Емил Хърсев е роден 19 октомври 1961 г. в Димитровград. Завършва немска гимназия в София и ВИИ "Карл Маркс" (днес УНСС) със специалност финанси. Защитава дисертация на тема "Еволюция на парите". Бил е подуправител на БНБ и член на бордовете на Минералбанк, Кредитна банка, БРИБ, МБИС в Москва. Доцент е по банково дело в УНСС. Собственик е на консултантската фирма "Хърсев КО". - Г-н Хърсев, от известно време се говори, че се задава криза, подобна на тази от 1996-1997 г. Вие обаче категорично отхвърляте тези твърдения. Защо? - Първо, това са много различни периоди. Краят на 1996 г. и първите два месеца на 1997 г. беше период на съзнателно разрушаване на финансова система на страната със спекулативна атака срещу лева, с достигане на високи нива на валутните курсове и налагане след това на валутен борд. Оттам нататък започва различен период. Голямото разбойничество на българския финансов пазар е без аналог след това в българската история. Финансовата система на страната в момента функционира абсолютно нормално. Тогавашните атаки на валутния курс от страна на заинтересовани от разбиването на лева инвеститори сега не се наблюдават. В момента той е стабилен, фиксиран към резервната валута, без ни най-малко съмнение, че съществуват каквито и да било белези за срив. Тогава имахме намаляващ брутен вътрешен продукт (БВП). Сега имаме рекордно увеличаващ се БВП. - Лихвеният процент обаче тръгна нагоре. - Няма нищо общо между лихвен процент на нива 5 на сто върху базовия процент и 300%, колкото беше тогава. Инфлацията в момента е 15% на годишна база и също няма нищо общо с инфлацията над 200% тогава. Няма каквато и да било аналогия между процесите тогава и сега. - Според Вас трябва да бъде намален ДДС или да бъдат въведени диференцирани ставки? - Идеята за намаляване на ДДС е разумна и аз я застъпвам поне от три години. На всеки 2-3 месеца се опитвам да напомням за нея, защото това е единствената крачка, която логично следва в данъчната реформа на правителството и от последния отчет за изпълнението на бюджета. Статистическите показатели за първите три месеца са с рекордно преизпълнение на приходите. Това навежда на мисълта, че централизацията на финансов ресурс в бюджета е неоправдано висока. Проф. Георги Петров с едно негово изчисление, публикувано неотдавна, твърди, че при този темп на изземване стигаме до към 44% от БВП. Струва ми се, че това е прекалено високо ниво с тенденция към увеличение. Значи има място да се обсъжда следващата данъчна стъпка. И тя трябва да бъде свързана с намаляване на основния, на най-сакралния източник на държавния бюджет – ДДС. Категорично не съм съгласен с появилите се напоследък лобистки искания за диференцирани ставки на ДДС. Безкрайно опасно е! Ние сме се опазили близо 15 години без диференцирани данъчни ставки. И слава Богу, защото това прави българската фискална система изключително стабилна, еднородна и логична. За разлика от фискалните системи на европейските държави, които са с пробойни и с наследени от миналото погрешни псевдосоциални решения. - Предложенията за намаляване на ДДС варират от 2 до 10-процентни пункта. Кое е оптималното? - Този, който предлага намаление с 10 процентни пункта, няма идея за какво говори. В Европа има установени конвенционални нива и ние не можем да вървим срещу ангажиментите, които сме поели, като страна членка. Трябва да се съобразяваме с общите решения. Минималното ниво на ДДС, договорено с ЕС, е 15%. Под този праг намаление не може да се получи. И не бива. Трябва да се търсят други начин за подобряване на бизнес средата в България. - За първите четири месеца на 2008 г. излишъкът е равен на този за цялата 2007 г. Това не позволява ли по-осезаемо сваляне на ДДС? - Затова казвам, че има резерв за корекция във фискалната система – намаляване на общото данъчно-осигурително бреме, наложено от държавата на участниците в българската икономика – фирми и физически лица. Правилният начин да се направи това е с леко и внимателно понижаване на ставките по ДДС. Според мен е разумно данъкът да се намалява с по 1% на всеки 6 месеца. ДДС е кумулативен данък. При него всяко намаляване означава, че натрупаният данъчен кредит трябва да се консумира. Това води до рязък натиск върху бюджета – постъпленията спират непропорционално рязко в началото. Тоест, няма да намалеят с 1%, а с пълната сума на данъчния кредит, който е натрупан. - Има още едно искане за намаляване на налог или за възстановяване на част от него – това е акцизът. Възможно ли е то? - Мисля, че това също е разумна крачка, но решението за нея трябва да бъде взето в клуба, в който ние участваме. Това е общоевропейска политика и тя трябва да бъде променяна със също такава обща политика. Струва ми се, че обсъждане на тази мярка в ЕС предстои. Акцизите са луксозен данък – фискално подтискане на определено потребление. След като цената достатъчно го подтиска, значи тази допълнителна репресия може да бъде облекчена. - Българските международни превозвачи твърдят, че високият акциз убива бизнеса им. - Казват неверни неща. Тази индустрия би я убило нещо, което да поставя нашите превозвачи в неконкурентни условия. А такова няма. Това е световен проблем и еднакво „убива“ всички участници в тази индустрия. Следователно не променя, а ако го прави, то е съвсем слабо, условията за развитие на транспортния отрасъл във всички държави. В случая у нас има по-благоприятни условия за него, сравнени с която и да било друга европейска държава. В момента цените в България са сравнително ниски. Само една част от горивата се купуват на родния пазар. Всичко останало се пазарува по път. Ето защо всички подобни твърдения са несъстоятелни. Затова не бива да търсим в един социален по форма протест каквато и да било икономическа логика. - Очаквате ли чувствително увеличение на лихвените процент у нас? - Постепенно увеличаване на лихвите очаквам, и то е в синхрон с това, което се случва на международния пазар. Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви много ясно намерението си да продължи да бори инфлацията с увеличаване на лихвените проценти при данни за ново, забележимо увеличение на лихвените нива в ЕС от 3,6% с тенденция за над 4%. Това означава, че инфлацията в еврозоната се е удвоила за близо едногодишен период. Ако ЕЦБ реагира с увеличение на основния лихвен процент, това автоматично ще доведе до оскъпяването на кредита в България. - Търговците на недвижими имоти твърдят, че заради покачването на лихвите по ипотечните кредити пазарът се забавя и това ще доведе до сериозни трусове в строителството и икономика. Споделяте ли песимизма им? - Не споделям подобни тези. Дългосрочната банкова статистика, с която разполагаме поне от три века, правена на константна база, при шест хилядолетната банкова история показва, че първичната, най-ниската лихва на финансовите пазари – между банките, се е движила между 7% и 9%. (Оттам нататък се натоварва със съответните корекции за риск – за по-ниското качество на кредитополучателя.) Това си има своите логически и физиократически обяснения. Много пъти съм цитирал трудовете на Свети Августин блажени по темата за лихвата и за данъка. Според него разпределението на естественото плодородие е около една трета, което е разделено отново на третини. Тоест, това води до около 9% лихва и между 9% и 10% данък. Това кореспондира с цифрите от Стария завет на Мойсей. Неслучайно идеята за десятъка е негова, тя е старозаветна. Трябва да се чете Тората – първите пет книги от Стария завет. Тогава ще се разберат много неща от финансите. Те не са човешка идея. Те са резултат от биологията, от естеството на тази земя. Направил ги и върховният бог, както и да го наричаме, защото ни е дал такова плодородие. Въпросите зададе Станка Динева