- Г-н Богданов, как се отразява гръцката криза върху Европейския съюз и еврозоната?
- Има много пластове на ефекти, ако може така да се каже. Краткосрочният аспект е паниката сред инвеститорите. Наблюдава се видимото им бягство от Европа и налагането на по-висока рискова премия на страните в еврозоната и в Евросъюза. Това, както виждаме, много бързо се променя т.е. при позитивни сигнали, че този процес се обръща - еврото се засилва. Според мен по-важно е да се види как ще действа съюзът в ситуацията, когато Гърция е заплашена от неплатежоспособност. Дали ще притиснете ЕЦБ да следва проинфлационна политика и по някакъв начин да спасява, без никакви условия и до безкрайност всички правителства и банки в такива страни, или ще има затягане на бюджетната дисциплина и съответно „помощ при условие“. Всъщност това е тестът на Гърция в момента. Моето усещане дълго време беше, че гръцкото правителство и част от европейския политически и финансов елит очакват да има спасителни планове до безкрай т.е. във всеки момент да се спасяват длъжниците, независимо какво правят. Сега като че ли има известна смяна на този курс и като че ли ще се действа в посока налагане на финансова дисциплина. Не знам доколко тази политика ще удържи, но ако тя успее, ще имаме повече дисциплина в съюза и евентуално – силно евро.

- Т.е. това е позитивният сценарий за Гърция. А възможен ли е другият, чертаещ фалит за страната?
- Другият сценарий е отказ от всякаква дисциплина и фалит ала Аржентински вариант със затваряне на банки, блокиране на финансовата система, паническо изтегляне на депозити и т. н. За Гърция и други такива страни няма трети път - да продължават да харчат както преди и някой да ги финансира. Германците добре разбират, че ако трябва да се спасяват и големи икономики като Испания и Италия, освен висока инфлация, ще има и обезценка на еврото.

- Защо тогава Пактът за финансова стабилност в България среща такъв отпор сред опозицията?
- Това е част от нормалната политическа игра. Обикновено хората не осъзнават проблема, докато не дойде кризата. В Гърция и в момента много хора не осъзнават проблема и им се струва, че това е някакъв заговор срещу тях. Може би това трябва да е урок за българските политици, че има някаква обективна логика в икономиката и в управлението на бюджета. Кризите не падат от небето, а се случват заради някакви конкретни фактори. Когато има бюджетна безотговорност и вдигат заплати и пенсии, в някакъв момент се стига до това положение. Същото се случи и в Румъния. Ако си спомняте, през 2007 г. българските учители протестираха колко много вдигнали заплатите на учителите в Румъния. В момента Румъния, която също е фалирала страна и е под опеката на МВФ, девалвира леята и учителите получава по-малко от нашите. В крайна сметка такива популистки действия, които не са подкрепени от икономическа логика, водят до провали.

- И преди година гърците приеха план за икономии, но тогава нямаше такива улични демонстрации и недоволство. Защо се изпариха надеждите им за излизане от кризата?
- Истината е, че те обещаха, че ще изпълнят такъв план, но не го доведоха до никаква реализация. Една година няма никаква приватизация. В много от министерствата само на книга обещават, че ще съкращават разходи, но на практика има пълен бойкот на администрацията. Може би гръцкото правителство и синдикатите ще започнат да осмислят, че не може просто с обещания да се реши проблемът. В България също има подобен уклон, ако сте забелязали, през последните една-две години. Опозицията казва, че вместо да се режат разходи, трябва да се събират повече приходи от данъци, да се преборим с контрабандата и така ще има пари за всичко. В Гърция го имаше и този момент, че твърде много се залагаше на надеждите, че някак си изведнъж всички ще започнат да плащат повече данъци, което в условия на икономическа криза не се случва. А за да се случи, трябва да се направят съответни законови промени, а не просто да се обещава. Може би вторият опит за план за икономии ще избегне тези празни обещания, каквито имаше миналата година. Дисциплината ще се случи. Въпросът е дали ще стане по подреден начин, или ще се случи по хаотичен, както става в редица африкански и латиноамерикански страни.