва американската стратегия на моркова и тоягата доста често. Заплахи за спиране на петролните доставки наскоро получи и ЕС. В Триполи също реагират остро на всеки опит за обвързване на Джамахирията с терористични организации. Под личното разпореждане са 4,8 млн. барела дневно. Проблеми от различно естество има в Мексико и Северно море - работата в тези региони често се прекратява заради лошото време. Петролният добив в Китайско море пък е блокиран от дългогодишните териториални спорове между КНР и Япония. Според Фондацията за изследване на енергийната политика (ФИЕП) подобни причини водят до съкращаване на дневното производство с около 4,5 млн. барела в денонощие. Това влияние е изгодно на петролните спекуланти при нормална геополитическа обстановка, но нарастването на петролния недостиг може да сложи край на свободната търговия с енергоресурси. При тези обстоятелства тенденцията за държавен монопол по руски модел ще става все по-актуална.