Икономическото възстановяване в Източна Европа и Централна Азия е застрашено от ръст в инфлацията в световен план, който може да доведе и до ускорено увеличаване на лихвените проценти, предупреди ЕБВР в последния си доклад. Експертите отчитат, че ако свободната монетарна политика поражда все по-голяма инфлация в развитите страни, то техните централни банки могат да започнат да вдигат лихвените проценти по-рано от очакваното. Централните банки по света са все по-притеснени от инфлационните заплахи, докато световната икономика се стабилизира, а цените на храните и петрола нарастват. Някои развиващи се европейски страни като Унгария, Сърбия и Полша вече вдигнаха лихвите, за да се борят с инфлацията, посочват от ЕБВР. Така финансовата институция става поредната, предупредила за инфлационен натиск. Подобни са очакванията и на Световната банка, а съвсем наскоро президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан-Клод Трише също предупреди за поскъпването на цените.
Според доклада на ЕБВР, ако кризата не бъде овладяна, може да спре инвестициите и капиталовите потоци към региона, като така ще навреди и на икономическия растеж. Инвеститорското доверие е заплашено от правителствените мерки в някои държави като Унгария, Полша и България, които имат планове да променят реформите в пенсионната система, като отслабят ролята на частните пенсионни фондове, отчитат експертите. Ако капиталовите потоци намалеят, ще последва рязко обезценяване на валутите, което пък ще подложи под натиск банковите резерви и кредитополучателите в частния сектор, чиито кредити са в чужда валута според ЕБВР. Освен това ще стане по-трудно и за финансирането на “все още значителните“ фискални дефицити.
Все пак експертите ревизират в посока нагоре прогнозата си за икономическия ръст за 2011 г. на 30-те страни, в които банката инвестира, до 4,2% в сравнение с разчетите за 4,1% през октомври. България също не прави разлика в общата картина – от финансовата институция прогнозират икономически растеж от 2,6 на сто през тази година при 2,4% заложен ръст в октомврийските разчети. Това е с 1% по-ниско от заложения ръст в бюджета на България за 2011 г. Новите данни се дължат на признаците за обрат, свързани с бума в растежа на износа, добрия туристически сезон и перспективите за силен селскостопански сезон, които помагат да се компенсират продължаващите слабости в други ключови индустрии и спадът на потребителското търсене. ЕБВР прогнозира среден икономически растеж от 1,9 на сто за тази година за икономиките на страните от Балканите, което е по-оптимистична перспектива спрямо предходните данни за 1,6%. Според разчетите, с изключение на Босна и Херцеговина, за която прогнозата остава 2,2 на сто растеж на брутния вътрешен продукт, банката предвижда по-голям икономически ръст за шест страни от Югоизточна Европа. Най-голямото увеличение в сравнение с разчетите от миналата година е за Македония. Експертите смятат, че страната ще реализира 3,2 на сто растеж през 2011 г. на фона на предвидените през октомври 2,3%.